ЕДИПОВИЯТ КОМПЛЕКС В ОГЛЕДАЛОТО НА ИНСТИНКТА
Учението за Едиповия комплекс е една от основните колони на психоаналитичната теория. Този комплекс възниква и се разполага в две реалности на човешкия живот – биологичната в лицето на инстинкта и социалната в лицето на човешките отношения. По тази причина Фройд мисли, че явлението има универсална природа и всеки може да го „провери“ чрез своя личен опит.
Едиповият комплекс и Едиповата ситуация, както и техните интерпретации кореспондират с колосален фактологичен материал от множество клонове на научното познание. По разбираеми причини това богатство не може да се използва за едно кратко изложение и по тази причина текстът придобива телеграфна форма.
Названието Едипов комплекс отправя към митологията и психологията. Думата Едип носи митологични внушения, докато комплекс насочва към психични преживявания и реакции. Фройд анализира собствени спомени и сънища, които съотнася със съдържанието на трагедията „Едип цар“, на древногръцкия драматург Софокъл. Едип убива своя баща, царят на Тива Лай. След това се жени за своята майка Йокаста и става баща на братята си. Когато оракулът му казал за непреднамерените действия той ослепява себе си. Още тук, в този груб и непълен разказ са маркирани няколко впечатляващи факта: – на първо място отцеубийство, както и свързаните с него преживявания, специфичната връзка на майката с момчето и разбира се, на момичето с бащата и майката. В по-широк план най-същественото е отражението на тези връзки върху психо-социалнато развитие на човека по протежение на целия живот. Няма никакво съмнение, че тези връзки и зависимости се развиват в неизбежната рамка на безсъзнателната и съзнателна психика. От друга страна те се подчиняват на взаимодействащи си с инстинкта културно исторически факти и закономерности. По такъв начин познавателния образ на явлението Едипов комплекс придобива сложна проблематичност, изисква нови гледни точки и интерпретации. Разбира се, тук ще става дума за това което мисли и казва самият Фройд.
Още през 1897г. в писмо до своя немски приятел д-р В. Флис известява, че въз основа на самоанализи и лични сънища е открил такава реалност от своето детство от която изпитва противоречиви чувства, на любов към майка си и омраза към баща си. Бил дълбоко впечатлен от това и в 1873г. на гимназиалния изпит превежда част от драмата „Едип Цар“, от древногръцки. Близо 12г. по-късно, когато специализира при Ж.М.Шарко 1825-1893г. в Париж в клиниката Сал Петриер гледа тази драма на театрално представление. Неговото мислене се фиксира и върху много аналогични факти от клиниката и всекидневния живот. Особено силно изкушава случаят с неговата приятелка и пациентка Мари Бонапарт 1882-1962г. – гръцка принцеса, праплеменница на Наполеон Бонапарт. Тя му съобщава за съдържание на писмо изпратено от нейния син Пиер дьо Г. , в което той и пише, че „ако прекара една нощ в леглото с нея ще се излекува. Според нейното признание собственото и изкушение за сексуална връзка със сина си е погребано в обятията на нейния любовник“.
Известно е, че и самият Фройд преживява сексуално влечение към красивата си майка Амалия Фройд, към снаха си Мина Б., към някои от дъщерите си, в това число и Ана Фройд. Логичният въпрос който възниква около такива мотиви и желания гласи: какво лежи в основата на сексуалната ориентация на момчето към майката и съответно на момичето към бащата, ако опростим нещата?
Според Фройд формирането на личността, като цяло психосоциалното развитие на човека е релевантно на развитието на инстинкта. Първите пет години са решаващи за програмирането на това развитие и оформяне на личността . Точно в тези години могат да се случат различни събития, сблъсъци, конфликти и несполуки във функционирането на самите инстинкти, участващи в оформянето на характера. По това време се създават особени ситуации. Кратко ще посочим някои от тях:
– Първо, ако на даден стадии от развитието инстинктът не получи удовлетворение индивидът преживява страх да отиде на по-висок етап. В този случай изборът е фиксация на стадия на който е и страх от придвижване напред.
– Второ, ако детето получи безотказно удовлетворение на инстинкта, не изпитва потребност да се придвижи напред и отново се фиксира на равнището на стадия на който се намира. Тези преживявания не изчезват безследно!
Като цяло на по-късните етапи от развитието търси това удовлетворение, което е получил на по-ранен етап. С други думи налице е регресия или фиксация към „модел“ на преживяване и поведение който по-рано е изигран, който го има вече в личния опит. Разбира се, регресът възниква по правило в ситуации на стрес, на травми, на напрежение, на нездрава ситуация на живот.
В съпоставителен план Фройд мисли и допуска, че събитията и преживяванията около драмата на Едип Цар са присъщи на преживяванията и поведението на децата и невротично болните хора. Допуска, че влеченията се изтласкват в безсъзнателното и на невротика и на малкото дете. От тук следва обобщението, че всеки човек притежава Едипов комплекс и той играе програмираща роля за неговото оформяне като, здрава или невротична личност. Това зависи от преодоляването или непреодоляването на даден стадии от развитието и функционирането на инстинкта.
Когато се обсъжда въпроса за това има ли Едипов комплекс, или не, следва да се търси главното основание за неговата поява. Фройд мисли, че не трябва да се отрича детската сексуалност просто така, да речем , че няма готови органи за това. Следва ли, казва Фройд, да се питаме „нима детството не е от самосебе си този период който се отличава с отсъствието на сексуален инстинкт. Разбира се, господа работата не стои така – като, че ли половото чувство се вселява така в детето, във времето на половото развитие, както в Евангелието сатаната в свинята. Детето от самото начало обладава сексуални инстинкти, то ги донася на света заедно със себе си. И от тези инстинкти благодарение на сложния процес на развитието преминава през много етапи, така нареченото нормално сексуално чувство на възрастните“. /Фройд, о клиническом психоанализе. М. 1991, с. 260/.
Първоначално, в рамката на своята психоаналитична практика Фройд разбира, че в безсъзнателния психичен живот на невротиците са налице желания за инцес с родителя от противния пол, интегриран с агресия и омраза към родителя от същия пол. В първите 20 годни на 20 век, вече се стига до разбирането, че Едиповия комплекс е характерен и за здравите хора. Следователно, появата на инцесни желания в детството и конфликтните събития породени от тях са част от живота на всички хора. Независимо от изследователските гледни точки вече се мисли, че появата на инцесни желания и отцеубийство е явление което се среща във всяка култура.
Психоаналиничният модел на сексуалното развитие на човека преминава през 5 стадий:
– орален
– анален
– фалически
– предгенитален
– генителен
Всеки от тези стадии има свои характеристики и специфични сексуални функции и обекти.
За възникването на Едиповия комплекс е валиден така нареченият фалически стадий – името идва от названието фалос на мъжкия полов орган. След първите два стадия, оралния и аналния, на третия във възрастта от 3 до 5 години се появява нов център за предметна организация и насочване на либидото. Този център са половите органи или гениталите. С тях всъщност е свързан Едиповият комплекс, с неговата ясна инцесна ориентация към родителите. Трябва да се признае, че Фройд интуитивно влага в съдбата на Едип съществен момент от човешкото развитие. Става дума за първична изява на сексуалността, която предхожда „вродените сензомоторни форми на поведение“ играещи значима роля в целия живот на човека. И така, във възрастта от 3 до 6 години момчето избира своята майка, в качеството на първи обект на своите сексуални влечения. Бащата се възприема и интерпретира, като съперник на момчето, което го „мрази“. Много изследователи мислят, че омразата е силно преувеличена, особено когато се казва, „ако баща ми умре, аз ще се оженя за майка ми“! Когато се разсъждава върху детските преживявания и фантазии от този период трябва да се знае, че децата стават свидетели на много факти и ситуации от живота сексуално натоварени. Интерпретират ги погрешно, защото нямат съзнание за смърт, за любов, да добро, за зло. Детето работи с тези категории буквалистки и изопачено. Фигурата на бащата не е толкова на съперник, а на авторитет който иска власт и господство. Правилно е да се мисли, че деструктивната функция на Едиповия комплекс в повечето случаи се преувеличава.
В съзнанието на малкото момче бащата е неотстраним в жизнената ситуация. То се страхува от него. Допуска, че баща му може да го кастрира заради неговото влечение към майката. При това, момчето вече знае, че момичето няма полов орган като неговия и вече е кастрирано. Кастрационната тревожност принуждава момчето към изтласкване, към блокиране на своите сексуални ориентации към майката. При нормален ход на психичното развитие и здрави човешки отношения на по късен етап момчето насочва своите сексуални желания към други момичета, които са нови обекти. Това е време когато се преодолява чувството за съперничество с бащата, когато се постига съгласие с неговите забрани и заплахи, когато усвоява бащините норми и правила. На практика това означава сложни трансформации на елементи от Едиповия комплекс и формирането на Свръх-Аза. Връзката между Едиповия комплекс и възникването на Аза е важна теза на психоанализата.
Доста по-сложна е ситуацията с момичето. Очевидно е, че то няма пенис. Този факт е предмет на обширни описания и дискусионни интерпретации. Фройд мисли, че това поражда чувство за малоценност, завист и разбира се, ненавист към майката. Тези преживявания насочват момичето към бащата, като сексуален и предпочитан пред майката обект. При благоприятни обстоятелства момичето не изтласква влечението към баща си и се отказва от сексуалните импулси към него.
Мисли се, че Едиповият комплекс включва фантазен стремеж за сексуална връзка с двамата родители, като се прави извода, че силата на либидото зависи от мъжкото и женското начало. При патологии в развитието на детето, картината е друга. Синът не се отказва от сексуална връзка с майката и в бъдещия си живот. Преживява влечение към такива жени, които изпълняват по отношение на него роли и функции, които е изпълнявала майката. Това чувство е причина да не може да се влюби в своите връстнички и познати момичета, причина е и за страха пред бащата да бъде съхраняван завинаги. От жените които биха заменили майката очаква поведение, което да повтори онова което е наблюдавал в своето детство.
Това е типът мъж с майчино начало, разбира се, има и бащино начало. Мъжете с майчино начало са нарцистични, самовлюбени, нежни и любвеобвилни .
Разбирането, че в структурата на комплекса е най-важна майката, отколкото бащата създава нагласата, че синът е достоен за уважение. Разбира се, когато момчето стане вече баща и разкрива своите достойнства, отново се чувства достоен и престижен.
Тези мъже, носители на майчиното начало, когато допускат, че майката и жена им ги обичат безусловно и манифестират особено поведение. Те са силно ревниви, носят стремеж да запазят и манифестират своята изключителност. Например, ще срещнете в практиката без каквито и да е основания клиентът да ви каже „аз ще стана министър въпреки всичко“. Тези хора са неуверени и тревожни в реални ситуации и особено при взимане на решение. Понякога успяват, но като правило психотерапевтите установяват, че обемът на успехите им никога не е равен на самочувствието и претенциите на нарцистичната личност. Една от трагедиите на нарцисите е откровената демонстрация на превъзходство над другите хора и скрития терор на безсъзнателното чувство за подчиненост. Трудно е, когато животът се превърне в компенсация на безсъзнателния мотив спрямо съзнателното поведение. Това би могло да се илюстрира с една психоанализа на историческата личност Стефан Стамболов.
Разумно е да се мисли, че такива конфликти и като цяло идеалният носител на майчиното начало са все пак крайност. Разпространеният случай на този тип мъже се изразява в твърда фиксация върху майката, но притежавания нарцисизъм не отменя напълно чувството за реалност. Съществува непоносим грандиозен нарцисизъм, но има и поносим такъв.
За човешката практика и познание е важно да се знае, че когато инцесната връзка с майката продължава и по време на половото съзряване, вероятно и през целия живот е налице явен невротичен синдром. Хора с такъв синдром са в положение на зависимост от своята майка или от нейния обожествен образ. Търсят беззаветна любов, робуват пред жените и осъществяват себе си като инфантили, дори манифестират поведение, което е далече от това което диктува здравия смисъл на едно възрастно действие. Причината за такава позиция се корени в отношението на майката, която безгранично обича своя малък син, дори по необясними причини го съблазнява и лъже свръх всякакво приличие и мярка. Не бива да се изключва и факта, че това е и случая в който майката не обича своя мъж и пренася цялата си нежност на своя син. Все едно се защитава от нещо страшно и неразрешимо.
Едиповият комплекс е тема която подемат и разработват неговите съмишленици, подържници и критици. Съгласие и несъгласие с него имат такива фигури на неофройдизма, като Ерих Фром, Карен Хорни, Хари Съливан а така също и Карл Густав Юнг, Алфред Адлер и Мелани Клайн, Шандор Ференци и др.
Много от опитите за ревизия и нова гледна точка не могат да се противопоставят успешно на неговото разбиране, защото той има непоклатим фундаментален аргумент. Детето и като цяло човекът при своето раждане носят тези първични програми за оцеляване, които се наричат инстинкти. Те поддържат, охраняват и движат живота. Едиповият комплакс е една сложна развитийна метаморфоза на инстинктите, която функционира в различни периоди от живота по различен начин. Ако се има предвид това всякакви заблуди отпадат.
Проф. д.п.н.Павел Александров