Относно емоциите и чувствата

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

В литературата е прието емоциите и чувствата да се маркират под общото название афективни процеси и състояния. Както някога така и днес се мисли, че афективните процеси или тези психични факти са най-заплетената и сложна психична “материя”.

 

 

Разбирането на тези процеси не може да стане без тяхното разграничаване от така наречените когнитивни или познавателни процеси: от усещането, възприятието, представите, мисленето и въображението. Много автори мислят, че емоциите са когнитивни процеси, това обаче не е така. Емоциите и чувствата не са нито усещания, нито мисли, нито образи, независимо от това, че няма когнитивен процес който да не е свързан, да не е интегриран с някаква разновидност на афективни процеси. Да вземем един пример: ако кажем на един човек, че ще му вземем 100г. кръв, иглата на спринцовката ако е по-дебела и разкъса вената, той ще усети болка.  Болката не е емоция, тя е усещане за определена промяна в тъканите, за тяхното разкъсване в случая. Като закон, обаче от преживяването на болка на човек ще му стане неприятно. Неприятното е емоция. Но ако  този човек дава кръв за своята майка или за детето си, въпреки болката може да му бъде приятно. Дори едновременно приятно и неприятно.

Тази ситуация се нарича амбивалентност на емоциите и чувствата.

За какво става дума още в 1874г. Вилхелм Вунд бащата на експерименталната психология пише, че афективните процеси са реакции на конгнитивните /на усещанията и представите/, които се разгръщат като процес на удоволствие и неудоволствие. Всъщност за какво става дума. Когнитивните процеси ни казват какви са нещата, какви свойства имат, колко са истинни или не. Афективните процеси ни казват какво лично , субективно значение имат нещата лично за нас. По тази причина още 1931г. в малката си книжка “Чувство и индивидуалност”,  българският психолог Спиридон Казанджиев пише, че в сферата на чувствата са най- голямото различие между хората. Тези преживявания са силно интимни, субективни и изграждат човешката пристрастност. Всяко индивидуално съзнание е психологически пристрастно и пристрастността има за съдържание емоциите или чувствата. Те се преживяват като удоволствие и неудоволствие, приятно, неприятно, дори желано, нежелано. Те са винаги полярни, или са позитивни или негативни. Няма неутрални чувства, и няма истинни и неистинни чувства. Те са ядро на личната позиция на човека към какъвто и да е факт. И чрез тях хората правят оценки на нещата, като субективно значими и незначими. Чрез тях оценяваме и другите страни на психичния свят, вътре в себе си и пред себе си човек оценява мислите си като приятни и неприятни, като добри и лоши. Фнтазиите си също – любими или нелюбими. Няма никакво съмнение, че дадено усещане е или приятно или неприятно. Тези процеси функционират в реалния живот като силни мотиви за поведение, защото откриват на човека самия смисъл на поведението.

Понятията емоции и чувства имат  различия.

Емоциите са първични реакции на удоволствие и неудоволствие, валидни както за човека така и за животните. Те са индивидни характеристики и се унаследяват. Животните също преживяват удоволствие и неудоволствие, страх, ярост, гняв.

Чувствата са емоционални преживявания, но те са валидни само за човека, животните нямат чувства. Това различие, не може да бъде разбрано, ако не съотнесем емоциите и чувствата с еволционното им развитие и  във връзка с потребностите.

Чувствата са емоции свързани и предизвикани от задоволяването на типично човешките потребности. На потребности които няма у животните. Например: моята племенница сварила и избелила 2 яйца за закуска, оставила ги на масата и влязла в банята. През това време кучето Ричи се качва на масата изяжда яйцата, естествено от това преживява удоволствие и си ляга до вратата. Тя излиза и се пита къде са яйцата, разбира че кучето ги е изяло, но то не и се извинява и не преживява морални чувства на вина. Така е и когато изяде храната на друго куче. Ако животното го сложим пред една картина няма да се развълнува, защото няма естетически чувства. Затова чувствата са свързани с личността, животните не са личности, със съзнание, животните нямат съзнание. Чувствата имат продължителност във времето. Едно чувство човек може да го носи цял живот. Те влизат в състава на убежденията. Убежденията са ни скъпи, не защото са истинни а защото са наши. Човек може да обича и неистината и тя да е ценност за него.

Приликата е, че и едните и другите се разгръщат в една и съща форма, като удоволствие и неудоволствие, но се различават по това че чувствата се генерират във връзка с потребности и особености на съзнанието, каквито животните нямат.

Тези две структури на душевния живот на човека когнитивното и афективното не винаги са в хармония. Има екзистенциален казус възможно е разумът да ни диктува един модел на поведение, а чувствата точно обратният. Често хората правят избор между разум и чувства и този избор в същност е екзистенциален, защото винаги е решение на проблем от нашето съществуване. Теоретично въпросът стои така, възможно ли е да направим чувствата разумни, да ги рационализираме или те ни правят ирационални, неразумни и ние следваме техните инструкции. При отговора на този въпрос всеки може да включи своя личен опит, който не е за подценяване. А психотерапевтът когато се срещне с такъв проблем трябва да бъде  безпогрешно ориентиран каква позиция следва да заеме. Психиатри, психотерапевти, невролози, педагози, социални работници и родители вземат в повечето случаи категорична страна на разума без да имат предвид факта, каква е ролята им за последствията. Тук стои въпросът за отговорността  и трябва да се помогне на човека сам да вземе решени а не да му се налага чуждо решение, чрез което той по късно се извинява.

Ясно трябва да се знае, че определени емоции и чувства конструират интимния живот на човека, хората са особено чувствителни когато има интервенция в емоционалният им живот и това е една от дълбоките бази на конфликтите на нездравите човешки отношения и най-вече на екзистенциалните неврози, които дълбоко в себе си таят криза в чувствата. Патологично отхвърляне или приемане на неадекватни субективни  значения.

Емоцията е интензивна и кратка реакция на организма на неочаквани ситуации, придружени от афективно състояние с негативна или позитивна оцветеност.

Емоциите са свързани с потребностите и мотивацията и мотат да бъдат в основата на психическите и психосоматичните разстройства.

Всички емоционални процеси могат да бъдат разбрани във връзка с конкретна ситуация. Те са аспекти на преживяванията ни.        Особено  добре са изучени физиологичните и прояви. Чувствата са висши,  социализирани емоции.