Специфика на екипа

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Човешкото общество е абсурдно без съгласуваното взаимодействие между хората, без обсъждането на целите, без разпределението на ролите, без диференциране на действията, без взаимодействие и комуникация и без взаимно възприемане.  Малко или много хората функционират като свързани в групи и екипи.

 

 

Екипната работа във всички случаи предполага наличие на социална интелигентност или на способности човек да разбира себе си и останалите и да си взаимодейства с тях.

Стара истина е, че най добре функционират тези екипи които са вътрешно интегрирани на основата на възникнали чувства на симпатия на общи цели и интереси.

Разбира се има и ситуации при които емоционалното равнище на сплотеност на екипа отстъпва на рационалното и е важен стремежът за успех..

Съществено е, че в процеса на взаимодействието между хората в рамките на екипа, самите участници могат да се променят, хората да се откриват един на друг и в даден момент да се постигне психологическа съвместимост. Когато се постигне това е налице тенденция за взаимна допълняемост за приемане на слабите и уважение на достойнствата. Когато това се постигне вече може да се говори за зрелост на екипа и за поемане на екипна отговорност.

СПЕЦИФИКА НА ЕКИПА

Екипът е относително самостоятелна група съставена за  изпълнение на определена задача.

Екипът има три качествени аспекта

  1. Извършване на СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ. Тя може да бъде извършена ефективно посредством сътрудничество или координация. Сътрудничеството е свързано с обща поделена отговорност, а координацията предполага определена последователност на процесите. Сътрудничеството изисква зряла групова структура, ефективни комуникации и висока степен на взаимно доверие.
  2. ДОВЕРИЕТО е фактор за ефективното функциониране на всеки екип – т.е. вяра в намерението и поведението на членовете на екипа и това се постига чрез:
  • разкриване на по пълна и точна информация за собствените мисли , чувства и проблеми
  • готовност да се доверя на другите
  • готовност за по-голяма собствена ангажираност – себеотдаване
  1. ЕДИНСТВОТО ИЛИ СПОЯВАНЕТО – това е процес на

Възникване и развитие на чувство за „ние” и подтискане на

индивидуалните мотиви и различия. Членовете на екипа са       единни

  • защото се харесват,
  • защото им е приятно да бъдат заедно,
  • защото се нуждаят един от друг,
  • защото имат сходни ценности и нагласи,
  • защото имат общ неприятел,
  • защото имат еднакви цели и задачи,
  • ЗАЩОТО ИМАТ ЕДНА И СЪЩА ПОТРЕБНОСТ.

ОПАСНОСТИ КОИТО КРИЕ ЕКИПА:

  1. Илюзия, че групата е неуязвима.
  2. Игнориране на данни които противоречат на приетите вярвания.
  3. Безпрекословенна убеденост в ценностната ориентация на групата.
  4. Стериотипизация на мислите за съперника – слаби, лоши, глупави.
  5. Автоцензура.
  6. Илюзия за единодушие.
  7. Самоназначаващи се пазители на морала – предпазване от неблагоприятна информация

Екипът се различава от обикновената група главно по наличието на характера на вътрешен, психологически договор между членовете. Спецификата на вътрешния екипен договор се състои от следните аспекти:

  1. Съгласие за целите на екипната дейност
  • формулиране и приемане на ясни екипни цели.
  • яснота за границите на екипа
  • отъждествяване на екипното развитие с процесите на организационното развитие на цялата организация.
  • Изработване и приемане на действащ, често неписан етичен кодекс на екипа.
  1. Съгласие за принципите за разпределяне на отговорностите:
  • осъзнаване на взаимозависимостта в екипа
  • създаване на система за разпределяне на отговорностите
  • развитие на груповата динамика
  • усвояване и развитие на уменията на членовете на екипа да работят в оперативни подекипи.
  1. Създаване и преживяване на работен съюз
  • изграждане на доверие между автономни експерти и професионалисти.
  • Постигане на междуличностна симпатия и засилване на сплотеността.
  • Взаимно разбиране и положителна промяна на професионалния Аз на всеки член на екипа.
  • Осигуряване на подкрепа – емоционална, инструментална, организационна.

РАЗВИТИЕ НА ЕКИПА

Хората в една организация стават съюзници или опоненти в зависимост от две основни характеристики на организационния живот : съгласие – конфликт или доверие – недоверие. Типа отношение на членовете на екипа към ръководството може да бъде представен по следния начин:

 

 

 

ЛОШИТЕ ПРИЯТЕЛИ

 

 

 

 

СЪЮЗНИЦИТЕ

 

 

ПРОТИВНИЦИТЕ

 

 

 

 

ОПОНЕНТИТЕ

 

ДОВЕРИЕ

 

В зависимост от това, кой от членовете на екипа, в коя част на матрицата попада може да се определи и подхода, за влияние работа с него:

РАБОТА СЪС СЪЮЗНИЦИТЕ Съюзниците са хора, които споделят нашите виждания и действат по начин, който ние приемаме като съюз с нас. Отношението е като към приятели, на които даваме възможност да научат всичко за плановете и надеждите ни. С тях можем да обсъждаме своите слабости и опасения. Те вършат много от нещата, които не можем да извършим сами. За запазване на съюзниците е необходимо:

  • непрекъснато потвърждаване на взаимното съгласие за работата. Това изисква добре развита реципрочна комуникация и метакомуникация – общуването по повод общуването помежду ни;
  • непрекъсната работа за повишаване качеството на взаимоотношенията. Съюзниците трябва да знаят как се чувстваме с тях и какво от тяхното поведение прави така добра взаимната ни връзка в екипа.
  • Непрекъснато споделяне на съмненията и опасенията ни във връзката с реализацията на целите – доверие.
  • Търсене на съвет и подкрепа от съюзниците, както и на потвърждение и одобрение за действията ни. По този начин ги мотивираме и едновременно с това уточняваме критериите си за ефективност.

РАБОТАТА С ОПОНЕНТИТЕ . Опонентите са хора с които си имаме взаимно доверие, но които имат различни или противоположни на нашите виждания и разбирания. Ролята им в екипа е изключително важна и ние трябва да ги ценим. Опонентите позволяват да се разкрие картината на реалността в нейната цялост и ни подпомагат като ни поставят пред предизвикателства и въпроси. Понякога именно дискусията става основен източник за усъвършенстване на собственото ни поведение и възгледи. Признавайки значимостта на опонентите, всеки член на екипа е необходимо:

  • да се стреми да подобри качеството на отношенията си с опонентите, като демонстрира доверие и отчита диалога с тях като източник на собственото си развитие.
  • Непрекъснато дава информация на опонентите за собствените си позиции и намерения и показва готовност за съвместно обсъждане:

Показва стремежа си за разбиране на аргументите и действията на опонентите. Опонентите са  конструктивни, когато знаят и чувстват, че са разбрани, дори когато не можем да се съгласим с тях.

РАБОТА С ЛОШИТЕ ПРИЯТЕЛИ. Това са хората в екипа ли организацията с които сме в съгласие, но на които нямаме доверие. Винаги има нещо неизяснено и несигурно, проявяваме предпазливост при споделяне на идеите си, въпреки общите възгледи. Отнасяйки се положително с тях, всеки член на екипа трябва:

  • да подчертава непрекъснато наличието на взаимно съгласие, колкото и малко да е то и да признава ценността на това съгласие.
  • Да признава съществуващата предпазливост в отношенията и открито да обсъжда този факт. Ключово значение има акцентът върху трудностите, които тази резервираност поражда в отношенията и в собствените ни преживявания, както и откритото желание за разширяване зоната на взаимното съгласие, като минимизираме недоверието и прикритостта.
  • Да изяснява и структурира чувството на взаимозависимост като изисква същото и от „лошите приятели”. Съществено е да се постигне съгласие, че доверието е най-чупливото нещо в екипа:
  • Да опита да постигне съгласие за това как ще работят съвместно занапред – преговаряйки за бъдещите си отношения, ние вече разширяваме зоната на доверие.

РАБОТА СЪС ЗРИТЕЛИТЕ . Това са хората които просто не изразяват собствената си позиция, не са нито „за” нито „против” нас. Те се усмихват, изслушват ни, но не ни дават възможност да разберем на какво мнение са и какво ще предприемат. Работейки стъпка по стъпка със зряло и въздържано отношение трябва:

  • трябва да показваме на какви позиции сме самите ние
  • да се интересуваме каква е тяхната позиция и да ги окуражаваме да изразяват становище
  • да прилагаме вежлив натиск за тяхното активиране
  • да окуражаваме зрителите да мислят по въпроси, които ни интересуват и да ни осведомяват по какви въпроси може да разчитаме на подкрепата им. Така им даваме възможност да заемат самостоятелно позиция и ги конфронтираме със собственото им нежелание и безразличие.

РАБОТА С ПРОТИВНИЦИТЕ . Това са хора в екипа, с които не може да постигнем нищо чрез преговори. Трябва да имаме предвид, че хората стават наши противници когато нашите опити за постигане на съгласие и нарастване на доверието се провалят. Какво можем да направим:

  • да проверим дали наистина тези хора са наши противници, като установим контакт с тях и обсъдим разбиранията и целите си.
  • Да работим върху себе си – да установим какво точно в поведението им ни засяга най-сериозно.
  • Да не ги игнорираме, ако те проявяват намерения за установяване на отношения с нас.
  • Противникът е нужен заради илюзията, че ако го победим ще станем по-силни. Важно е да се научим да съжителстваме мирно, да намалим напрежението в отношенията ни, като престанем да се стремим към победа.
  • Да изразяваме открито собствените си виждания и да се стремим да постигнем рационалност в отношенията – често съпротивата на противниците няма нищо общо с рационалността.
  • Да показваме по неутрален начин без оценки и критика, че разбираме добре каква е позицията на противника.
  • Да отчитаме и разкриваме собствения си принос за отношенията между нас.
  • Да приключваме срещите с противника със споделяне на намеренията си, а не с поставяне на условия и изисквания.