Относно родителят

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Един от капаните на детството ни е, че не е нужно да разбираш нещо, за да го усещаш! Когато умът вече е способен да схване станалото то раните вече са станали доста дълбоки!

Всеки характер е изкривен начин на удовлетворяване на потребностите ни, формирани у нас от ранното детство.

 

Защо ранното детство е толкова важен период? Защо душевният травматизъм има фатален период до 7-8 година, и според Фройд се описва с метафората Едипов комплекс. Това е метафоричното название  на стълкновението между влечението,  към удоволствие и поведението на субектите на културата в ранното детство.

Детето открива първият сексуален обект у родителя от противоположния пол. Културата ограничава, но потребността от получаване на удоволствие остава. Нормите на културата не се осъзнават от детето, защото то е малко, зависимо, несръчно,все още няма критичност на съзнанието и опит за живота, то няма думи с които да конструира това което иска да каже, но от друга страна има импулс да изрази чувствата си .

Един от капаните на детството ни е, че не е нужно да разбираш нещо, за да го усещаш! Когато умът вече е способен да схване станалото то раните вече са станали доста дълбоки!

Трудно е да си представим,  че може да съществува емоция която да не е била вече преживяна в най-силната си форма до навършването на 6-7 година. Това е в съгласие с цялата психоаналитична теория.

Много от нещата които ни се случват днес, възстановяват ситуация възникнала в детството и предизвикват същите чувства които сме изпитвали тогава.

Външните събития са записани като съвкупност от данни наречени РОДИТЕЛ.

Едновременно с това се осъществява и един друг запис – Това е записа на вътрешните събития – реакциите на детето. Този блок включва видяното, чутото, почувстваното и разбраното.,

РОДИТЕЛЯТ представлява огромна колекция от записи в мозъка на детето. Това са записи на примери и съждения на родителите. Всичко което детето е видяло и чуло да правят родителите е записано без редактиране в софтуера му.

Ако родителите са настроени враждебно един към друг и постоянно се сражават. Борбата се записва заедно с ужаса породен от преживяната емоция.

Записват се всички предупреждения, правила и закони които детето е чуло, заедно с тона на гласа, израза на лицето, мимиките и пантомимиките. В тази група записи са всичките не-та, недей, не може, ако и пр.

Записващото устройство работи 24 часа в денонощието. То е включено дори и тогава когато детето спи.

Независимо дали тези правила са „добри” или „лоши” те се записват като ИСТИНА и винаги са на една ръка разстояние и лесно се възпроизвеждат през целият ни живот.

Записите се разглеждат като транзакция, като стереофоничен звук на двамата родители! Ако записът е с добро качество – резултатът е добър. Всяка дисхармония създава безпокойство. Ефектът е раздвоение, противоречивост, отчаяние.

Когато разберем, че хиляди такива прости правила за живота са записани в мозъка на всеки човек ние започваме да осъзнаваме какъв огромен склад от придобити данни включва родителя / никога, винаги,  не забравяй , ти си лош, ти си непохватен, ти си сакат и т.н./

Такива правила стават причина за натрапчивите импулси, чудатости, ексцентричност които се появяват по-късно в поведението ни.

В тези записи от ранното детство се съхраняват и много положителни данни – стремежът ни към творчество, любопитство, да се докоснем, да почувстваме, да опитаме.

Разбира се освен родителят има и други източници на данни, това е телевизията, средствата за масово осведомяване, улицата, детската градина и пр.

И така родителите на детето са тези които решават кои удоволствия са позволени и кои не са позволени. Все едно , че в главата ни е вграден гласът на родителя и той продължава да ни цензурира отвътре дори и като пораснали вече хора.

Интроектираните родителски забрани и цензури са се превърнали в наше собствено мислене. Цялата работа е, че отказването на удоволствие на детето се преживява от него като афект.

Детето няма защитни механизми. Най-голямата травма за човек от детството до края на живота му е тази, когато не е получил любов и чувства от другите. Затова  тогава като  децата, често сме чували думичката АКО – безусловната обич остава непозната. Това превръща такива деца в колекционери на доказателство за стойност.

Ако като деца не сме получили достатъчно любов от родителите си то като възрастни ще ни привлича партньор, който няма да ни дава достатъчно любов, колкото очакваме и ние непрекъснато ще полагаме усилия за да спечелим любовта му.

Ако сме натрупали много гняв към родителите си то тогава може да ни привлича партньор който да ни дава любов, но ние ще я отхвърляме и ще го караме непрекъснато да се старае и все ще бъдем недоволни.

Ако като деца сме направили нещо за което не можем да си простим, би могло да си мислим, че не заслужаваме любов.

В ранното детство се научаваме на емоцията, съответстваща на емоционалната енергия на домът ни.

Децата не се раждат с готова самооценка . Те се мислят за такива каквито РОДИТЕЛЯТ им каже че са!

Всеки от нас може да се вгледа в своите родители и да види в тях своето отражение.

Когато сме много критични към някои от своите родители след това се превръщаме в тяхно подобие. Да заприличаме на родителя, който сме отхвърлили е прекрасна възможност да разберем как той се е чувствал отвътре и колко му е било трудно да промени това за което сме го критикували. Тази развръзка означава ПРОШКА, РАЗБИРАНЕ, СЪСТРАДАНИЕ към отхвърления и критикуван родител.

Родителят с който сме имали проблем е нашият най-голям учител. Нуждата ни от одобрение не е нищо друго, освен нуждата ни от любов. Просто това е начинът по който сме се научили да получаваме любов, като получаваме одобрение и възхищение от другите.

Човек може да се отдели от родителите си само с любов и уважение. В мига в които казваме ДА на родителите си, влизаме в синхрон със живота. Ние може да се разделим с тези които обичаме, но не и с тези които мразим.

И така до 7-мата година децата се сдобиват с опита на своите родители. След това само надграждаме.

За да прекъснем негативната връзка на зависимост от нашите родители, за да станем свободни и независими духовни същества трябва да се освободим от рожденното си семейство.

Това освобождаване е двустранен процес. Детето у нас трябва да се освободи от надеждата, че нашите родители ще ни предложат безусловна любов и сигурност. За това то трябва да се обърне към ВАС /порасналото дете/, за да му помогнете да се освободи от гнева и разочарованата част на детето която се чувства предадена от родителя.

Ние също трябва да се освободим от тази част в нас, която иска да бъде родител на родителите си!

Човек се ражда с младо тяло и старо съзнание. Това състояние на съзнанието е филогенетичната ни памет. Т.е това е опита на цялото човечество от първобитната орда до днес. А нашият принос към еволюцията е онова което ние натрупваме като опит от ранното си детство до края.

И когато става дума за РОДИТЕЛЯ, няма как да не се докоснем и до РОДОСЛОВНОТО НИ ДЪРВО! На клетъчно ниво всеки от нас има информация за рода от който произлиза. Историята на цялото семейство се твори във всяко следващо поколение. Историята на целия род е във всеки неин член. Семейното, родовото подсъзнание съществува и във всеки миг  търси начин да се прояви. Ние сме като една вървяща холограма и  носим в себе си нерешените конфликти на рода от който произлизаме.

Нашето родословно дърво се проявява в нас като изкупителна жертва. Ето защо проучванията за собствените ни корени е най-лечебния процес по пътя към самоусъвършенстването.

Според квантовата теория, ако един член от родословното дърво осъзнае нещо, всички останали също го осъзнават. И ако в процеса на самоусъвършенстването си сме трансформирали, преобразували нашия семеен мит сме допринесли и за промяна на цялата вселена. И това е нашият принос към еволюцията.

 

Ползвала съм материали от книгата “Аз съм добър, ти си добър” автор Томас Харис.