Когато една връзка се разпада това не се случва изведнъж, за един ден, за един месец. Съществуват много предупредителни знаци, които предизвестяват за това.
1.Стадии – ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ. Ставаме твърде критично настроени и раздразнителни от партньора си. Непрекъснато се Противопоставяме на всяко нещо което се случва помежду ни.
2.Стадии – НЕГОДУВАНЕ. Не понасяме неговото поведение и това предизвиква гнева ми. В повечето време сме враждебно настроени и непрекъснато Негодуваме.
3.Стадии – ОТЧУЖДЕНОСТ. Чувстваме се отчуждени. Непрекъснато се оплакваме от него пред чужди хора, или непрекъснато си намираме занимания извън къщата. Непрекъснато се оплакваме, че имате много работа.
4.Стадии – ПОДТИСНАТОСТ. В последния стадии за да изглеждаме неуязвими потискаме емоциите си. Тази парализа ще се разпространи върху всички страни от живота ни. Ставаме равнодушни, безразлични, отчуждени.
По този начин ние потискаме и радостните моменти. Тези предупредителни стадии при разпадането на една връзка създават условия за физическата ни нездравословност.
Тези четири стадия могат да се преживеят и за един ден.
Например: На парти партньорът ви се възхищава от друга жена.
Противопоставяне – „Защо ми ги приказва такива?”
Негодуване – „Не понасям когато се държи така!”
Отчужденост – „Не ми се иска да го гледам!”
Подтиснатост – „Защо да си развалям вечерта?”
Обикновено най-често срещаните причини за разпадане на връзките ни са следните:
- Когато сме неприятно изненадани един от друг.
- Когато единият оставя всичко на другия.
- Когато си задаваме въпроса – Защо се променя тя /той.
- При промяна на статуса.
- При нарушена хармония.
- Когато обикновено единият дава , а другият взема.
- Когато връзката ни придобие инструментален характер.
- Когато допускаме да се намесят странични фактори – роднини, приятели и пр.
- Когато не са се сбъднали очакванията ни.
- Когато се появят трудности, които трябва да се понесат и от двамата.
- Когато във връзката нещо не върви и си мислим, че другият е виновен за това!
- За да имаме партньор до нас трябва да сме готови да платим цена за това.
- Когато сме ядосани на партньора си ние не го виждаме. Ние в нашата драма той в неговата. Липсва връзка.
- Когато във връзката даваме много, правим другият малък и той си отива…
- Когато използваме връзката си за сигурност , а не за израстване.
- Когато избягваме да казваме на партньора си какво харесваме и какво не харесваме в него.
- Когато искаме от другия да ни накара да се чувстваме обичани, тогава се превръщаме в просяци. Никой не може да ни даде това което не можем да почувстваме зза себе си!
- Нашата основна заблуда е, че можем да постигнем щастие когато караме другия да се променя! Подходящият за нас партньор е този който не изпитва потребност да ни променя. Ако не можем да обичаме партньора си такъв какъвто е, може би някоя друга ще го обича точно такъв какъвто е! Лесно е да обичаме кучето си , защото то не ни оценява. С него можем да бъдем себе си!
- Когато отнемем свободата на партньора си, отнемаме и своята, защото трябва да сме до него и да следим какво прави!
- Когато твърде често се поддаваме на изкушението да търсим причините за бедите които ни сполетяват извън нас, тогава много лесно съдим и обвиняваме другия.
- Когато целта на връзката ни е да покажем на другия, че властта е у мен. И какъвто и проблем да се появи, то другият е виновен!
- На човек могат да му пречат само онези неща които още не е интегрирал у себе си. И ако не сме готови постоянно да обработваме тези конфликти и да търсим решения и да ги интегрираме, връзката се разпада.
- Ако връзката ни е унизителна то е, защото приемаме унижението, защото вярваме, че го заслужаваме. Всеки има предел на униженията, които е готов да изтърпи. Равнището на нашето самоунижение се определя от границата на онова което сме готови да понесем от другия?!