През целият си живот ние използваме без да си даваме сметка безброй символи – те ни карат да действаме и да реагираме те управляват чувствата и емоциите ни. Затова е толкова трудно да се дефинира символът, защото той е свързан с усещанията ни, а не с разума ни. И най-добър пример за това са сънищата ни.
СИМВОЛЪТ – това е заредена с емоция представа. Без емоция той се превръща в знак или алегория.
Символът е свързан с усещането. Съществува един важен закон – за хората и нещата, съдим по усещането което са оставили у нас. Обективната реалност каквато и да е тя, ни е непозната. Така всичко става символично – дума, образ, цвят, музика, жест.
Символът притежава субективен смисъл. За да стане той общ за много хора е необходимо знакът да напомня на всеки и незабавно представената абстракция.
Символът пробужда интуицията и задвижва всички страни на човешкия дух, езикът може само да го обясни. Единствено символът е способен да слее най разнообразни неща и да създаде впечатление за еднородно цяло. Думите правят безкрайното крайно, само символът позволява на духа да прекрачи границите на крайния свят.
По същество всеки истински символ е религиозен, защото се опитва да свърже в едно цяло нашия АЗ, света и вселената.
Фроид разглежда всички символи като израз на изтласкана сексуална ситуация
Юнг класифицира символите според начина на формирането им.
- символът се създава по аналогия – например слънцето оплодява, така то се родее с любовта и пр.
- Символите изразяват мощни и всеобщо разпространени усещания – да си представим плодородието на земята и така земята става символ на жената. Слънцето и водата се женят и създават плодородието.