Предмет и задачи на психотерапията

Home » Предмет и задачи на психотерапията

Предмет и задачи на психотерапията

By | 2018-12-06T15:16:47+00:00 декември 6th, 2018|ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ОРИЕНТАЦИИ|0 Comments

Психотерапията е сфера на човешката практика, възникнала още в най-дълбока древност в контекста на човешките отношения. В донаучния си период тази практика се развива в границите на религиозни системи и вярвания.

 

 

Научният ѝ период стартира с появата на различни школи и течения в психиатрията и психологията. Първичният образ на психотерапията се структурира от такива ориентации като фройдизма, аналитичната психология, гещалтпсихологията, бихейвиоризма, когнитивизма, екзистенциализма, райхианството и неорайхианството и не на последно място – хуманистичната и клиентцентрираната психотерапия.

Всяка от тези ориентации се основава на определени идеи, възгледи, понятия и терапевтични техники. Съществуващите днес психотерапевтични системи имат свой научен език и в определена степен осъществяват по-силна или по-слаба практическа кореспонденция.

Би могло да се говори за плурализъм в психотерапията и за необходимост от по-силна интеграция.

Релевантно на множеството психотерапии се увеличава и броят на лицата, които практикуват психотерапия. Наред с професионалните психотерапевти, психиатри и психолози практикуват и множество други екстрасенси, лечители и съветници. Присъствието на непрофесионалисти създава лош образ на психотерапията и често води до непредсказуеми последици. При тези обстоятелства се налага необходимостта обучаваните по психотерапия да придобият научен поглед върху нейния предмет, задачи и професионални правила. Важно е да се види какво общо имат различните психотерапии и разбира се, без какво общо не би могла да се практикува една психотерапевтична система.

Темата за това коя е най-добрата психотерапия, е спорна и въпросът за избора на психотерапевтична школа, методи и способи стои пред всеки психотерапевт. Практиката през годините на развитие на психотерапията е показала многократно, че няма универсален метод и начин за постигане на психично здраве. Въпреки това, за да се постигнат добри резултати от психотерапевтичната работа, трябва да се отговори първо на следния въпрос: Що е психотерапия и какви са нейните цели?

Независимо от особеностите на психотерапиите, съществуващи в дадена култура, те имат свой дефиниран предмет, който в определена степен програмира професионалната дейност на психотерапевтите. В широкия смисъл на думата психотерапията е теория и практика за интервенция в психичното здраве на човек.  Най-старото, най-разпространеното, най-достъпното и най-известното разбиране за психотерапията е, че тя е изкуство за лечение на душата. В подобно разбиране има голяма истина, защото една част от съдържанието на психотерапевтичния метод са уменията и способностите на психотерапевта. Всеки психотерапевтичен метод се индивидуализира чрез особеностите на личността на терапевта.

Психотерапията е научно обоснована дейност за обяснение и справяне с разстройствата и с проблемите на човека в сферата на психичното здраве. Нейният предмет се определя предимно в понятия на психологическата наука. От функционална гледна точка психотерапията се разглежда като система от психични въздействия за стабилизация и регулация на психичното здраве на човека. Предметът предполага специфични методи и форми на професионална активност. По правило всеки предмет на науката намира обяснение и в определена теория.

Общата цел на всяка психотерапия е да лекува, да предпазва и да укрепва психичното здраве на човека, да го прави екзистенциално способна личност. Или с помощта на психотерапията да се подобрява качеството на живот.

Психотерапията е метод за работа с клиенти, който цели да им помогне да променят или да отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. З а осъществяването на тези цели се използва взаимодействието между психотерапевта и пациента. Кои конкретни методи ще се приложат, зависи от представяните симптоми и трудности, както и от следваната от психотерапевта теория.

Една от целите на психотерапията е да се помогне на хора, които изживяват тревожност вследствие на фрустрация, да погледнат реалистично на възможностите и на отговорностите си.

Друга цел може да бъде научаването им да се справят с фрустрацията и депривацията по неразрушителен начин.

Трудностите, които хората изпитват в нашето общество, са резултат от различни фактори. Някои от тях са вследствие на неадекватно отглеждане в детството – различни травматични събития, случили се в ранното им детство. И ли фактори, свързани с настоящето, нарушени взаимоотношения в междуличностните ситуации, изкривени възгледи за света.

Друга възможна цел е да се помогне на хората да намалят или да отстранят тревожността, да се справят със стреса или да намалят въздействието му.

В непосредствената практика с клиента психотерапията има конкретни цели и задачи. Изборът им става в зависимост от диагностицираните проблеми, симптоми и трудности на клиента.

По правило психотерапията има три основни обекта:

  1. Човекът и личността
  2. Cемейството
  3. Групата

В този смисъл има и три форми на психотерапия:

– индивидуална

– фамилна

– групова

Кое налага развитието на психотерапията в съвременното общество?

Общопризнат факт е, че невротизмът в съвременния свят, и особено в развитите страни, взема застрашителни размери. З а нарастването на тази тенденция способстват множество фактори: икономически, социални, политически, културни, етнически, исторически и т.н. Достатъчно е да посочим фактори като тероризма или нарастващата бедност, за да разберем пред каква несигурност са поставени милиони хора по света. По принцип нарастването на насилието води до разрушаване на психичното здраве на хората, до дисхармония между личностния и социалния живот.

Следва да бъде ясно, че „психологическият човек“ на практика функционира като „социален човек“, като историческо същество.   Несъответствието между личния и социалния живот получава израз в липсата на нормално психично здраве. В този план психотерапията има потребност от здрава гледна точка за човека в двете му измерения – личното и социалното.

През целия си живот човек пребивава в два свята – вътрешния и външния.

Вътрешният свят на човек, наречен още субективна реалност, е представен от мислите, чувствата, емоциите, желанията, амбициите с една дума – от личните преживявания на човека. Той засяга интимната ни сфера – семейството, приятелите, свободното време. От това как се чувстваме в този свят, зависи дали се преживяваме като щастливи и успешни.

Външният свят, наречен още обективна реалност, е представен от всичко онова, което е вън от нас и по принцип съществува независимо от нас. В една или друга форма този външен свят е отразен и преработен във вътрешен план, хората го носят като психична реалност. Важно е да се знае, че субективният свят на човека е индивидуализиран, прави ни неповторими и различни от всички други хора на земята. В този смисъл първото и най-важно откритие в структурата на А з-а е НЕ как човек се съотнася с еталоните на културата, колко е добър или умен, а това, че е различен от всички останали. Това съзнание за ДРУГОСТТА , или отличието от другите хора, е първата основа на човешката идентичност. За психотерапевта е важно да разбере в каква степен клиентът осъзнава своята идентичност и нейното влияние върху Аза.

Вътрешният интимен свят не е независим и често се оказва доминиран от външния. Тогава човек се чувства отчужден и нищожен, малоценен и загубил връзката със самия себе си и със света наоколо. Това е т.нар. алиениран човек.

Това е основният източник на екзистенциалната тревожност, която тормози съвременния човек и създава критичния проблем на психотерапията. Външно този факт се проявява като необяснима неудовлетвореност от живота.

 Тинка Митева

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment

error: Съдържанието е защитено !!