ПРОЗОРЕЦЪТ НА ДЖОХАРИ

Home » ПРОЗОРЕЦЪТ НА ДЖОХАРИ

ПРОЗОРЕЦЪТ НА ДЖОХАРИ

By | 2018-11-20T16:27:26+00:00 ноември 20th, 2018|БЕЗ КАТЕГОРИЯ|0 Comments

Преди около 50 години Joseph Luft и Harry Ingram на основа на теорията на „социалния аз” на човека съставили практически модел, известен като „Прозорецът на Джохари”. „Johari” е дума, съставена от първите срички на имената на авторите на модела. Този модел е насочен към два важни процеса на комуникация – „саморазкриването” и „обратната връзка”.

 

        „Саморазкриването” е даване на информация към другите за това, което смяташ, че си.

„Обратната връзка” е получаване на информация какво мислят другите хора за теб самия.

„Прозорецът на Джохари” представлява прозорец с 4 крила. Това е все едно съзнанието на индивида. Прозорецът има две измерения – „Познато/Непознато за мен” и „Познато/Непознато за другите”.

Пространството на всяко едно крило на прозореца се променя според това как индивидът борави с процеса на саморазкриване (казвай) и процеса на обратна връзка (питай). Четирите крила на прозореца представляват четири зони на ефективност във взаимоотношенията на доверие и откритост.

Нека погледнем себе си през тези прозорчета:

  1. Първото крило на прозореца на Джохари – „Арена”, е комбинация от познанието на индивида за самия него от една страна, с познанието какво мислят другите хора за него, от друга страна. Този механизъм се нарича “обратна връзка” и чрез него ние непрекъснато получаваме информация за това, как хората ни възприемат и даваме такава на тези около нас. Този механизъм е съществен за изграждането и поддържането на нашия Аз-образ. Основна негова част е споделянето, чрез което ние позволяваме на другите да научат повече неща за нас, да почувстват по-добре начина, по който мислим, възприемаме света, тях и себе си..

Това пространство може да се увеличава, когато индивидът разкрива информация за себе си (разказва за себе си), но и търси обратна връзка към себе си (пита за мнение, т.е. какво мислят другите за него).

  1. Второто крило е една друга част от нашето Аз – “сляпото петно”, за което ние нищо не знаем и дори не се досещаме, но другите го познават и сякаш най-важното ние често научаваме последни. Това е така, защото отстрани се виждат много неща, които убягват от нашето внимание (защото ние сме “вътре”, а другите – “отвън”).
    Това е всичко онова което не е известно на индивида, най-често защото не може да се самооцени достатъчно добре и не знае своите преимущества, качества и способности. Другата причина за „Сляпо петно” е липсата на желание и интерес да се разбере мнението на другите хора („не ме интересува какво мислят за мен”). „Сляпото петно” може да се намали, като участниците в екипа започнат да споделят открито какво мислят за своите колеги.
  2. Третото крило„Фасада”, обхваща предимно познанието, което индивидът има за себе си, но то остава неизвестно за другите хора около него. Пространството на „Фасадата” може да се намали, като индивидът започне да разказва за себе си, за своите възможности, за приноса, който би могъл да има и т.н.
  3. Четвъртото крило е „Непознатата област”. То обхваща информацията, която е неизвестна както на индивида, така и на другите хора около него. Например, хората не познават своите роли и приноси в екипа, а така също и не познават ролите и приносите за своите колеги. За да се намали пространството на „непозната област” са нужни активни процеси на даване и получаване на обратна връзка.

Ясно се вижда, че процесът на самоопознаване сякаш никога не може да завърши, че има страни на човешката личност, които винаги остават скрити. Това е  тази “мъртвата зона”, непозната област. Това  е дълбинното, несъзнателното и към него можем да включим и скритите потенциални възможности за развитие.

Из материали от интернет

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment