В живота си ние пребиваваме в два свята – вътрешен и външен.
– Вътрешният свят е затворен в нас и той е населен с нашите мисли, с нашите чувства, с нашите фантазии, с нашите желания.
А външния свят е онази реалност която съществува вън от нас, независимо от нас, и без нас.
Нямо нищо в този свят което познаваме и да нямаме отношение към него. Това е дело на онази структура в човешкото съзнание която наричаме ПРИСТРАСТНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО или ОТНОШЕНИЕ.
За да разберем по-добре тази структура на съзнанието за отношение, за съотнасяне, първо е необходимо да си уточним понятието ЗНАЧЕНИЕ. Има обективни значения и субективни значения.
– Обективни са тези значения за нещата, такива каквито са, сами по себе си!
– Субективните значения за нещата, за явленията, започват от момента в който човек разкрива личното си отношение към тях.
Да се отнасяме това означава да отразяваме света чрез субективните значения за нас. Разумът ни показва каква е истината сама по себе си, а по отношението, разбираме каква е истината за нас. Психичната тъкан на отношенията, психичния еквивалент на отношенията са АФЕКТИТЕ които включват емоциите и чувствата.
Бихме могли да кажем, че интелектът ди дава истината, а емоциите и чувствата значението на тази истина за нас! Много често тези две инстанции разговарят помежду си на различни езици!
Чрез информацията която получаваме от емоциите и чувствата ние оценяваме “тази истина”, дали е истина и за нас, дали това което ни се случва е приятно или неприятно за нас, дали е красиво или грозно за нас , дали е добро или лошо за нас, дали сме привързани или отхвърлени и това прави човек пристрастен.
Да съотнасяме това значи да бъдем пристрастни. Няма безпристрастни хора, няма безпристрастно индивидуално съзнание. Пристрастността винаги е маскирана от емоциите и чувствата и изпълнява санкционираща, оценъчна функция на съзнанието.
Свързващото звено между емоциите и чувствата са ПОТРЕБНОСТИТЕ. Ако една потребност не е задоволена, човек преживява отрицателни емоции и обратното, когато се задоволи, преживява положителни емоции. Потребностите чрез емоциите и чувствата на психично равнище защитават живота. Потребностите са подредени по значение вътре в нас самите, в зависимост от много външни фактори.
Афективната сфера е независима програма на съзнанието, която контролира останалите и структури. Емоциите и чувствата не са образи на нещата, не са мисли, не са представи а са състояние сами подобни на себе си.
Емоциите и чувствата имат интегрална природа и съпътстват целия душевен живот на човека. Ние сме съзнавано и несъзнавано афективно контролиращи същества.
Отношеннието ни към света има полярна природа. Убежденията са ни скъпи, не защото са истина, а защото са наши. Разумът ни води към истината, а емоциите и чувствата към личните субективни значения на нещата, към преживяванията.
Емоциите и чувствата функционират като мотиви заедно с потребностите. Интелектът ни казва как да действаме , а афекта, защо действаме. Интелектуалната и афективната страна на съзнанието често пребивават във фаза на остри противоречия, понякога говорят на различни езици, но заедно с това си оказват и компенсаторно влияние, т.е. помагат си. Например емоциите и чувствата могат да активизират интелекта. Самото търсене на истината поражда емоции и чувства, независимо дали са позитивни или негативни преживяванията.
Ако разгледаме пристрастността на съзнанието през призмата на реалността, бихме могли да разделим реалността на недвусмислена и двусмислена реалност.
НЕДВУСМИСЛЕНАТА РЕАЛНОСТ е тази реалност която се отнася до физическата форма и следователно тя е обективна на възприеманата ситуация.
– Недвусмислената реалност е свързана с АЗ-организмичното, т.е. с нашите най-истински потребности.
– При недвусмислената реалност липсва оценка за ценност.
– Тя се основава на физическите особенности на субекта и обекта и се абстрахира от възприятието.
– Приема и уважава иерархиятана “стадото”.
– Тя е плод на постоянна проверка и анализ на реалността.
ДВУСМИСЛЕНАТА РЕАЛНОСТ е тази реалност която е свързана със субективното значение при оценката.
– Двусмислената реалност е зависима от АЗ иделното, т.е. с интроектите, вярванията и убежденията ни.
– Тя придава значимост на етичните и морални стойностти
– Основава се на предразсъдъци и интроекти и приписва качества на А-за върху наблюдавания Субект – Обект.
– Тя е над иерархията на стадото и е зависима от личната оценна за ценност.
– Тя е последица от етичното и морално изживяване на реалността.
27.07.2018г. Т.Митева