Дали наистина любовта е това в което вярваме! Наистина ли знаем какво е това любов! Защо се чувстваме самотни?
1 Първият етап е началото на любовта. Любов към мама и татко! Мама и татко – детето е в скута им. Какъв е ефектът – детето обича родителите си, защото без тях ще умре. От нужда ние обичаме! Бащата казва – трябва да ме обичаш защото съм ти баща. В тази връзка има зависимост и нужда. На всички ни е познато това чувство.
По този начин изглеждат нашите връзки – зависимост и нужда! И детето ще направи всичко възможно татко да не си отиде – дори ще се разболее!
- Вторият етап е ставаме възрастни – те се обичат и си играят заедно. Играта на възрастните е секса. Те си играят в пясъчни замъци които сега се наричат легло. Ако сексът е удовлетворителен това им помага да си отворят сърцата.
Сексът ни прави зависими и те се карат. Единият иска да обича, другият да е свободен. „Аз те обичам, защо трябва да излизаш” „Имам нужда от пространство. Искам да видя приятелката си”. Тази зависимост поражда копнежа да бъда свободен.
Спасението е да се научим да си даваме пространство. Само когато се чувствам свободен ще искам и ще мога да обичам! Това е нещото което поддържа любовта свежа и жива
- Третият етап е за тези които вече са изживяли любовта и имат опит и копнеят да бъдат сами. Защото ако съм сам аз мога да чувствам повече любов. Това са хората които са транформирали любовта в приятелство.
Дори и да са разделени, те са свободни да се съберат. Ако решат да се срещнат могат да го направят, защото са свободни. Това е по-удовлетворително от секса. Ако това пространство може да влезе в един брак може много да си помогнат.
Това са стадиите на израстващата любов. Но идеите които сме научили за любовта ни спират.
Във втората част на живога, сексът намалява, „но ние знаем, че сексът е най-важното” и си мислим, че той е загубил интерес към нас, че вече не ни обича…
Истинската любов започва от втората половина на живота ни. Това е естественият момен в който можем да станетем свободни.
Любовта е река – има различни фази: секс – израстване – отпускане – вливане в океана. Там океанът не може да каже, това е моята река. Това е което научаваме във връзките. Учим се да пускаме, да се изгубваме. И ако може да си помогнем в този процес ще се срещнем с любовта
В МОМЕНТА В КОЙТО ОСЪЗНАЕМ КАКВО Е ЛЮБОВТА – НЯМА НУЖДА ОТ БРАК, НАЦИЯ, РЕЛИГИЯ. Ако аз те чувствам чест от себе си, как мога да се боря със себе си?
Любовта е като дишането. То никога не спира!