Понятие за енергията в контекста на психичното

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Енергията е основно понятие във физиката, но има надфизично приложение и значение. Всички вътрешни процеси са енергетични.Всеки организъм е носител на определен енергиен потенциал.

 

Райх и неговият ученик Лоуен изучават тялото от гледна точка на неговата енергетична същност. Според Райх организмът е пронизан от свободно течащ поток на биоенергия. Тази енергия се проявява както в психиката, така и във физическите действия. Важното е да се разбере, че преки проекции на енергията са усилията ни да възприемаме, да мислим, да преживяваме. Това е т.н. идеален поток на енергия. Другата проекция на енергията са физическите движения, физиологичните реакции и т.н.

Основното в разбирането на Райх е причинната зависимост между психичното и физичното – между душата и тялото в двете посоки. Оттук следва и възможността да променяме психичното чрез физичното и обратното.

Райх е установил че психичните промени и динамика имат своя запис вътре в самия човек и предизвикват особен вид промени на друго равнище. Акумулирането и съсредоточаването на голямо количество енергия в определени точки на тялото нарушава баланса и се получава конверсия на натрупаното напрежение в патогенни симптоми, разреждането  на натрупаната енергия води до отпускане и дистенция

Енергията е равна на движение. Всяко живо същество е подвижна енергия. При живите същества две са основните функции които управляват живота – отпускането и контракцията.

ОТПУСКАНЕТО И КОНТРАКЦИЯТА

При ерготорфичните условия енергията се разпростира от ядрото към периферията и позволява контакт на живата система с външния свят.

При трофотрофични условия енергията се задържа в ядрото, а периферията се свива около него. Това е нарцистичното измерение, съзерцаването на удоволствието.

Азът изживява отпускане само когато е задоволена някаква негова потребност. Удоволствието се изживява само във фазата на дистенцията – това не може да се случи във фазата на движението.

Отпускането и свиването са взаимно допълващи моменти от единния процес наречен ДВИЖЕНИЕ.

Има и едно трето състояние което се нарича АМБИВАЛЕНТНОСТ, то се изразява в задържане на енергията на средно ниво.

Според източната гледна точка за човека енергията има три агрегатни състояния:

  • въздухообразно – това са мислите ни
  • течно – това са думите
  • твърдо – това са действията ни

Или както се казва в библията това са трите елемента на сътворението – МИСЪЛ, СЛОВО, ДЕЙСТВИЕ

Изследванията на квантовите физици са доказали експериментално, че нашите мисли имат енергиен заряд. Всяка енергия трепти с определена честота.

Първичната енергия се описва като финно, етерно, морфично поле, което се простира навсякъде около нас и функцията на съзнанието е да притегля и увеличава енергията.

Следователно всичко онова, което мислим, казваме и правим създава енергия и така творим собствената си действителност.

Думите вибрират, мислите вибрират, действията вибрират. Думите не са нищо повече от звуци, звукът не е нищо повече от вибрации на енергия на определена честота.

Мислите ни притежават собствена сила. Нашите убеждения, желания, надежди, страхове и пр. оказват влияние върху нас, върху околните и върху света около нас. А ние много често не обръщаме внимание върху това за какво мислим.

Нашите мисли, поради това, че са енергийно натоварени постоянно се опитват да придобият определена форма, винаги търсят външно проявление. В тяхното естество е заложен стремежът да се материализират.

Да вземем за пример възникването на политическите партии. Ако една идея се зароди в главата на един човек, колкото и революционна да е тя не би могла да промени света около нас. Но ако  този човек успее да „зарази” със своята идея още един човек, и той още един и т.н. И ако критично число хора започнат да мислят по един и същи начин, то тогава тази идея може да промени света, защото енергията с която е натоварена е достатъчна да извърши промени!

Светът не е безжизнена купчина от тухли, камъни и дървета, а е жива трептяща система от енергии. Поради което всяка наша мисъл оставя следа и оказва своето въздействие.

Следователно ние създаваме собствената си действителност чрез мислите които пораждаме. И ако сме решили какво искаме от живата е необходимо да развием съзнание за това.

На енергийно ниво всички обекти от заобикалящата ни действителност имат еднакво значение за нас.

Ние ги натоварваме с определени качества – добри или лоши. Защото нашият ум непрестанно преценява всичко. По този начин натоварваме заобикалящият свят около нас с излишни потенциали.

Ние сме един микрокосмос  от макрокосмоса на вселената и като енергийни същества се подчиняваме на всички закони на които е подчинена вселената.

В нашия живот всичко е подчинено на закона за биполярността .

– Биполярно е съзнанието ни

– Всичко в нашия организъм от клетката и всички органи се свиват и отпускат в един определен ритъм.

– Денят и нощта

– Красивото и грозното

– Любовта и омразата

Всичко във вселената се движи в определен ритъм. И  това е проява на закона за биполярността.

Целият свят може да бъде представен като едно огромно махало.

Нека сега да разгледаме от енергетична гледна точка  как седим върху столовете си. Седим си спокойно, не изпитваме тревога или дискомфорт. Натиска на тялото ни върху стола и съпротивлението което стола ни указва  е в енергиен баланс.

Сега ако си представим, че по същия начин седим  на стола си, но не тук  а на ръба на една пропаст. Това на съзнавано ниво прдизвиква у нас вълнение, напрежение, поради мисълта, че бихме могли да паднем. Тази мисъл създава нееднородност в енергийното поле и възникват равновесни сили за премахване на този дисбаланс.

Има две възможни реакции за да се уравновеси енергията или да полетим към пропастта или да избягаме на защитено място.

С други думи равновесието може да бъде нарушено не само чрез действието, но и чрез ума .

С други думи силата и  интензивността на енергията зависи и от силата на чувствата. Чувствата са мощно средство за зареждане и привличане на енергия. Затова когато ни се иска да постигнем нещо не е достатъчно само да си мислим за него, но и да го почувстваме.

Чувствата са начин да откриваме и да привличаме онази събития в нашия живот с които искаме да сме в резонанс.

Ако поставим два метронома един до друг и задвижим единият, то другият по силата на индукцията ще се задвижи  с честотата на първия метроном.

Тази  закономерност на взаимодействие на махалата стои в основата на позитивното мислене.