1. Ритуалът Наричане е познат от древни времена по нашите земи. Такъв ритуал не съществува в нито една друга култура, никъде другаде по земята..
2.По какъв повод се прави наричането? Когато нещо в къщата трябва да се промени, да се разплете, да се промени, да дойде нещо ново и по-добро.
3.Ког се прави наричане? На Еднажден, на Коледа, на Сурва, на Сирни заговезни, на Благовец, на Гергьов ден, на Иленден, на Голяма Богородица, на Петковден, на Задушница, на Никулден, на Побратимство, на Еньов ден, на рожбено наричане, на Прощапулник и винаги при нужда.
4.Смисълът на наричането е простичък на пръв поглед, но той е много труден за изпълнение ритуал. За да сработи наричаното е необходимо:
– Човекът да е наясно какво иска да промени в живота си, да е осъзнал своите желания.
– Човекът да я наясно накъде го тегли душата, за какво го бива най-много! Да е наясно в каква посока иска да тръгне!
– Човекът да е разбрал в какво не му върви в живота! Да е наясно къде и в какво бърка и кое е онова нещо което иска да промени!
– За да сработи магията на наричането е необходимо участниците да имат вяра и воля и желание за това което искат да им се случи и да намерят най-точните и най-правилни думи наситени с обич и добрина.
– Наричането не е молитва, всички сме дошли на този свят за да сме щастливи и да се радваме на живота, независимо от това кой сме, колко имаме, колко знаем, колко сме направил, безусловно, само защото сме човеци. Да се признае за даденост, правото за щастие, безусловно.
– За да сработи магията на наричането е необходимо всички участници да съберат кураж и смелост да изрекат истината си докрай на глас. Когато едно нещо се изговори, то започва да съществува. Това е магията на думите.
– Наричането винаги е лично – очи в очи, душа в душа, за да си поеме отговорността.
– Наричането е венецът на един труден път на вътрешно осъзнаване и себепознаване. Всички сме наясно, че за да пожънем плодове, първо трябва да си изорем нивата и да я засеем.
II – ПРИГОТВЯНЕ НА РИТУАЛНИЯ ХЛЯБ
За да се случи наричането първо се замесва ритуален хляб. Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб – един от най-старите продукти в човешката история.
- СИМВОЛИКА НА ХЛЯБА:
Във всички времена, при всички народи, още от древността хлябът е СИМВОЛ на святост. На него му е отредено сакралното присъствие на всяка празнична трапеза.
Хлябът съдържа в себе си идеята за кръговрата на природата от раждането до смъртта и възкресението.
Хлябът е символ на слънцето, на домашното огнище, на безкрайността, на живота, на изобилието, на плодородието, на здравето, на доброто и щастливо семейство, на победата над злото. Кръгът изобразява хоризонталния модел на света, на вечния цикъл на живота.
Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, поради което се е запазила традицията топлият хляб да се разчупва , а не да се реже, тъй като парата излизаща от него се възприема като символ на човешката душа.
Името Витлеем на еврейски означава „дом на хляба“
2.ЗАМЕСВАНЕТО на хляба е особен вид свещенодействие, към което трябва да се пристъпва със смирение и преклонение. Месенето на хляб се асоциира със сътворението на света, а този който замесва олицетворява първосъздателя, твореца.
Наричането се води от родоначалникът“, от най-възрастния, от този дето най-много почитаме. Той е облечен в празнични дрехи, закичен е със здравец или цвете и меси със дясната ръка – символ на доброто. Към замесването на хляба се пристъпва с добри мисли и с позитивно отношение към заобикалящия свят.
При замесването всяко нещо което влиза в тестото се нарича. Тестото се навдига от самото месене.
БРАШНОТО е основната съставка при замесването и е символ на триединството или Светата Троица – „пшеница, брашно, хляб“.
СИТОТО задължително участва при приготвянето на хляб и се асоциира със „ситост, насищане, удовлетвореност“. Като свята ритуална вещ ситото участва в много обредни практики свързани с изобилието, благополучието, с цикличността на природата. Кръглата му форма е геометричен израз на числото нула – символ на божественост и съвършенство.
СОЛТА е първата съставка която се слага в хляба. Солта е символ на изобилието и благоденствието и участва във всяка обрядност свързана със „раждане – живот – смърт“.
ВОДАТА с която се замесва обредния хляб също има символно значение. Тя трябва да е изворна,, мълчана, ненапита, наливана след залез слънце. Тези условия отговарят на „първичните води“ при Сътворението на света.
КВАСЪТ играе ролята на катализатор при трансформацията на „брашно, тесто, хляб“. Той е символ на разрастването, на развитието, на разцвета, на благополучието, на благоденствието.
III – СТЪПКИ ПРИ НАРИЧАНЕТО:
- Когато се съберат всички които ще участват в наричането, сядат в кръг. Най-напред сяда най-старият и останалите до него по посока на часовниковата стрелка, по реда в който са дошли на този свят.
- Този който ще води наричането поздравява всички, като ги назовава по име. За да стане ясно, че са там по своя воля.
- Водещия казва за какво са се събрали и месенето започва от него. Той си уточнява за какво ще нарича и докато меси нарича на глас и подава тавата на следващия. Наричането завършва с думите – „Реченото ми да бъде сторено“.
- Седнете удобно, хванете тестото с две ръце, успокоите дишането си и дайте време тестото да ви усети и вие да го усетите. Подишайте с него, постойте си заедно известно време .
- Поздравете го на глас, кажете си името, кажете му кога и къде сте родени. Наричането не е намисляне! В гласът има магия. Ако аз кажа – Аз към Тинка, родена съм в Батак на 24 януари 1948г. и съм зодия водолей. Гласът ще донесе във Вселената, коя съм аз и къде ми е коренът и ще се свърже с него. Сега вече се знаем с тестото, свързали сме се с него.
- Сега си затворете очите и се свържете с онова нещо, дето ако се случи ще ви донесе нови сили и радости в живота. Усетете кое е това нещо дето ще обърне живота ви, ще го промени. Полека, не бързайте, опитайте се да чуете оня глас дето иде най-отвътре, дето иде от олтара на душата ви! Може да не сте го чували досега, или да сте се се правили, че не го чувате, или да сте му запушвали устата.
Усетете коя е вашата радост, най-милата, най-желаната, най-тайната. Как и е името на тази радост. Тук ли е или още не ти е съвсем ясна. Изчакай да се избистри, да се утаи, да грейне, да го видиш.
Ключът към сбъдването е концентриране на намерението за промяна и влизане в пълна хармония с природата и природните закони.
Когато си готова, го изречи на глас, ясно и силно. Искам силата си за да……. срещна, постигна, намеря, простя, призная, да дочакам. Кой кога, какво точно! Говори ясно и честно.
- Всеки нарича само за себе си. Ако наричането е за къщата всеки казва какво сам ще стори за къщата. Без общи приказки за здраве, берекет. Да е ясно какво точно здраве е нужно, да е ясно кой каква радост чака.
- За да я призовеш своята радост, трябва да и дадеш име. Твоята радост е само твоя. Не се моли а поискай. Това е твоето право да си щастлива. Викни със сила и казвай всяка дума която ти идва на ум в този момент. Наричай докато усетиш оня глас вътре в теб.
- Сега отново притихни и се опитай да видиш как ще ти изглежда животът когато тези речените неща се случат, и се сбъднат. Виж как изглежда сбъдването. Виж къде си, кой е до теб, на какво ти мирише. Утро ли е, има ли вятър. Преживей го, наслади се на този момент, не бързай. Това е твоята приказка, усети си я в теб. Когато си готова и ти стане спокойно на душата завърши на глас – „Нека реченото ми бъде сторено“.
- После подай тестото на следващата до теб от ляво. Постой си така кротко с обич. Усети присъствието и силата на стореното. Усети нейният дар с цялата си душа.
- Водещият следи да не се казват празни приказки. Хората да се чувстват един до друг и на всеки волята да бъде чута и приета. Като свърши наричането, водещият поздравява всеки за куража и вярата. Всички се хващат за ръце в кръг и произнасят на глас – „Нека нареченото от всички нас на този ден да бъде сторено!
- Хлябът се пече веднага и когато се изпече се поделя между всички участници и не се изнася навън. Чрез хляба участниците на ритуала контактуват помежду си, сближават се, споделят общи ценности. Съвместното хранене прилича на магическо споделяне на живот, участ, съдба. Трапезата е образ и символ на рода. Тогава всяко действие и храна на нея имат символичен смисъл – допринасят за благополучието, плодородието, здравето, живота и гадаенето за тях.
- Накрая се оставя белег, че се е случило тайнството като на всеки участник се връзва червен вълнен конец от водещия на наричането с думите – „В конеца е реченото от всички и силата на целия род да го пази“.
11.06.2018г. Тинка Митева
Из „Стопанката на господ“ Розмари Ду Мео и други печатни издания.