Относно емоционалният код

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Нашият емоционален код се формира в най ранното ни детство и то се обуславя в най-голяма степен от връзката на детето с майката.  Защото майката е първият ДРУГ в живота на детето и от качеството на тази връзка зависи качеството на връзките ни по нататък в живота ни.

 

Установено е, че 50% от нашия емоционален код се формира през първите 5 години от нашето развитие.

От 5-тата до 8-ата година се прибавят още 30%

С други думи 80% от начина по който пречупваме света около нас се формира през първите осем години от развитието на човек. В тази възраст в която все още ни липсва жизнен опит, критичност на съзнанието, родителите са тези които формират гледната ни точка за света. Родителите са тези които ни показват и казват кое е доброто и кое е лошото в света, кое е красивото и кое е грозното, кое е позволеното и кое не е позволено и т.н.

Нашият емоционален код се формира в най ранното ни детство и то се обуславя в най-голяма степен от връзката на детето с майката.  Защото майката е първият ДРУГ в живота на детето и от качеството на тази връзка зависи качеството на връзките ни по нататък в живота ни.

По какъв начин нашият емоционален код оказва влияние на изборите които правим по-нататък в живота си?

  1. Синдромът за връщане към родния дом. Човекът има естествено предразположение за връщане към познатите неща. Връщането към познатото е първичен инстинкт който ни дава усещане за сигурност. Например : живеем на едно и също място, лягаме в едно и също легло, паркираме на едно и също място и пр.

Когато сме били малки, нашият дом е бил символ и източни на любов и сигурност. Дори да е имало бъркотия и насилие това е мястото където за първи път сме били нахранени, стоплени, приласкани. Това е мястото където за първи път сме усетили любов. И у нас се оформя рефлекторно да правим асоциативна връзка между ЛЮБОВ И ДОМ. Ако родителите ни са се карали отъждествяваме ДОМ с ХАОС,  ако е имало насилие отъждествяваме ДОМЪТ със СТРАХ.

Следователно ако ЛЮБОВ е равно на ДОМ, то тогава  ЛЮБОВТА е равна на ХАОС или СТРАХ.

Несъзнавано приемаме тази емоция която е съответна на преобладаващата емоционална енергия на семейството от което произлизаме. Емоционалната енергия на нашия дом по силата на индукцията ще настрои емоционалната енергия на нашето тяло на своята честота.

  1. Друга важна предпоставка за формирането на нашия емоционален код е несъзнаваният стремеж към осъществяване на неосъществени емоции.

Например: ако не сме получавали достатъчно любов от родителите си в нашето детство, ще ни привлича партньор, които няма да ни дава толкова любов, от колкото имаме нужда и това ще ни кара непрекъснато да полагаме усилия да спечелим любовта му.

Или ако сме натрупали много гняв към родителите си има по голяма вероятност да ни привлече партньор който ще ни дава любов, но ние непрекъснато ще я отхвърляме и ще го караме още повече да се старае, защото ние несъзнавано непрекъснато ще търсим осъществяване на своето отмъщение.

Всички агресивни прояви на детето бихме могли да тълкуваме, като форма на протест срещу авторитарния модел на родителите. След всяко насилие от страна на родителя, детето се чувства заплашено, че ще загуби любовта му. В подсъзнанието на детето всяко отхвърляне  е свързано със загуба на афективна връзка с родителя.

Тогава се формира следната конструкция в главата на детето ако кажа НЕ – мама няма да ме обича. И започва да казва ДА – дори и когато не му се иска – за да получи утвърждаване , за да получи „любов” Тази кастрация на индивидуалността на детето води до страхотно напрежение и като възрастни  дори тогава когато му се иска да каже НЕ, казва ДА. Дълго време не може да се живее  с тази неразтоварена енергия и естествено потърпевши стават близките ни, приятелите, роднините ни.

  1. Друга важна предпоставка за формиране на емоционалният код е несъзнаваната ни нагласа, че човек получава това което заслужава.

Ако като деца са ни казвали, че сме лоши и няма да ни обичат,  Това се „разчита” като не заслужаваме обич.

Или като деца сме направили нещо заради което не можем да си простим или се чувстваме отговорни за нечия обида то това също се „разчита”, като „не заслужаваме любов”. Чувстваме се ВИНОВНИ, а енергията на вината има нужда от енергията на наказанието. Посланието е АЗ СЪМ ВИНОВЕН ЗАТОВА НЕ ЗАСЛУЖАВАМ.

Алармата на ЕМОЦИОНАЛНОТО НИ ТЯЛО е страхът!

Научаваме се на емоция съответстваща на емоционалната енергия на домът в който сме израснали.

Емоционалната енергия на дома ще настрои емоционалната енергия на тялото на своята честота.

Из Дон Мигел Руис