Относно обсесивно – компулсивното разстройство /ОКР/

Home » Относно обсесивно – компулсивното разстройство /ОКР/

Относно обсесивно – компулсивното разстройство /ОКР/

  1. КАКВО Е ТОВА ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО /ОКР/?

Обсесивно-компулсивното разстройство /ОКР/ е  тревожно състояние, което се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и/или натрапливи действия (компулсии). В българската терминология вместо „обсесии“ и „компулсии“ често използваме понятията „натрапливи мисли“ и „натрапливи действия“. Затова в миналото обсесивно-компулсивното разстройство се наричаше натраплива невроза.

Натрапливите феномени са много често явление в човешката природа Всъщност елементи на натрапливости е преживявал почти всеки човек. В широкия смисъл на понятието стискането на палци и носенето на талисмани са символични ритуали, имащи за цел да донесат успех или да предпазват от болести, нещастия и пр. Суеверията от рода, че ако ни мине котка път ще ни се случи нещастие, са също натрапливи феномени. Много хора се връщат за да проверят заключена ли е вратата, изключена ли е ютията и пр. Тези елементи на натрапливи феномени, разбира се не означават наличие на болестно състояние, тъй като ние успяваме да се противопоставим, осъзнавайки тяхната прекомерност или безсмисленост.

За разлика от тези елементи на натрапливости в ежедневието, хората с   ОКР не успяват да се противопоставят на натрапливостите, макар, че и те осъзнават тяхната ирационалност, прекомерност или безсмисленост. Освен това обсесиите и компулсиите са чести, заемат голяма част от времето, предизвикват интензивна тревожност и дистрес, влошават ежедневното функциониране, работата и взаимоотношенията с околните.

Хората с ОКР преживяват натрапливите симптоми с чувство на тревожност, срам или вина. Счита се, че в областта на психопатологията натрапливите симптоми са едни от най-мъчителните човешки преживявания. Често хората с такава симптоматика си мислят, дали това което им се случва не е признак за тежко психическо разстройство /което разбира се, не е така/. Техните роднини и околните не могат да разберат естеството на страданието им и нерядко оценяват симптомите като „глупости“ и започват да дават безсмислени съвети от рода на „стегни се“. Затова не е чудно, че голяма част от хората с такива преживявания се опитват да крият симптомите си и понякога минават години, преди да се осмелят да се консултират с психиатър или психотерапевт.

  1. КАКВО Е ТОВА ОБСЕСИЯ
            Обсесиите са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се и нежелани мисли, идеи, представи или импулси, които се повтарят отново, отново и отново. Пациентите  осъзнава, че те са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитват се да им се противопоставят, но не успяват. Натрапливите мисли и желания  са в непрекъснат сблъсък в съзнанието на пациента и това генерира интензивна тревожност, страх, отвращение, вина, съмнения, напрежение.
  2.   КАКВО Е ТОВА КОМПУЛСИЯ?
    Компулсиите
     са повтарящи се стереотипни действия, ритуали, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност, за да неутрализира, да противодейства или да не изпълни натрапливите действия. Изпълнението на натрапливите действия (ритуалите) снижават тревожността и обратно – опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност.   Не всяко повтарящо се поведение или ритуал е компулсивно поведение. Например подготовката за сън или заучаване на ново умение също включва повтарящи се действия.

Двете основни прояви на ОКР – натрапливите мисли и натрапливите действия – се наблюдават много често съчетано и имат логическа връзка помежду си. Например: ако човек има натрапливото опасение, че може да се зарази с някакъв вирус (обсесия), той може да прекарва много време в миене на ръцете си (компулсия). По-рядко се срещат изолирани обсесии или компулсии.

Хората с ОКР знаят, че обсесивните мисли и компулсивното поведение носят само временно облекчение, но тъй като нямат по-добро оръжие те използват компулсиите като краткотрайно решение.  Понякога се наблюдава избягване на определени ситуации, които предизвикват появата на обсесивните, натрапливи мисли. Обсесиите и компулсите  отнемат много време, енергия, усилия и пречат на важни дейности, работа, учене, общуване.

4.ЧЕСТО СРЕЩАНИ ОБСЕСИИ :

-Страх, че нещо лошо ще се случи с него или някой  близък – обикновено майка, дете, партньор.

-Страх, че някой близък ще се разболее, катастрофира и т.н.

-Страх, че е опасен за себе си или околните,  и че би могъл да навреди несъзнателно или съзнателно.

-Страх, че някои предмети са опасни и несъзнателно може да ги използва и да бъде опасен за себе си или за околните.

– Страх от заразяване или замърсяване.

–  Страх от телесни секрети (урина, изпражнения).

–  Страх от микроби и болести ( херпес, СПИН ).

– Страх от замърсители от околната среда ( азбест, радиация и др).

– Страх от домашни препарати ( химически разтворители и препарати).

– Страх от загуба на контрол:  Самонараняване, нараняване на околните.

– Страх от агресивни и ужасяващи мисли и представи в съзнанието.

– Страх от произнасяне на обиди.

– Страх от извършване на кражба.

– Перфекционизъм, желание всичко да е подредено и симетрично разположено.

– Страх да не се забрави нещо.

– Страх да не изгуби или забрави важна информация, когато изхвърля нещо.

– Невъзможност да се вземе решение, дали да запази или да изхвърли даден предмет или материал.

– Страх да не изгуби дадена вещ.

–  Страх от предизвикване на инцидент (пожар, кражба и др.)

– Страх, че може да навреди или застраши друг човек, ако не е достатъчно внимателен, (изпускане на предмет, от който може някой да се подхлъзне и да падне, предизвикване на катастрофа поради невнимание).

– Страх от нежелани, забранени или первезни сексуални мисли или представи.

– Страх от забранени или перверзни импулси към другите, обсесии за хомосексуалност, сексуални обсесии, които включват деца или роднини, натрапливи мисли за извършване на агресивни сексуални действия.

– Страх от религиозни обсесии,  богохулстване и накърняване на Господ.

– Прекалена загриженост за това кое е правилно и кое не е, кое е  моралното и неморалното.

– Страх от болести и зарази (не чрез замърсяване). Например, разболяване от рак.

– Страх от суеверия свързано с не късметлийски цифри, цветове и пр.

5.ЧЕСТО СРЕЩАНИ КОМПУЛСИИ:

            – Прекомерно миене на ръцете или тялото, непрестанно усещане, че ръцете са мръсни – дори измити преди минута. Страх от заразяване с нещо нечисто или опасно, болести микроби, бактерии.

– Подреждане на предмети от бита по точно определен строг ред, понякога продължаващ дълго време до получаване на усещане , че „вече всичко е както трябва“.

            – Прекалено чистене на дома. Предприемане на действия, които да премахнат или да предотвратят контакта със замърсители.

– Минаване по точно определен ред, тротоар, маршрут, стъпване на определена плочка, шахта, участък по пътя.

– Прекрачване на прага с точно определен крак, отваряне на вратата с точно определена ръка.

– Стереотипни еднакви движения при изпълнение на обикновени дейности от бита.

– Проверяване на електроуреди, контакти, врати, прозорци по няколко пъти до степен в която  човек не може да се контролира и да спре проверките.

– Прекомерно чистене и подреждане на дома и личните вещи /при жените/ от страх, че са били в допир опасни хора или опасни заразни вещества.

– Силен страх от съприкосновение с точно определени вещества, обикновено безопасни .

– Страх от поемане на храна, която „не е чиста“ или е била в съприкосновение с нещо „мръсно“.

– Докосване на  предмети и  вещества по точно определен брой пъти.

– Броене, цифрови комбинации, повтаряне на определени думи по точно определен брой пъти, начин и последователност.

– Съхранение на ненужни, излишни вещи за дълъг период от време, с идеята, че някога може да потрябват или , че нещо лошо ще се случи ако бъдат изхвърлени – касови бележки, други листчета с информация, картички и пр.

– При шофиране, връщане и проверяване дали не е причинил катастрофа или друга злополука.

– Компулсивен сърбеж по определени части на тялото.

– Компулсивно докосване на определени части на тялото.

– Избягване на предмети натоварени с определен смисъл за човека – некролози, числа, звезди, кръстове, снимки и пр.

– Невъзможност за изпълнение и концентрация в каквато и да е дейност, докато компулсивния импулс не е задоволен.

– Изживяване на силна, неконтролируема тревожност, граничеща с паника ако няма възможност за удовлетворяване на компулсията, ритуала или ако бъде прекъсната по някаква причина.

– Повторение на компулсията до степен на емоционално физическо изтощение, понякога продължаваща с часове.

– Проверяване дали не е сгрешил – например когато пише писмо.

– Проверяване дали всичко с тялото му е наред.

– Непрекъснато препрочитане или пренаписване на текст.

– Проверяване на ежедневни дейности – влизане и излизане от стаята по определен брой пъти, ставане от стола и сядане по определен брой пъти.

– Повтаряне на движения по тялото – потупване, докосване, мигане.

– Извършване на действия на кратни числа – извършване на нещо по три пъти, защото  три е „добро, правилно, безопасно число“.

– Мисловни компулсии:  Мислено връщане към минали събития с цел – предпазване на себе си, другите или предотвратяване на ужасни последствия.

– Молене – с цел предпазване на себе си, някой друг или предотвратяване на ужасни последици.

– Броене докато се извършва дадено действие, като целта е да приключим на ,, добро’’, ‘’правилно’’ или ‘’безопасно’’ число.

– Неутрализиране ( Например: заменяне на ‘’лоша’’ дума с ‘’добра’’, която да неутрализира ‘’лошата’’).

– Събиране на предмети, което води до хаос в дома.

– Разказване, питане или признаване с цел да се получи успокоение.

– Избягване на ситуации, които предизвикват обсесии.

Според най-често срещаните натрапливи действия са миенето, броенето и проверяването. Понякога могат да се срещнат и хора страдащи от ОКР, при които преобладават само натрапливи мисли, без последващи действия и ритуали.

  1. КОЛКО ЧЕСТО СРЕЩАНО ЗАБОЛЯВАНЕ Е ОКР?

Според международната фондация за Обсесивно-компулсивно разстройство от ОКР страдат 1 на всеки 100 възрастни . Към техния брой се прибавят поне още 1 на 200 непълнолетни с ОКР.  Това означава, че има поне 4 или 5 хлапета с ОКР във всяко начално училище и около 20 ученика от училищата в горните класове. ОКР засяга еднакво мъже, жени и деца от всички раси и с всякакъв произход. Като, че ли жените имат по-малка способност да контролират ОКР и по-често от мъжете се обръщат към психиатър или психотерапевт.

На каква възраст обикновено се отключва ОКР, то може да започне по всяко време – от най- ранна възраст до зрялост. Обикновено два са основните възрастови периоди, през които се появява ОКР – първият е между 10 и 12 годишна възраст, вторият е между късното юношество и зрелостта.

  1. ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ОКР 

            Както и при останалите тревожни разстройства няколко групи фактори играят голяма роля за възникване на ОКР.

– Най-често отключващи фактори са стресогенните събития в семейството, работата и социалното обкръжение, макар, че при част от случаите не се открива времева връзка с предшестващ стрес. Такива стресогенни събития могат да бъдат конфликти, смяна на работа, уволнение, развод или раздяла, брак, насилие, бременност, млади майки в първите години след раждането и др.

– Един от основните предразполагащи фактори са особеностите  на личността. Смята се че по често от ОКР  страдат добре образовани хора, склонни към педантичност, съвестност и перфекционизъм. Също така и хора които имат проблеми с адекватното отработване на негативните емоции. При част от случаите, обаче такава закономерност с определени особености на личността не се откриват.

– Друга причина за възникването на ОКР могат да бъдат и някои биологични фактори. Счита се, че при част от случаите е налице наследствено предразположение. Това не означава, че състоянието е наследствено в тесния смисъл на думата – унаследява се предразположение, а не самата болест, която може да възникне само ако са налични и други фактори, свързани с личността и  проблемите в социалната среда. Много хора могат да имат предразположение, но никога да не се проявят симптоми на ОКР. Най-вероятно това предразположение е свързано с по-голяма чувствителност и дисбаланс на биохимичните системи и централната нервна система, които отговарят за емоционалния баланс на организма.

– Счита се също така, че някои стрептококови инфекции, особено в детска възраст, могат да играят предразполагаща роля за възникването на ОКР.

– Освен това в някои случаи се наблюдават промени в структурата и функциите на определени центрове в нервната система – така наречените базални ганглии. Все още не е ясно дали тези промени предшестват възникването на състоянието или обратното – са последица от него.

  1. КАК ФУНКЦИОНИРА МОЗЪКА ПРИ ОКР?
                Представете си, че в съзнанието ви се натрапва все една и съща мисъл или представа, отново, отново и отново, каквото и да правите. Не желаете тези мисли – но те постоянно ви застигат като лавина. Тези мисли са придружени от интензивно чувство на безпокойство, страх, вина, срам, тъга, безпомощност, напрежение, сърцебиене, изпотяване и пр.

Тревожността е алармената система на мозъка. Когато човек се чувства  неспокоен сякаш се преживява, че е в опасност. Тревожността е емоция, която те кара да реагираш и да се защитиш, НАПРАВИ НЕЩО, НАПРАВИ НЕЩО.. От една страна хората с ОКР осъзнават, че  този страх е безсмислен,но въпреки това  го чувстват толкова интензивно, истински и връхлитащ и чето отчаяно се опитват да се измъкнат от парализиращото и непрестанно безпокойство.

Тогава си задаваме въпроси „защо мозъкът ще ни лъже? Защо ще изпитваме подобни чувства, ако те не са истински ? Чувствата лъжат ли ни?“. За съжаление, ако имате симптоми на ОКР мислите лъжат! При ОКР алармената система на мозъка е развалена. Мозъкът ви казва, че сте в опасност дори когато няма никакъв риск. Когато учените сравняват снимките на хора с ОКР и снимки на хора без това заболяване, се забелязва, че някои зони от мозъка в двата случая се различават.

Когато човек се чувства застрашен от нещо, има една инстанция в средния темпорален дял на мозъка, която се нарича амигдала, тя започва да излъчва сигнали за опасност.  Тя е нещо като камбаната на камбанарията в черквата, когато зазвънтява при пожар или бедствие.

Тези сигнали които се излъчват за опасност от амигдалата, предизвиква серия от нервнохимични реакции в организма с помощта на които тялото ни се подготвя да се справи с опасността.

В този момент  отборът на хипоталамосът, хипофизата, надбъбречната жлеза се мобилизира . Адреналинът, кортизолът и другите хормони изпълват тялото ни и го подготвят за битка.

Какво се случва с организмът ни в този момент? Пулсът ни се учестява, кръвта се оттегля от главата, имунната система се изключва. Целият организъм се привежда в режим на биологично оцеляване.

Режимът на стрес влияе върху начина по който реагира мозъкът. Кръвта се оттегля от висшите дялове на мозъка и се насочва към по примитивните части на тялото – краката , ръцете. В такива стресови ситуации подсъзнанието поема кормилото, и тогава ние нямаме нужда, от интелект,  от имунна система, защото в момента най важното нещо е оцеляването ни!  В този момент преминаваме в режим на борба или бягство.

Ако сме в гората и пред нас се появи мечка цялата тази нервнохимична вакханалия щеше да бъде оправдана. И това се случва и в тялото на животното в подобна критична ситуация.  Разликата между животните и хората е, че те живеят в настоящето и когато опасността отмине си възвръщат бързо нормалното състояние на жлезите с вътрешна секреция.

Ние хората имаме едно нещо в повече от животните , МИСЛИТЕ, и точно те, а не външни фактори пораждат у нас СТРЕС. Заради стресиращите  мисли се чувстваме застрашени, подтиснати, обременени, безпомощни.          Заплахата не е физическа тя е психическа – само в главата ни. В такива моменти заради режима на стрес не мислим ясно. Чувстваме се като хамстери. Негативните мисли натрапчиво нахлуват , освобождавайки вещества от хормоните на стреса.

Някакъв вид заболяване на мозъка ли е ОКР? На база извършените проучвания се предполага, че ОКР включва проблеми с комуникацията между предния дял на мозъка и някои вътрешно разположени мозъчните структури. Тези структури комуникират помежду си чрез химически медиатор наречен серотонин. Снимки на активен мозък на хора с ОКР показват, че след приемане на серотонинови лекарства или провеждане на Когнитивно – поведенческа терапия активността на зоните в мозъка, които са свързани с ОКР се нормализират.

Наследствено заболяване ли е ОКР?     Проучванията показват, че ОКР се предава през поколенията и най- вероятно гените определят развитието на това разстройство. Някои експерти смятат, че ОКР, което е започнало в детството е различно от ОКР, което започва в зряла възраст. Генетичните предпоставки  имат по-голяма роля, когато ОКР започва в детството ( 45-65 %) ,отколкото когато започва след навършване на пълнолетие (27-47%).

Въпреки това, гените не са единствените причинители на това разстройство. В действителност, никой все още не знае кои са другите фактори – може да е друго заболяване или даже ежедневния стрес, който да играе ролята на отключващ фактор на заболяването.

  1. КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ СТРАДАМЕ ОТ  ОКР?

Не съществуват лабораторни или сканиращи тестове на мозъка, които да диагностицират ОКР. Диагнозата се поставя след наблюдение и преценка на симптомите.  Само обучен терапевт може да постави диагнозата. Диагноза ОКР се поставя след наблюдение и преценка на симптомите на пациента когато има  наличие на обсесии ( натрапливи мисли и/или представи) и компулсивно поведение ( Извършване на ритуали, които да намалят безпокойството).

Някои често срещани сигнали на ОКР са:

– Променено ежедневие: ОКР може да направи живота много труден и стресиращ. Сутрин хората с ОКР чувстват, че трябва да изпълнят ритуалите си както трябва, в противен случай денят им няма да протече добре. Вечерта, че трябва да изпълнят ритуалите си, както трябва за да могат да си легнат и да заспят.

– Проблеми в училище и в работата: ОКР може да повлияе върху концентрацията при изпълнение на задължения.

– Физически оплаквания: Стрес, недохранване и/или безсъние могат да доведат до физическо заболяване.

– Нарушени социални връзки: стресът получен от прикриването на ритуалите от близки и познати , отделеното време на обсесиите и компулсиите, реакциите на приятелите.    Проблеми със увереността: често хората с ОКР се притесняват, че са “луди“, защото мисленето им е различно от това на приятелите им и на членовете на семейството им,  чувстват се “странни“ и “загубили контрола“.

– Проблеми с контрола върху гнева.

– Допълнителни психично-здравни проблеми: Депресията, допълнителни тревожни разстройства.  Синдрома на Дефицит на вниманието и хиперактивност, тиково разстройство, разстройства на поведението и др.

            Физическите симптоми при ОКР:

– Чувства за напрегнатост

– Ускорен пулс

– Повишено кръвно налягане

– Ускорено дишане

– Плитко дишане и сдържане на дъха

– Напрежение във врата, раменете и гърба

– Стомашни спазми

– Болки и конвулсии

– студени крайници

– Замаяност

– Болки в гърдите

– Неспокоен сън, безсъние

– Пушене, пиене, наркотици

Психически симптоми при ОКР:

– Тревога,       напрежение, безпокойство

– Чувство на притиснатост

– Неспособност за отпускане

– Слаба памет и концентрация

– Депресия

– Променливи настроения, раздразнителност, избухливост

– Възбуда

– Страните от хората и обществото

– чувство за  самотност и изолираност

– Отлагане на нещата

– Трудности с рутинните ежедневни задължения

– Нервни навици: гризене на нокти, логорея, присвиване на очите, потупване с крак, с пръстите на ръцете и пр.

– Живот ден за ден,  без планове за бъдещето

– Пристрастявания и взаимна зависимост

– Объркани лични отношения

– Непрекъснати негативни мисли, негативни емоции, страх, вина, гняв, безпокойство, тревога и отчаяние.

– замаяност и живот в „мъгла“

            10 КАКВО ЛЕЧЕНИЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ОКР

Най-доброто лечение за повечето хора страдащи от ОКР включва:

– Добре обучен терапевт.

– Фармакологично лечение.

– Подходяща психотерапия.

– Обучение и информиране на страдащия от ОКР и неговото семейството за  същността и проявленията на това заболяване.

  1. ФАРМАКОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ

            Кои лекарства се ефикасни за ОКР?

Повечето лекарства, които са ефективни за ОКР са известни като антидепресанти. Най-често използвани лекарства:

– Fluvoxamine (Luvox – Лувокс/Феварин)

– Fluoxetine (Prozac – Прозак)

– Sertraline (Zoloft – Золофт)

– Paroxetine (Paxil – Паксил)

-Citalopram (Celexa – Селекса)

– Clomipramine (Anafranil – Анафранил) – това е най-дълго използвания и най-познат препарат.

– Escitalopram (Lexapro – Лексапро)

Освен тези добре проучени лекарства има и стотици документирани други случаи за ефективността на други лекарства. Например, duloxetine (Cymbalta – Симбалта) е докладван като ефективен за някои хора, които не са получили облекчение от другите лекарства.

Препоръчителни дози:

– Fluvoxamine (Luvox) – 300 мг/дневно

– Fluoxetine (Prozac) – (40- 80 мг/дневно)

– Sertraline (Zoloft) – 200 мг/дневно

– Paroxetine (Paxil) – (40 – 60 мг/дневно)

-Citalopram (Celexa) – 80 мг/дневно

– Venlafaxine (Effexor) – 375 мг/дневно

-Escitalopram (Lexapro) – 40 мг/дневно 1 1

– Clomipramine (Anafranil) – до 250 мг/дневно

            Как помагат тези лекарства?

Не е напълно ясно и потвърдено как точно помагат тези лекарства. Това, което знаем е, че всяко от тези лекарства влияе върху невротрансмитер в мозъка наречен серотонин. Серотонинът се използва от мозъка за да предава съобщенията. Ако, мозъкът няма достатъчно серотонин, мозъкът няма да работи нормално. Като започнете да приемете някое от тези лекарства, това повишава серотонина и мозъкът започва да функционира отново нормално.

Странични ефекти от лекарствата:

Всяко от тези лекарства има странични ефекти. Повечето пациенти имат един или повече странични ефекти. Пациентът и докторът трябва да преценят дали ползите от лекарството са повече от страничните ефекти. Важно е, пациентът да е открит за проблемите, които получава от лекарството. Понякога корекция в дозата или смяна на времето, в което се приема лекарството е достатъчно…….

            Кой не трябва да приема тези лекарства?

Жени, които са бременни или кърмят. Ако, тежката форма на ОКР не може да се контролира по друг начин, тогава се оправдава използването им. Много бременни жени ги употребяват без затруднения след консултация с лекар.

Много възрастни  пациенти трябва да избягват Анафранил, тъй като той има странични ефекти, които въздействат върху мисленето и могат да причинят объркване.            Пациенти със сърдечни проблеми  трябва да внимават като използват Анафранил –

            Лекарствата  само в стресови ситуации ли се използват?

Не, тези лекарства се приемат ежедневно. Те не се приемат като лекарство срещу тревожност (само когато се чувстваш тревожен или разстроен). Най-добре е да не се изпускат дози, но понякога пропускане на доза се назначава от лекаря за да се преодолеят странични ефекти.

Когато в  мислите си сравните  ОКР с друг медицински проблем, например диабета , състоянието ви не би изглеждало безнадеждно. При диабета се налага пациентът да приема инсулин за цял живот, а някои ОКР пациенти също се нуждаят от лекарство за да функционират нормално.

Продължителността на лечение с лекарства.

Колко време е необходимо за да  подействат лекарства за ОКР ? Всички лекарства за ОКР работят бавно. Важно е да не се отказвате от лекарството поне 10-12 седмици. Много пациенти не чувстват положителен ефект през първите няколко седмици от лечението, но след това се подобряват значително. Проучванията показват, че подобрението може да продължава да нараства до 1 година след започване на лечението.

Какво да трябва да направим, ако първото изписано лекарство не подейства? Важно е да се знае, че ако първото предписано лекарство не подобри състоянието, трябва да се изпробва с друго лекарство. Понякога е необходимо да се изпробват няколко лекарства за ОКР за да се открие кое е ефективно.

Много лекари предлагат лечението на ОКР да продължи поне 1 година след максималното повлияване на състоянието. За съжаление, лекарствата за ОКР не лекуват тази болест. Когато лекарството се спре, обикновено симптомите се завръщат до няколко седмици или месеци. Ако симптомите се завърнат, повечето пациенти реагират добре след подновяване на лечението.

Повечето психиатри и ОКР терапевти вярват, че комбинирането на психотерапията с фармакологията е най-ефективния подход за лечение на ОКР.

            Пречки за ефективното лечение на ОКР!

Проучванията показват, че хората с ОКР получават ефективно лечение средно около 14 – 17 години след появата на първите симптоми. – Някои хора избират да крият симптомите си, често заради страх от позор или попадане в неловко положение. Затова, много хора  с ОКР не търсят помощта на специалист в продължение на много години. – Доскоро поради слабата информираност за ОКР, много хора нямаха представа, че техните симптоми представляват заболяване, което може да бъде лекувано. – Липсата на подходяща подготовка на някои здравни специалисти често води до погрешна диагноза. Някои пациенти със симптоми на ОКР преминават през няколко лекари и прекарват няколко години в неподходящо лечение преди да бъдат  правилно диагностицирани.

Пациентите, които се повлияват от лекарство обикновено имат 40 – 60 % спад на симптомите, докато тези които имат ефект от психотерапията обикновено съобщават за 60 – 80 % намаление на симптомите. Важно е лекарствата да се взимат редовно и пациентите активно да участват в психотерапевтичния процес за  да се постигне ефективно лечение. За съжаление, проучванията показват, че поне 25 % от пациентите се отказват от психотерапия и около 50%  прекъсват прекалено рано лечението с лекарства заради страничните ефекти или поради други причини.

12 ВКЛЮЧВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИТЕ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ОКР

Ако ваш приятел или член от семейството ви е диагностициран с ОКР, вие вероятно ще се запитате „ Какво да направя за да му помогна?“ Ето няколко стъпки, които да предприемете:

1) Научете повече за ОКР Образованието е първата стъпка. Колкото повече знаете, толкова повече ще можете да помогнете на човека с ОКР. Можете да: – четете книги за ОКР – да   посещавате групи за взаимопомощ – да проучвате в интернет

2) Научете се да разпознавате симптомите. Понякога с поведението си някои членове от семейството засилват симптомите на ОКР.       Проучванията показват, че някои реакции на семейстовото разпалват ОКР. Колкото повече семейството знае за ОКР и как техните реакции оказват влияние, толкова повече това може да се отрази положително на човек с ОКР.

Примери за погрешно поведение:

– Вземане на участие в поведението: Участвате в поведението на човек с ОКР. Пример: Миете си ръцете, когато и те го правят.

– Избягвате ситуации заедно с тях: Помагате му да избягва ситуации, които ги разстройват. Пример: перете вместо тях за да могат те да са спокойни, че всичко е както трябва.

– Подпомагане на поведението им: Правите неща, с които да засилите ОКР поведението им. Пример: Купувате много препарати за чистене.

– Променяте ежедневието си: Пример: сменяте деня, в който се къпете или кога сменяте дрехите си.

– Поемате повече отговорности: Пример: Карате ги с колата, дори когато сами могат да направят това, но не желаят.

-Променяте заниманията и хобитата си: Пример: Не напускате къщата без тях. Това влия на вашите интереси и занимания: ходене на кино, вечеря навън, време с приятели и т.н.

-Правите промени в работата си:  Пример: отсъствате от работа за да се погрижите за тях.

3.Помогнете  им да намерят правилното лечение. Най-доброто лечение обикновено включва лекарства,  психотерапия, образование и адекватна промяна в  начина на живот.

4.Научете се как да реагирате, ако вашите близки отказват лечение. Нека в къщата има книги и дискове за ОКР. Предложете ги на вашия роднина или ги оставете на стратегическо място, така че да могат, ако решат да ги прочета,  прослушат, когато са сами.

5.Окуражете ги! Кажете им, че с подходящото лечение ще настъпи значително подобрение. Кажете им, че има помощ и има други хора с този проблем. Предложете им да посещават групи за взаимопомощ със или без вас, да поговорят с някой, който има ОКР чрез онлайн групи за взаимопомощ или да се срещнат със специалист.   6.Намерете подкрепа и за себе си! Потърсете професионален съвет, подкрепа от някого, който познава ОКР и говорете с другите членове от семейството за да споделите чувствата си. Посетете група за взаимопомощ! Обсъдете с други семейства как се справят и съвети какво да предприемете.

Когато разбираме по-добре влиянието, което това разстройство има върху живота, ще можем да им помогнем да намерят правилното лечение.

Ползвана литература:

  1. Статия на Лена Лапчева в интернет
  2. Статия на д-р Петър Николов
  3. Преведен материал от Международната ОКР Фондация, с програмен директор Мариса Кийгън – mkeegan@iocdf.frg

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment