Притча за философията на живота

Home » Притча за философията на живота

Притча за философията на живота

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

 

 

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

После професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно с ДА.

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.

И продължи: Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и в живота. Ако си губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви.

Погрижете се ней-напред за топките за голф, за нещата които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.

Една студентка вдигна ръка и попита – а какъв беше смисълът на бирата?

Професорът се усмихна: „Радвам се, че попитахте. Искам просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири”

 

 

 

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment