Относно архетипа

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

АРХЕТИПЪТ е другото име на колективното безсъзнателно. Негови синоними са такива названия като: изначални образи, митологични образи, праобрази, имаго, поведенчески патерни /схеми/. Някои от тях са широко известни като фигурата на бащата, на майката, на героя, на победителя , на чудовището и т.н.

 

 

Еволюционната психология доказва, че съзнателната психика възниква на по-късен етап  от безсъзнателната в човешкото развитие и е резултат от изминалите хилядолетия на човешка история. Това е така, защото  въпреки биологичните основания, съзнанието има културно исторически произход.

Юнг създава своя теория за структурата на психиката, различна от тази на Фройд. Той не говори за “ТО”, “АЗ” и “СВРЪХ-АЗ”, а структурира психика в три основни пласта.

1 Лично съзнателно

2Лично безсъзнателно

3 Колективно или Универсално безсъзнателно

Личното съзнателно е психика чрез която познаваме /съзнаваме/ външната и вътрешна реалност чрез функциите на съзнанието които са:  мислене, усещане, чувства и интуиция.

Личното безсъзнателно включва такова психично съдържание, което не съзнаваме, но имат връзка със събития и факти от личния живот на човека, които при определени условия  могат да се осъзнаят. Близко е до изтласканото безсъзнателно на Фройд,    което не може да бъде осъзнато без психоанализа или терапия. С други думи, източник на личното безсъзнателно е собствения индивидуален живот на човек.

Юнг мисли, че ядро на личното безсъзнателно са комплексите. За тяхното изследване, по предложение на Йозеф Блойлер, създава асоциативния експеримент.

Колективното /универсалното/ безсъзнателно е най- дълбокия пласт на психиката. Всепризнато е, че темата за колективното безсъзнателно е  централна идея в творчеството на Юнг.

Същественото за тази структура на психиката е, че в нейното съдържание е отложен опита на предишните поколения, опита на хората от всички времена, епохи и култури.

За да се разбере природата на колективното безсъзнателно следва да се познава съдържанието на понятието опит. Този опит не е система от конкретни знания, мисли или представи на тези хора, а абстрактни модели, нагласи, предразположения, правила “без съдържание”. Чрез тях ние организираме и реализираме нашето мислене и поведение. По своята същност тези правила без съдържание са унаследен и обобщен опит как да реагираме на повтарящите се и значими фактори в нашия живот – така както по същия начин са реагирали хиляди поколения преди нас .       

За да провери своята концепция за колективното безсъзнателно Юнг предприема поредица от пътешествия където изучава митовете, легендите, ритуалите на хората от различни култури. Едновременно с това той анализира халюцинациите, фантазиите, като цяло психичния живот на душевно болните. Установява, че те фантазират на теми и образи за които нямат никакво предварително знание. Установява също, че в митовете, легендите, приказките на хората от различни култури, ритуалите са различни, но мотивите са едни и същи.

Според Юнг КОЛЕКТИВНОТО  БЕЗСЪЗНАТЕЛНО съдържа в себе си на невронно равнище Универсален опит, свързан с историята на цялото човечество и насочва цялото ни поведение и е ней-мощната сила в личността. Този опит не се осъзнава, но под негово  влияе се структурира и функционира поведението на човека.      Ако отричаме вродения характер на първобитните спомени и преживявания, отричаме еволюцията на мозъка и филогенетичната наследственост.

Конкретизацията на този Универсален опит се обозначава с термина и понятието АРХЕТИП.

Унаследената психика в лицето на архетипите е основа за  появата и функционирането на АЗ-а и Личността. Колективното безсъзнателно е структурирано в множество архетипи и хармонизирано с личното съзнавано ни дава цялостната личност.

“Архетипът  – пише Юнг – е чиста, неизкривена природа, която кара човек да произнася думи и да извършва действия, чието значение е несъзнавано за него.”

Тези ранни човешки преживявания са безсъзнателни и съществуват у нас като предразположение или тенденция за възприемане, мислене и чувстване по същия начин по който това  са го правели нашите предци.

Колективното безсъзнателно е продукт  на еволюционното развитие на човека, наследство възникнало върху основата на начина /модела/ на повтарящите се преживявания на поколенията.

Според Юнг  колективното базсъзнателно съдържа опита на цялото човечество на всички времена и култури. И този опит е унаследен в особена форма като правило, като предразположение за структуриране на мисленето и поведението по начин който е валиден за всяка култура.

Всички хора, психично и поведенчески преживяват явленията – смърт, раждане, майка, слънце, земетресение, ден, нощ и т.н. по един и същ начин. Всички те носят предразположението да реагират на тези обекти, така както другите, преди нас са реагирали. Например: векове наред, хората повече се страхуват от тъмното, отколкото от светлото.

Ясно е, че универсалните преживявания се проявяват в нас чрез модели  наречени Архетипи. Те не са напълно развити спомени или картини в ума ни, но те ни влияят на безсъзнателно равнище, като тенденция, като предразположеност към определена дейност.

Етимологията на думата Архетип идва от гръцката дума – архетипос – първообраз или “типос” /печат/- определено образувание от архаичен характер и включва що е еднаквото, както по форма, така и по съдържание.. Трябва да се знае, че не става дума за образ на предмет или явление, а за чиста форма, за начина на психично реагиране на дадено явление или предмет.          АРХЕТИПЪТ е другото име на колективното безсъзнателно. Негови синоними са такива названия като: изначални образи, митологични образи, праобрази, имаго, поведенчески патерни /схеми/. Някои от тях са широко известни като фигурата на бащата, на майката, на героя, на победителя , на чудовището и т.н.

Архетипът е силно енергетизирана тенденция. Архетипите на колективното безсъзнателно имат своя регистрация в определени символи. Те не са напълно развити спомени или картини в ума, които можем сетивно да възприемем. Те обаче, ни активизират като тенденция,  като реакция и предразположеност  да организираме мисленето и поведението си по определен начин.         Архетипът е недиференцирана енергия а символът е нейният видим образ.

Следователно архетипът е безсъзнателното правило, за това,  как да реагираме, как и какъв образ да построим. Психично болният човек прави описание на пазача на затвора, като чудовище със седем крака и седем ръце, който изпива кръвта на бегълците, без да знае, че неговото описание съответства на Луцифер от митологията.

Действителната природа на архетипите не може да се осъзнава, тя е трансцендентна или както я нарича Юнг ПСИХОИДНА. Архетипите са еднакви у всички хора. В известен смисъл те функционират като истина. Важното е да се знае, че архетипите са унаследени идеи и спомени които функционират така, че карат хората да възприемат, преживяват и реагират на събитията по исторически сложил се модел. Тук не става дума в буквалния смисъл за спомени и образи, а за предразположеност , за нагласа под влияние на която индивида реализира универсалния модел за възприемане, мислене и действие, предимно на значими обекти.

Архетипът е тенденция, стемеж да изразяваме определени чувства, мисли и позиция към даден обект, ситуация или събитие. Юнг развива идеята, че архетипите се проявяват, не само в личния живот, но и в сънищата, културата, социалния живот, религията. Самата идея за структурата на психиката той черпи от един свой сън, в който структурата е символизирана като триетажна къща, а колективното безсъзнателно като мазе – пещера под къщата.

Съществуват много архетипи, и те могат да се смесват и претопяват един в друг в различни ситуации, в различни култури. Всички ние сме  носители на всички архетипи. Тези символни модели способстват да разберем света  и нашите преживявания.  Архетипите се проявяват във всички човешки форми на общуване, на изразяване, в изкуството, в литературата и пр.

Природата на архетипа е такава, че той функционира безсъзнателно и постоянно и е интегриран с нашите  емоционални състояния.

Юнг смята, че от всички възможни архетипи някои са особено важни за нашия живот и те са: Персоната, Анима, Анимус и Аза.

  1. ПЕРСОНА Това е безсъзнателната тенденция човек да структурира своите качества и особености съобразно изискванията на ситуацията в която функционира т.е. да играе определена адекватна роля. Това е “маската” която носим за да представим себе си като нещо различно от онова което сме. Това е същото като да играем роля, да се приемат определени типове на поведение и нагласи. Играем много роли в живота си и носим много маски.

Целта на здравата личност е да намали значението на персоната и да даде шанс на останалите аспекти от личността да се проявят. Здравите хора знаят кога играят роли и същевременно познават истинската си вътрешна природа.

2.АНИМА – АНИМУС. Значението на тези архетипи за психичното здраве е в това, че във всеки от нас трябва да присъстват и двата, т.е. мъжът трябва да  изразява женските си характеристики /като нежност/, а жената мъжествените /като агресивност/, като същевременно трябва да проявяват и характеристиките и на собственият си пол. Невъзможно е да се постигне здрава личност ако човек не може да изразява и двете страни на своята природа.

3.СЯНКАТА Тя има най-дълбоки корени, защото съдържа примитивните животински инстинкти от праисторическото ни развитие. Той е най тревожният архетип  защото обхваща и най-добрите и най-лошите страни на човешката природа. Същественото за архетипа на сянката е това, че той в определен смисъл играе защитна роля и чрез него се реализира нагласата да скрием, да не разкриваме нашите негативни черти и характеристики.

4.АЗЪТ е най-важният архетип. Юнг разглежда АЗА като крайната цел в живота. Той представлява стремежът към единство, интеграция и цялост на всички страни на личността. Когато АЗЪТ е развит човек се чувства в хармония със себе си и със света.

Архетипът на Аза представлява събирането и балансирането на всички страни на личността, асимилация на съзнателните и безсъзнателните процеси така че центърът на личността се измества от егото към средата между съзнателното и безсъзнателното за да може безсъзнателното да стане по активна част. В този смисъл архетипът за АЗА е безсъзнателната тенденция към индивидуацията.

Като цяло архетипите изразяват конкретните структури на колективното безсъзнателно. Метофорично казано това са архивите на нашето  Универсално безсъзнателно.Те съдържат 95% от нашия психичен апарат.  Трудно е да се каже какво съдържание от този потенциал функционира в единство с останали структури на психиката – лично съзнавано и лично несъзнавано.

Това е едно огромно поле от информация за която не знаем нищо и което е потънало в миналото. Онова минало в което се съдържат причините за нещата които ни се случват в настоящето.

Т. Митева