Стъпки за изграждане на позитивни взаимоотношения /Из “Любовта е отговорът/

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

 

Основните пречки които нашето его изгражда пред нас за да възпрепятства изграждането на хармонични взаимоотношения са: гузна съвест, страх, чувство за вина, недоверие, неспособност да прощаваме, чувство че сме недостойни да бъдем обичани, стремеж да властваме над другите, склонност да се вкопчваме в миналото, ревност, съперничество. Всички тези прегради ни карат да се чувстваме самотни, натрапват ни илюзията че другите са ни виновни за нашите беди и т.н

ИЛЮЗИИТЕ ЗА ЛЮБОВТА       приемат различни форми. Например когато в една връзка егоистичните потребности и на двамата съвпадат тогава егото се чувства добре. Тази илюзия трае само докато потребностите и на двамата получат удовлетворение.

За егото винаги любовта е условна и илюзорна „Ще те обичам само ако…” Условната любов може да се  прояви ако: Ще те обичам ако получаваш отлични оценки”,  Ще те обичам ако отделяш повече време за мен.

За егото по важно е да получава любов отколкото да дава любов.

Ако се позовем на правилото, че “КАКВОТО СИ МИСЛИМ, ТОВА И ВИЖДАМЕ”, то тогава конфликтите с които се сблъскваме в живота са в съзнанието ни. Изглеждат ни като явление извън нас, само защото егото проектира мислите ни в посока отвътре навън. И тогава ни се струва че врагът е извън нас и зареждаме егото си с допълнително гориво.

Ето какъв е механизмът: Представете си че съзнанието ви е като прожекционен апарат върху който са записани всичките ви предишни болки, любови, радости, разочарования и ако някоя случка ви напомни за тези стари филми много скоро вие ги прожектирате отново в настоящето. Резултатът от проекцията е винаги един и същ – каквото мислим това и виждаме – гневните нелюбящи мисли проектират гневен нелюбящ свят.

Когато започнем да разбираме, че наистина проектираме нашите мисли, чувства и стари конфликти върху света около нас, когато започнем да осъзнаваме , че може да избираме какво да мислим, тогава ще проумеем, че не сме жертва на нашите взаимоотношения. Ние сме жертва на собствените си мисли.

Взаимоотношенията ни се объркват когато очакваме другите да виждат, да чувстват света, така както ние го виждаме и чувстваме. Когато ни се случи нещо което доказва, че не сме еднакви, нашето его ни казва да спорим, да се съпротивляваме и да приемем че другият мисли погрешно.

Следователно възпрятието е това което преживяваме като резултат от проектирането на мислите и чувствата навън от съзнанието ни. ТОВА КОЕТО МИСЛИМ И ВИЖДАМЕ С ОЧИТЕ СИ Е ОГЛЕДАЛО НА НАШИТЕ ВЪТРЕШНИ МИСЛИ

Раздвоеното съзнание е това съзнание  което се опитва да се подчини на законите на егото и в същото време да откликне на законите на любовта. Когато съзнанието ни е раздвоено ние мамим не само другия, но и себе си.

Когато осъзнаем, че у нас се проявяват симптомите на раздвоеното съзнание, можем да бъдем сигурни, че осъждаме или преценяваме другите или себе си. Като се освободим от осъждащите и преценяващи мисли ние автоматично откриваме прошката.

Причините, които ни разстройват не са тези, за които си мислим. Докато  проектираме върху другите хора, чувстваме, че не се налага да се справяме с непоносимата болка на собствената си вина. Затова продължаваме да отричаме нашата вина и продължаваме да я проектираме навън.

Нашето его взема всичко което идва от сетивата и го филтрира през необятният ни склад от спомени и минали преживявания. После ние проектираме върху другите това което излезе от филтъра на егото. Тази проекция се превръща в наше възприятие, създавайки илюзията, че причината за нашите проблеми са винаги извън нас.

Тези проекции ние превръщаме в битки с други хора, игнорирайки факта, че истинската битка е с противоречивите мисли в нашето собствено съзнание. Когато се чувстваме разстроени ако си зададем въпроса Кога, Къде и с Кого съм изпитвала преди същите чувства има шанс да прекратим нашите проекции и да започнем да откриваме нерешените си проблеми в миналото.

Изцелението на нашите сегашни конфликти идват от изцелението на миналото. И да запомним, че винаги грешим относно причините поради които сме разстроени.