“Имало един мъж, който не харесвал родините на съпругата си, защото смятал, че заемат твърде много място в къщата. Той отишъл при един живеещ наблизо учител, тъй като бил чувал много за него, и рекъл:
– Моля те, направи нещо! Вече не мога да понасям роднините на съпругата ми. Обичам жена си, но роднините и – никога! Те заемат толкова място в къщата; като че ли постоянно ми се пречкат в краката.
Учителят го попитал:
-Имаш ли кокошки?
– Да имам – отвърнал мъжът.
– Тогава пусни всичките си кокошки в къщата.
Мъжът направил, каквото го посъветвал учителят, и после се върнал при него.
Учителят попитал:
– Проблемът реши ли се?
– Не! По зле е – отвърнал мъжът.
– Имаш ли овце?
– Да.
– Вкарай всичките овце вътре.
Мъжът го направил и се върнал при учителя.
– Проблемът реши ли се?
– Не! Става още по-лошо.
– Имаш ли куче?
– Да! Имам няколко.
– Вкарай всичките кучета в къщата.
Накрая мъжът се втурнал при учителя и рекъл:
– Дойдох при теб за помощ, а ти правиш живота ми по-невъзможен отвсякога!
Учителят му казал:
– Сега изкарай кокошките, овцете и кучетата обратно навън.
Мъжът се прибрал у дома и изпразнил къщата от всички животни. Имало толкова много място! Той се върнал при учителя.
– Благодаря ти! Благодаря ти! – казал му. – Ти реши всичките ми проблеми.
Из “Разпали сърцето ми” Свами Чидвиласананда