Предупредителни знаци за разпадане на връзката ни /Из Барбара Де Анжелис/

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Когато една връзка се разпада това не се случва изведнъж, за един ден, за един месец. Съществуват много предупредителни знаци, които предизвестяват  за това.

 

1.Стадии – ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ. Ставаме твърде критично настроени и раздразнителни от партньора си. Непрекъснато се Противопоставяме на всяко нещо което се случва помежду ни.

2.Стадии – НЕГОДУВАНЕ. Не понасяме неговото поведение и това предизвиква гнева ми. В повечето време сме враждебно настроени и непрекъснато Негодуваме.

3.Стадии – ОТЧУЖДЕНОСТ. Чувстваме се отчуждени. Непрекъснато се оплакваме от него пред чужди хора, или непрекъснато си намираме занимания извън къщата. Непрекъснато се оплакваме, че имате много работа.

4.Стадии – ПОДТИСНАТОСТ. В последния стадии за да изглеждаме неуязвими потискаме емоциите си. Тази парализа ще се разпространи върху всички страни от живота ни. Ставаме равнодушни, безразлични, отчуждени.

По този начин ние потискаме и радостните моменти. Тези предупредителни стадии при разпадането на една връзка създават условия за физическата ни нездравословност.

Тези четири стадия могат да се преживеят и за един ден.

Например: На парти партньорът ви се възхищава от друга жена.

Противопоставяне – „Защо ми ги приказва такива?”

Негодуване – „Не понасям когато се държи така!”

Отчужденост – „Не ми се иска да го гледам!”

Подтиснатост – „Защо да си развалям вечерта?”

Обикновено най-често срещаните причини за разпадане на връзките ни са следните:

  • Когато сме неприятно изненадани един от друг.
  • Когато единият оставя всичко на другия.
  • Когато си задаваме въпроса – Защо се променя тя /той.
  • При промяна на статуса.
  • При нарушена хармония.
  • Когато обикновено единият дава , а другият взема.
  • Когато връзката ни придобие инструментален характер.
  • Когато допускаме да се намесят странични фактори – роднини, приятели и пр.
  • Когато не са се сбъднали очакванията ни.
  • Когато се появят трудности, които трябва да се понесат и от двамата.
  • Когато във връзката нещо не върви и си мислим, че другият е виновен за това!
  • За да имаме партньор до нас трябва да сме готови да платим цена за това.
  • Когато сме ядосани на партньора си ние не го виждаме. Ние в нашата драма той в неговата. Липсва връзка.
  • Когато във връзката даваме много, правим другият малък и той си отива…
  • Когато използваме връзката си за сигурност , а не за израстване.
  • Когато избягваме да казваме на партньора си какво харесваме и какво не харесваме в него.
  • Когато искаме от другия да ни накара да се чувстваме обичани, тогава се превръщаме в просяци. Никой не може да ни даде това което не можем да почувстваме зза себе си!
  • Нашата основна заблуда е, че можем да постигнем щастие когато караме другия да се променя! Подходящият за нас партньор е този който не изпитва потребност да ни променя. Ако не можем да обичаме партньора си такъв какъвто е, може би някоя друга ще го обича точно такъв какъвто е! Лесно е да обичаме кучето си , защото то не ни оценява. С него можем да бъдем себе си!
  • Когато отнемем свободата на партньора си, отнемаме и своята, защото трябва да сме до него и да следим какво прави!
  • Когато твърде често се поддаваме на изкушението да търсим причините за бедите които ни сполетяват извън нас, тогава много лесно съдим и обвиняваме другия.
  • Когато целта на връзката ни е да покажем на другия, че властта е у мен. И какъвто и проблем да се появи, то другият е виновен!
  • На човек могат да му пречат само онези неща които още не е интегрирал у себе си. И ако не сме готови постоянно да обработваме тези конфликти и да търсим решения и да ги интегрираме, връзката се разпада.
  • Ако връзката ни е унизителна то е, защото приемаме унижението, защото вярваме, че го заслужаваме. Всеки има предел на униженията, които е готов да изтърпи. Равнището на нашето самоунижение се определя от границата на онова което сме готови да понесем от другия?!