Стихотворение на Р. Киплинг

Home » Стихотворение на Р. Киплинг

Стихотворение на Р. Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво,

когато всеки губи дух и теб в това вини;

Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,

но вслушваш се и във съмнението отстрани;

 

 

 

Ако умееш да изчакваш и да се не отегчаваш

или, клеветен, не си служиш сам със клевети

или пък, мразен, на омразата сам ти не се поддаваш,

но не умуваш и не се държиш надменно ти;

 

Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата,

ако ти мислиш, без да правиш мислите си цел,

ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата,

и бъдеш с двамата измамници еднакво смел;

ако останеш твърд, когато извъртени се повтарят

пред теб изречени от тебе искрени слова

или, видял труда на цял живот да се събаря,

наново го издигнеш с похабени сечива;

 

Ако ти можеш всичко припечелено от теб изцяло

да сложиш само на едно завъртане на зар,

и да загубиш до игла, и да започнеш отначало

без всякакво оплакване, с предишния си жар;

ако ти можеш нерви, и сърце, и мишци да насилиш

на твойта цел да служат дълго и след своя край

и тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили

и само Волята повтаря: „Ще държиш докрай!“

 

Ако общуваш със тълпи и пак достоен си оставаш,

или дружиш с царе, оставайки народен син,

ако ни враг, нито приятел някога те уязвява

и всички те зачитат, но свръхмяра – ни един;

ако в минутката летяща безвъзвратно ти умееш

със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,

Земята твоя е – ти всичко ценно в нея ще владееш

и нещо повече – Човек ще бъдеш, сине мой!

 

Р. Киплинг

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment