Психофизиология на стреса – Из “Съзнателна медицина” на Джил Едуаарс

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

 

Когато се чувстваме застрашени от нещо в живота, има една инстанция в средния темпорален дял на мозъка, която се нарича амигдала, започва да излъчва сигнали за опасност.  Тя е нещо като камбаната на камбанарията на черквата, когато зазвънтява при пожар или бедствие.

 

Тези сигнали които се излъчват за опасност от амигдалата предизвиква серия от нервнохимични реакции в организма с помощта на които тялото ни се подготвя да се справи с опасността.

В този момент  отборът на хипоталамосът, хипофизата, надбъбречната жлеза се мобилизира . Адреналинът, кортизолът и другите хормони изпълват тялото ни и го подготвят за битка.

Какво се случва с организмът ни в този момент? Пулсът ни се учестява, кръвта се оттегля от главата, имунната система се изключва. Целият организъм се привежда в режим на биологично оцеляване.

Режимът на стрес влияе върху начина по който реагира мозъкът. Кръвта се оттегля от висшите дялове на мозъка и се насочва към по примитивните части на тялото – краката , ръцете. В такива стресови ситуации подсъзнанието поема кормилото, и тогава ние нямаме нужда, от интелект,  от имунна система, защото в момента най важното нещо е оцеляването ни!  В този момент преминаваме в режим на борба или бягство.

Ако сме в гората и пред нас се появи мечка цялата тази нервнохимична вакханалия щеше да бъде оправдана. И това се случва и в тялото на животното в подобна критична ситуация.  Разликата между животните и хората е, че те живеят в настоящето и когато опасността отмине си възвръщат бързо нормалното състояние на жлезите с вътрешна секреция.

Ние хората имаме едно нещо в повече от животните , МИСЛИ, и точно те, а не външни фактори пораждат у нас СТРЕС. Заради стресиращите  мисли ние се чувстваме така сякаш нещо ни заплашва – и е достатъчно някой да ни се обади по телефона с лоша вест, или да се нервираме заради грешките на някои около нас и настъпва краят…  Чувстваме се застрашени, подтиснати, обременени, безпомощни – режимът на стрес се задейства.              Заплахата не е физическа тя е психическа – само в главата ни. Чувстваме се застрашени от лошия поглед на колегата до нас, от неодобренията, от критиките, от тревогата за здравето на близките ни, от безпаричието, от преумората…..В такива моменти заради режима на стрес не мислим ясно. Чувстваме се като хамстери. Негативните мисли натрапчиво нахлуват , освобождавайки вещества от хормоните на стреса.

Физическите  прояви на това стресовите състояния:

– Чувства за напрегнатост

– Ускорен пулс

– Повишено кръвно налягане

– Ускорено дишане

– Плитко дишане и сдържане на дъха

– Напрежение във врата, раменете и гърба

– Запек или диария

– Стомашни спазми или подуване на корема

– Болки и конвулсии

– възпаление

– студени крайници

– Замаяност

– Болки в гърдите

– Неспокоен сън, безсъние

– Преяждане или недохранване

– Глад за захар, кофеин и други  вредни храни

– трупане на жълти мазнини около ханша, бедрата и врата.

– Пушене, пиене, наркотици

Психическите прояви на това състояние са:

– Тревога,    напрежение, безпокойство

– Чувство на притиснатост

– Неспособност за отпускане

– Слаба памет и концентрация

– Депресия

– Променливи настроения, раздразнителност, избухливост

– Възбуда

– Страните от хората и обществото

– чувствате се самотни и изолирани

-Отлагане на нещата

– Трудности с рутинните ежедневни задължения

– Нервни навици – гризене на нокти, логорея

– Живеете ден за ден

– Без планове за бъдещето

– Страдате от пристрастявания и взаимна зависимост

– Объркани лични отношения

– Поддавате се на негативни емоции, страх, вина, гняв, безпокойство, тревога и отчаяние.

– Замаяност