Относно сянката

Home » Относно сянката

Относно сянката

Когато аз кажа за себе си – аз съм жена, аз съм майка, аз съм професионалист, аз съм толерантна, аз съм работлива и т.н.         Какво се случва с тази моя идентификация – аз несъзнателно отхвърлям твърдението, че съм мързелива, че съм пасивна и т.н. Следователно аз се идентифицирам с работливите и автоматически отхвърлям другия полюс.

 

 

Ако се  попитаме, защо ни е толкова трудно да намираме отговор на въпросите които си задаваме? Тогава бихме могли да си отговорим по следния начин: Защото вътре в нас има една психична част, която не познаваме и която е трудно познаваема, тай като многократно надвишава способността на ума ни да обхване безкрая на мистерията ЖИВОТ, и точно поради тази причина, тази част от нас, учените са я нарекли ПОДСЪДНАНИЕ, НЕСЪЗНАВАНО, СЯНКА.

В нашето подсъзнание са записани всички събития които са се случвали с нас от раждането ни до днес. Там са записани и преживяванията ни във вътреутробният ни живот. А може би и всичко което се е случвало с нас в миналите ни животи, а може би и всичко което се е случвало на човечеството от първобитната орда до ден днешен!

Архивите на нашето подсъзнание са огромни. Те представляват 95 % от психичният ни апарат. Те са едно огромно поле от информация за която нищо не знаем, нищо не подозираме, която не познаваме и която е потънала в миналото. И в това минало се съдържат причините за нещата които ни се случват днес.

Ние сме забравили сюжета, но енергията с която са били натоварени тези събитията остават в нас и съдържат голямо количество нереализирана, неразтоварена енергия

Всичко онова което не искаме да бъдем, което не искаме да открием у себе си, което не искаме да преживеем, всичко онова което човек е обявил за зло образува нашата сянка.

Следователно нашата сянка са всички ония неща които отхвърляме, които не искаме да виждаме и затова по често не  осъзнаваме.

Сянката представлява най-голямата опасност за човека, защото той я има без да я познава и без да подозира за нея. СЯНКАТА НИ СЕ ГРИЖИ ВСИЧКИ НАШИ ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ И УСИЛИЯ ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ТЯХНАТА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ. Защо? Защото сянката съдържа огромно количество нереализирана, неразтоварена енергия.

И какво се случва по нататък в живота ни, всички прояви които произтичат от нашата сянката, човек проектира върху някакво анонимно зло в света, проектира у другите, защото се страхува да не ги открие у себе си!

Сянката е най-тревожния архетип защото обхваща и най-добрите и най-лошите страни на човешката природа. Сянката е най-мощният,  и потенциално вреден архетип. Тя има  дълбоки корени, защото съдържа примитивните животински инстинкти от праисторическото ни развитие.

Това е тъмната страна от нашата личност, това е онази част от нас, която ни плаши и не ни се иска да познаем. Сянката е свързана със срамът от миналото ни и със страхът от бъдещето ни. Следователно тя съдържа изтласкани неща, комплекси, непризнати потребности, частици от нас.

В отрицателните си аспекти сянката съдържа всички импулси които обществото смята за лоши, грешни, неморални. Ако искаме да живеем с другите трябва да я укротим, да потиснем тези животински примитивни импулси у нас за да не влезем в конфликт с нравите и законите на обществото.

В положителните си аспекти сянката е не само източник на животинските инстинкти, тя е извор на нашата спонтанност, творчество, прозрения, емоции.    Когато сянката е напълно подтисната личността става скучна, безжизнена, откъсната от инстинктивната мъдрост на миналото.

Когато егото е способно да регулира тъмната и светлата страна на своята сянка, човек е жив, енергичен и изпълнен с плам. Когато се потискат организмичните природни  инстинкти, те не изчезват, лежат спящи и чакат криза, слабост в егото за да се проявят. На човек могат да му пречат само онези неща които той  не е интегрирал все още у себе си.

За да се запознаем с нашата сянка е необходимо най-напред да  си признаем какво не харесваме у другите, какво мразим, към какво изпитваме враждебност, да си спомним за хората които ни дразнят, за които казваме „не мога да го понасям”, да си припомним какви критики не понасяме. Много е възможно, ако действаме така да се докоснем до нашата сянка и да я направим факт на съзнанието си. Защото не  е възможно  да се борим с враг който не познаваме. Само когато сме способни да осветим нашата сянка ще стане възможно да възприемем онова което ни приляга. Това ще е първата голяма крачка към себепознанието ни.

И дядо Фройд ни подсказва кои са онези неща които ни показват с какво е населена нашата сянка.

  • Естествено на първо място това е симптомът. Защото в симптомът човек изживява онова което не е искал да изживее в съзнанието си. Симптомът показва на човек какво му липсва. Симптомът показва какво е липсващото поведение.
  • Това са онези неща които не харесваме у другите.
  • Това са онези неща които мразим.
  • Това са онези неща към които изпитваме враждебност.
  • Това са онези критики които трудно понасяме.
  • Това са онези неща които постоянно заобикаляме.
  • Това са онези неща които ни плашат.
  • Това са грешките на езика – лапсосите.
  • Това са сънищата ни.
  • Това са алогичните ни постъпки и пр.

Сянката прави човек неискрен. Той си вярва , че е само това с което се идентифицира.

Симптомът прави човек искрен тъй като изважда на показ подтиснатото съдържание.

На човек му пречат онези неща които все още не е интегрирал у себе си.

И основната причина да съществува психотерапията като професия е фактът, че ние хората имаме сянка  /несъзнавана част/.

 

 

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment