Съзнателното и безсъзнателното в човешките взаимоотношения   Проф.д.пс.н. П.Александров

Home » Съзнателното и безсъзнателното в човешките взаимоотношения   Проф.д.пс.н. П.Александров

Съзнателното и безсъзнателното в човешките взаимоотношения   Проф.д.пс.н. П.Александров

By | 2018-10-18T16:38:39+00:00 октомври 17th, 2018|БЕЗ КАТЕГОРИЯ|0 Comments

Разбирането за същността на съзнаваното и несъзнаваното в човешките отношения е централна тема в психологията.

 

 

 Научни представи за човека и човешките отношения

 Смисълът от познанието за човека и човешките отношения има ценност за всяка човешка практика. Животът на човека протича в строгата рамка на това колко познава другите и колко познава себе си. За съжаление не всички хора не обясняват себе си и другите в научни понятия, но за една психология това е задължително. Какво знаем и казваме на човек? Човекът е най-висшата жива система на нашата планета. Той е върхът на биологичната еволюция. Неговото формиране  трае милиони години. Първият поглед към човека е възприятието за него като биологично същество. Изключително важно е да се знае, че пряко отношение към сложността на биологията у човека има нервната система и особено кората на мозъка. Нервната система е материален носител на психика. Без този биологичен субстрат, тук на нашата земя няма психика. Биологичната организация на човека е базовото равнище, над което се построяват всички останали равнища. Това, което трябва да ни впечатлява е, че в единство с биологичната си природа човекът е единственото съзнателно културно-историческо същество. Бихме могли да кажем както казва Ерик Фром: „Хората имат двойнствена, дуалистична природа (те са идеологични и социокултурни същества), но само те притежават социална същност.” Тук е възела, разплитането на който позволява да разберем донякъде загадката за човека. Човекът е единственото същество, което може да живее в 2 типа среда:

  1. Природа
  2. Култура и общество→Човек

Социалното у човека е това, че той не може  да съществува без връзката с другите хора, че тази връзка е задължителна. Задължителната взаимовръзка между хората поражда необходимостта от средство за общуване, инструмент за свързване помежду си. Така се поражда един дълбоко революционен момент, наречен дума или знак, който променя натуралната психика в съзнание.

Необходимостта от общуване между хората поражда определени отношения между тях. Тези отношения са структурирани и изграждат анатомията на човешкото функциониране.

  1. Човекът и човешките отношения

На първо място съществуват тъй наречените социални отношения. Те са основни, главни, определящи. Имат и название материални отношения. От какво са породени тези отношения? В основата на тези отношения лежат различия в собствеността – в икономическият статус на човека, материални предмети, власт. Тук са и отношенията между групи, партии, съсловия. По правило това са отношения, които са идеологически, политически.

Субект на социалните отношения е човека и социалната група към която принадлежи. Тези отношения се реализират от хора и оформят социална структура на обществото.

Тъй нареченият „психологически човек” е уникално, съзнателно, конкретно, социално същество. Това е исторически човек и не може да бъде обясняван вън от системата на социалните отношения.

В структурата на социалния живот съществуват отношения, наречени неформални, междуличностни, интерперсонални. Тези отношения се основават предимно на чувството за симпатия и антипатия. Тези отношения се разгръщат като игра на типично субективни роли. В тях се наблюдават сложни социално психични образувания. Съществува теоретичен въпрос, който питам къде е мястото на междуличностните отношения в структурата на социалните отношения.

  1. на най-ниско равнище;
  2. на най-високо равнище;
  3. вътре в социалните отношения – в крайна сметка те са тяхно отражение;

Потокът на човешките взаимоотношения показва, че хората не са праволинейни същества. В своето просоциално поведение те са вероятностни величини, носят противоречивост и непредсказуемост.

Човешките отношения на каквото и равнище да са, са силно опосредствени от индивидуалността на човека, от неговата вътрешна ситуация в момента. В това число и от вероятността от непредсказуеми промени.

3.Човекът като носител на съзнание

Съзнанието е най-високата точка от развитието на психиката. Носител на съзнание е здравия психично човек. Бебето няма съзнание. Съзнанието е психика, облечена и затворена, реализираща се чрез думите и знаците. Съзнанието е знакова психика, словесно реализирана. Чрез съзнанието човек идентифицира различието и многообразието между предметите и явленията и се ориентира достоверно в обкръжаващият го свят.

Съзнанието има сложна анатомия, различни структури, които като цяло и по отделно регулират човешките отношения.

Няма съзнание без знание.

Знания – образи, понятия, символи

  1. Афективна организация на съзнанието. Емоционални аспекти на мотивацията за общуване

 Какво значение има това лично за мен? Колко ценно е, колко ни е приятно или неприятно, носи ли ни удоволствие или неудоволствие? Същественият извод гласи: Съзнанието е способно да ни открие, субективното отнасящо се само до нас, отнася значение на нещата. Сами по себе си нещата имат обективни значения, регистрирани в думите и знаците, които обслужват нашето разбиране с другите хора, но в същото време те имат второ ценностно, субективно значение. Белински пише, че убежденията са ни скъпи не защото са истинни, а защото са наши. Лъжата, заблудата, неистината в дадени случаи е нещо, което може да обичаме, да защитаваме, да бъде ценност за нас. Едно нещо за едни може да бъде приета и уважавана ценност, за други не.

Всяко индивидуално съзнание е психологически пристрастно. Вътре в себе си, пред себе си, за себе си човек е да или не е. Обича ли или не обича? Или му е приятно или му е неприятно или преживява удоволствие или не притежава.

Психичната тъкан, от която е направена пристрастността са емоциите и чувствата. Тези процеси не са усещания както пише по книгите, не са образи, нито фантазии, това са състояния на удоволствие и неудоволствие сами подобни на себе си. Емоциите и чувствата се проявяват като удоволствие и неудоволствие.

Всяка жива система изпитва липса или недостиг от условия за живот.

Ако потребността не се задоволява човек преживява неудоволствие, дискомфорт, депресия, реагира с агресия.

Център на човешкия живот е задоволяването на потребностите!

Разумът може да предписва един модел на поведение, но чувствата могат да предписват друг различен модел на поведение, а реалността да затруднява избора, неимоверно да го усложнява.

Теоретичният въпрос гласи така: възможно ли е да направим чувствата „разумни”, да ги съгласуваме с разума или те ни рационализират, правят ни неразумни, непредсказуеми, сляпо ни мотивира. Въпросът е дали в конфликт с разума чувствата не са повече в лагера на безсъзнателното? Разрешаването на този конфликт може да има различен изход, може да ни травматизира, може да завърши фатално, може да ни промени, може да ни направи агресивни, дори и суицидни.

Конфликтът разум-чувства предполага независим личен избор и вмешателството под каквато и да е форма почти във всички случаи е грешка. Невинаги се знае истината докрай и много невротични и психични отклонения се появяват по-късно след критични събития.

  1. Себепознанието (в структурата на човешките интеракции).

 Всяко човешко взаимодействие има мотивация, има мотив. По правило най-голямо място в мотивацията заемат потребностите и чувствата. Едновременно с това всяко човешко взаимодействие се основава на представата, която имаме за себе си, но образът, който сме изградили за своята личност и недопусканията, които правим за другия човек. Базовата истина, която тук функционира гласи: Аз-образът, изграден от даден човек функционира като глобален мотив за поведение, хората избират модели на поведение в силна зависимост от това какво мислят за себе си, като какви се самооценяват, като какви се преживяват. Самооценките регулират връзката ни с другите и програмират нашето поведение.

Аз-образа и неговият вътрешен избор са основа на процеса на управление на впечатленията от човека.

„Социалното поведение може да се представи като лично усилие от страна на всеки за портретиране на себе си по начин, който създава и поддържа желана социална идентичност.” Управлението на впечатленията за себе си на практика означава създаване на имидж. Чрез образа, който създаваме за себе си контролираме връзката с другите и още целта на това поведение е:

  1. да спечелим власт и социално влияние, което да доведе до успех; власт да бъдем приети от другия, да изключим конфронтация с него.
  2. да завоюваме стратегическо място, което ще рече да бъдем спечелени за в бъдеще;
  3. признание и избягване на вина – търсене на доверие, на уважение, откриване от другите на собствената значимост; самопредставянето е реална игра, в която човек манипулира и обработва информацията за себе си.

В изграждането на образа за себе си основен инструмент е вербалното поведение – говора, зад който обикновено стои това, което наричаме семантична интелигентност. Вербализацията (обличането в думи) на своите мисли и преживявания винаги впечатлява другите и има хора, които представянето на това, което преживяват на начина на мислене е развито до равнище талант. От други вербализацията на преживяванията е на равнище примитивност.

6.Човешките отношения в огледалото на безсъзнателната психика.

Първият изследовател, който подлага на системен анализ безсъзнателното е Зигмунд Фройд. Той преодолява разбирането, че психиката се изчерпва със съзнанието и показва, че по-голямата част от психиката е безсъзнателна, че съзнанието се появява по-късно. Тези доказателства Фройд открива в границите на клиниката (хистерията или истерията, натрапливите неврози и по-късно страховите неврози плюс нещо много важно – всекидневният живот на човека).

Инстинкта има източник, който е някаква телесна възбуда, при която се образува енергия. Източника има цел. Тя е да изразходва енергия и да постигне удоволствие.

През 19в. и началото на 20в. Фройд описва човека като енергетично същество. Трудно е да се обясни какво значи сексуална енергия.

Инстинкт към смъртта, към разрушаването, към деструкцията.

Според Фройд основен мотив на човешкия живот и на връзката с другите хора е задоволяване на инстинкта. Сексуалния инстинкт проблематизира човешките отношения.

Абсолютизацията на сексуалния инстинкт в регулацията на човешките отношения съдържат редица дискусионни аспекти. Предварително следва да се знае обаче, че преживяването на удоволствия в това число и на сексуални придава определен смисъл на живот. В същото време консумацията на удоволствия се опосредства и разпределя от множество други фактори. Осъществяването на сексуален живот прави възможно запазването на вида хомосапиенс. Отношенията мъже – жени (сексуални) е еволюционно предписание към хората. В същото време този инстинкт функционира не само по биологични, но и по културни правила. Тук липсва абсолютна свобода на сексуалната връзка и тя е подложена на множество филтри. Като потребност, като импулс, на езика на психологията като желание, сексуалността е биологичен феномен. Това е от една страна. Като условия, начин на протичане и реализация тази сексуалност е културен феномен. В сексуалният свят си дават среща биологичното и културното. За разлика от животните тук има избор на партньор. Изборът протича въз основа на социални, морални, естетически, религиозни, етнически и какви ли не културни принципи. Биологичното и културното различие са сложно преплетени.

Филогенетичното безсъзнателно, носено от инстинкта като мотив е противоречиво контролирано от културата. Тя или му дава шанс или го деформира, но и в двете си разновидности то упражнява натиск върху разширяването на човешките контакти и промяната на конкретния човек. По по-различен начин виждат мотивационната роля на безсъзнателното Вилхелм Райх и Карл Густав Юнг.

Архетипната регулация на човешките отношения

  1. В историята за учението на безсъзнателното определено място заема швейцарският учен Карл Густав Юнг. Често го поставят наравно с Фройд.

ТО ––––АЗ –––––––СВРЪХ АЗ  ключов момент за обяснение

иска                  реалност                        позволява       на нашето поведение

удоволствие    съзнание                        забранява

защитни механизми     предписва

Ако използваме психоаналитичния модел на обяснение на човешките отношения трябва да признаем факта, че те се регулират чрез всички структури на личността, но най-силно чрез Свръх Аз-а. Свръх Аз-а предписва определени поведения и базира То.

Човешките отношения могат да се разглеждат като доминация и подчиненост между Свръх Аз-а и Аз-а като се има в предвид, че доминиращият Аз е по-способен на креативно поведение спрямо другите.

Когато Свръх Аз-овите идеи са изведени до фанатизъм, това е патология. Човекът е пожертван заради мисълта.

Според Юнг човешката психика е структурирана в 3 пласта:

  1. лично съзнателно;
  2. лично безсъзнателно;
  3. колективно или универсално, отнасящо се за всички хора безсъзнателно;

Личното съзнателно това е съзнанието. 4 структури

В личното безсъзнателно са изтласкани безсъзнателни съдържания, които са свързани с индивидуалния ни живот. Колективното безсъзнателно – най-дълбок пласт на човешката психика (не може да се осъзнае), в който е представен опита на цялото човечество, на хората от всички времена, култури, раси, етноси и групи.

Онаследен опит на човечеството – в човешкия живот има събития и фактори, които се повтарят и не само това, които са значими. На какво реагира човек? Тези реакции на повтарящи се и значими фактори се онаследяват на невронно равнище, но как се онаследяват, под каква форма? Това не са онаследени знания, не са образи, не са понятия, не са фантазии. Опитът се онаследява под формата на правило на предразположение, на инструкция, които не съзнаваме как да реагираме. Тези правила без съдържание се наричат Архетипи или Архитипи.

Юнг изследва митовете, легендите, приказките и вижда, че всички народи имат един и същ мотив, но символът е различен. Той открива, че във фантазиите на психично болните има образи от митологията.

Много форми на поведение понякога нямат обяснение.

  1. Нагласите в структурата на човешките взаимоотношения

Нагласа – тази дума се употребява широко и неконтролирано както в науката, така и в живота. Дори в отделни клонове на психологията нагласите не се интерпретират еднозначно. Този термин е произнесен за първи път през 1862год. от Спенсър. Във връзка с това, че когато се съсредоточим не върху стимула, а върху състоянието си, успехът е по-голям. В общата и експерименталната психология от времето на Фехнер, Вунд, Милър, Шуман и най-вече от времето на Дмитрий Николаевич Узнадзе. Нагласата се разбира като:

– безсъзнателно, изначално, психично състояние; тя предхожда всяка дейност и от нея зависи ефекта от дейността. Социалните психолози в нагласата слагат всичко. Но в общата и експерименталната психология, Фехнер е манифестирал теста – Илюзия за тежест.

Кога се появява нагласата?

За да възникне нагласата са необходими 2 условия: актуално възникналата потребност и ситуация за нейното задоволяване.

Нагласите имат определени свойства. Същественият момент в нагласата е емоцията и чувството. Няма нагласа без емоции и чувства. Нагласата е актуално състояние, но нагласите могат да се фиксират, да стават трайни, да се стереотипизират или управляват социалното поведение. В зависимост от нагласите си хората избират модели за отношение и поведение.

Втвърдяването на нагласите понякога моделира цялото поведение на човек.

Това свойство на нагласите – фиксираност и полярност придават определеност на човешкото поведение и на отношенията към обектите. Измежду всички типове нагласи за регулацията на човешките отношения най-важна роля играят социалните нагласи и нагласите за социални взаимоотношения.

Социалните нагласи са тези, които се манифестират по отношение на големи социални обекти – политика, нация, държава, изкуство, спорт, музика, етнос, църква, дори и пол.

Има нагласи към социални контакти – предразположеност у хората да влизат в социални контакти.

Нагласите към творчество в областта на социални отношения са едни от колоритните характеристики на човека.

Територията на човешките отношения е най-богатото поле за осъществяване на креативно поведение.

Креативната нагласа е тъждествена на жестовете.

 

  1. Общуването между хората – битиен инструмент на социалния живот

Общуването е сложен, многопластов процес на установяване и развитие на контакти между хората, породени от потребностите на съвместната дейност, включващ обмен на информация. Общуването е процес, в който не само се образува информация, той е процес на идентификация на личността, територия, в която хората съществуват като общество и личност. Общуването е посредствено и опосредствено от вещите и идеите, може да има позитивен и негативен характер, може да бъде формално, подчинено на социалните правила и неформално свободно. Хората общуват, за да оцелеят, за да ги има, за да се развият и израстват, да осъществяват своите потенциали.

Общуването е както еволюционно биологична, така и културно историческа потребност.

Този процес може да се подложи на научен анализ и да се изолират няколко страни, аспекти или равнища на общуване. Първото равнище може да определим като интелектуално равнище – общуването като процес на разбиране на еднаква двупосочна интерпретация на думите и знаците. Това равнище изисква относително успешно развита семантична интелигентност – разбиране на думи и понятия, на свързан текст, на метафори, на смисъл.

Когато равнищата на интелигентност са различни има интелектуална несъвместимост.

Развитието на интелигентността има специфични измерения. На второ място идва афективно или емоционално равнище на общуване. Негов израз е взаимната проява на чувства на симпатия и антипатия, на определена привързаност или враждебност и по правило емоциите и чувствата определят в повечето случаи дали ще има контакт или не, но в основата на емоциите и чувствата враждебността се разгръща до различни форми на агресия и взаимно отхвърляне.

Емоционалните конфликти разгърнати във времето правят човека озлобен, отмъстителен, завистлив и общуването придобива уродливи форми. Най-висшата и елегантна форма на емоционалното общуване е любовта в различните й значения. Любовта е състояние на духа, изравняване на хората по ценност, понякога готовност към взаимни жертви. Общуването, наситено с позитивни емоции има екзистенциален ефект, придава смисъл на живота.

Влагането на емоции в общуването прави живота значим и в този смисъл интересен. Допуска се, че по-развита тенденция към емоционална наситеност на общуването имат социално интелигентните хора. Трябва да се знае, че преживяването на емоции разширява по особен начин човешкият опит и може би прави човека по-добър.

На трето място общуването притежава морална страна. В него човек се разкрива или като морална или като аморална личност, като добър или лош, като отговорен или безотговорен, като агресивен или доброжелателен. Проблемът тук е в това, че на нашата планета съществува зашеметяващ интелектуален прогрес и почти никакъв морален прогрес. Проблема на човешките отношения днес е морала. Източника на насилие е в това, че няма справедливост.

Моралното общуване между хората е опосредствано от тяхното битие. Като цяло няма морален героизъм в тотален мащаб.

Общуването в тълпите. 

Тълпата е инцидентно множество, което се сплутява и обединява не на основата на интелигентността, а на основата на потребностите и емоциите.

Лесно протичат процеси на внушение и самовнушение и тълпата има подчиняемост на лидери, които изповядват нейните лозунги.

Тълпата взаимно се индуцира от аналогични преживявания, сваля всякакви прегради и търси осъществяване на всяка цена.

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment