Относно раждането

Home » Относно раждането

Относно раждането

За девет месеца в утробата на майка си детето изминава целия път на еволюцията, от почти нищотото се превръща в същество. За 9 месеца то повтаря цялото филогенетичното развитие на вида, преминава през милионите години еволюция от едноклетъчно в многоклетъчно сложно организирано същество. Минава през всичките фази на еволюция.  Когато детето е в утробата на майка си то не се страхува от нищо. Или както казва Ошо – не съм чувал и не мога да си представя, че детето в утробата по някакъв начин се интересува от бог, от дявола, от ада, от рая, защото то е в рая.

 

 

В утробата детето е напълно защитено,  живее си в един топъл уютен дом, плува си в подходящи химикали. Животът му е напълно сигурен, всичко се извършва от тялото на майката.  Учените казват, че то може би никога вече няма да води толкова приятен живот – без грижи, без работа,  без отговорности, без  задължения, без страх без утрешен ден, без вчерашен ден. Живот в спокойствие и в тишина, без да е обект на влияния, впечатления, напътствия, принуди и пр.

Най-трудният преход, който правим в живота си е преминаването през родилния канал. Той е много по тежък, от другия преход, който наричаме смърт, защото единствения начин да преминем от безкрайната си форма като дух, в крайната, като физическо тяло е като понижим вибрациите си.

Когато детето излезе от майчината утроба, първото нещо което преживява е СТРАХЪТ. То е загубило домът си, сигурността си. Всичко което то е познавало като свой свят е загубено и  е попаднало в един свят за който нищо не знае.

То трябва да диша самостоятелно. За да започне да диша докторът го обръща с главата надолу, пляска го по дупето за да поеме първата си глътка въздух. Какво начало!

В продължение на 9 м. е било в тъмнина. Тази светлина в която попада е шок за очите. И следващото нещо с което се сблъсква на входа на живота е БОЛКАТА.  Докторът му прерязва пъпната връв, последната надежда за сигурност.

Никой на този свят, не е по-безпомощен от човешкото дете.

РАЖДАНЕТО от гледна точка н детето е смърт. Смърт на целия негов свят, на неговата сигурност, на неговия уютен дом. То не е имало нужда от нищо в утробата, било е напълно задоволено. Просто се е наслаждавало на съществуването си.

Детето излизащо от майчината утроба, ако изобщо чувства, сигурно се чувства като мъртво.

Учените казват, че хората все още не са успели да създадат дом, който да е така уютен като утробата. Всичките ни къщи са усилия да създадем този уют в домът ни – водно легло, горещи вани, огнище и пр.

Фройд казва, че когато мъжът прави секс с жената, това не е нищо друго освен усилие да върне  в утробата на майка си. Може и да има нещо вярно.

Светът на новороденото е сложно устроен. Първият опит на новороденото на прага на живота е свързан с  усещането за допир, звук, миризми и светлина. Този начален опит се определя от начина по който майката докосва своето дете. Първият образ който детето разпознава е образът на майката, нейният глас, начинът по който тя докосва своето дете, вкусът на майчиното мляко, и уханието и.

В момента в който детето започне да се храни само, да ходи, да говори, да контролира отделителната си система то вече е изработило достатъчно ясни  идеи  за това какво може да очаква от света около него.

През първите 6-7 години от своя живот детето научава 80% от най-важните неща за живота. По нататък в живота си  никога няма да му се случи да събира опит от толкова много фронтове, за толкова малко време. Въздействието на този опит е много по-дълбок!

Човек се ражда два пъти в живота си.

– Първото раждане е биологичното, новият живот сътворен от майката и бащата.

– Вторият път е психичното  раждане, който е труден и продължителен процес при който човек трябва да се износи и роди сам от самия себе си! Това означава да преодолеем привързаностите си, страховете си, съмненията си, да преосмислим живота си, да усилим светлината в себе си и в света около нас. Човекът с когото със сигурност ще прекараме целият си живот до последния дъх, сме ние самите.

Цял живот борба и един ден след всичките тези усилия човек открива, че отново е изхвърлен. И идеята за прераждането не е нищо друго освен проекция на раждането!

В момента на раждането, за утробата, ако тя можеше да мисли – детето е мъртво.

За детето ако то мисли – раждането е смърт. Но то се ражда, това не е било смърт, а раждане.

Същата идея проектираме и върху смъртта. От страната на смъртта изглежда, че човек умира, но от другата страна, че се ражда. От другата страна е нашето въображение, и ние може да си я направим такава, каквато я искаме. Всяка религия създава другата страна по различен начин.

Добре известен е факта, че в момента на смъртта човек си спомня целия свой жизнен цикъл. Той се връща назад във времето до раждането. Просто за секунди целия жизнен календар преминава през съзнанието  на човка и тогава напуска този свят. Напускайки този свят човек хвърля поглед на целят си живот, за да осъществи квантовият си скок в отвъдното!!

 

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment