Личното пространство и правилата на културата – А-зът срещу Свръх-азът

Home » Личното пространство и правилата на културата – А-зът срещу Свръх-азът

Личното пространство и правилата на културата – А-зът срещу Свръх-азът

By | 2018-05-31T14:27:06+00:00 април 12th, 2018|ПУБЛИКАЦИИ|0 Comments

В психотерапевтичната практика много често се срещат хора с   невероятно стеснена гледни точки за света, за себе си, за човешките отношения, хора с много тясна рамка на съзнанието или хора с така наречения малък АЗ, и в същото време с голям или прекалено голям Свръх-Аз

 

Големият Свръх-Аз по правило съвпада с нормативната гледна точка за обществото, правилата и нормите на културата, изискванията които са наложени в конкретната общност, религиозна, политическа, професионална, етническа и т.н.

Проблемът е в това, че хората с доминиращ Свръх-Аз са склонни да се контролират и да преценяват всеки момент какво им е позволено, и какво не им е позволено единствено като се обръщат към Свръх-Азът.

В определени граници това ги прави съгласувани с другите хора, с изискванията на обществото, групата, семейството, но в други граници това ги прави несъгласувани със своето лично пространство, със своя вътрешен глас и потребности, със това дали когато правят избор постъпват разумно и морално, или не.

По този начин на повърхността човек изглежда балансиран, сигурен, морален, но вътрешно е неудовлетворен, напрегнат, тревожен, хаотичен, лутащ се и може да направи фатален избор.

Например: Млада дама създава интимна връзка със свободен възрастен мъж, високо интелигентен, с нестандартно мислене и поведение, с развито чувство за отговорност. Но нейните родители, приятели и най-близкото и обкръжение са против тази връзка. Вътрешно тя се чувства раздвоена, трябва да направи своя избор и се пита – Как да постъпи, как да се  справи? Ако отиде да живее с този мъж и се опита да създаде свое семейство с него, ще бъде отхвърлена от близките си които също са важни за нея!

В края на краищата след много драматични преживявания  тази дама прекъсва връзката си с този мъж в името на привързаността си към близкото си обкръжение, пренебрегвайки вътрешния си глас. До тук всичко щеше да бъде чудесно, ако това беше нейният емоционален избор.

Пет години след раздялата тя идва при мен с тежка депресия и разбира какво се е случило. Останала е доброто, послушно, разумно, моралното, възпитаното, съобразило се с мнението на хората от най-близкият си  кръг, момиче, но нещастна, самотна, изплашена , загубила смисъл и вкус към живота .

Свръх-Азът в който е представен нормативната интелигентност и емоционалност на значимото за нея обкръжение е удържало победа над нещастният АЗ, който е избегнал чувството за вина, но емоционално е осакатил един Човек.

Твърде често дълбоките противоречия между Малкият АЗ и доминиращият Свръх-Аз се разгръщат като вътрешен непримирим конфликт, приличащ по скоро на война между Аза и Свръх-аза, между афекта и интелекта, между чувствата и разума, между емоционалното и рационалното.

Когато психотерапевта е изправен пред такъв проблем за разрешаване  той е изправен пред най-сложната психотерапевтична задача.  – да се пребори с могъщия и всевластен Свръх-Аз и да помогне на малкият АЗ – да стане по-голям, по-самостоятелен, независим и разбира се съгласуван с правилата на културата..В такава ситуация  психотерапевта вижда, че това което не е успяло да се случи или да стане с Човека в продължение на десетки години той трябва да сътвори за кратко време. На практика това означава да се формира нова гледна точка у пациента  както за себе си , така и за  нормативната уредба на културата , а това е съпроводено с много съпротива, с много болка и гняв.

Критичният момент на тази гледна точка е в това, че пациентът трябва да бъде доведен до състояние сам да прецени кога Свръх-Азът и в каква степен той може да контролира неговото лично пространство и в какви ситуации Свръх-Азът няма място.

Вярно е , че Свръх-Азът регулира човешкото поведение и човешките отношения, но има сфери където неговото влияние продуцира невротичност. Много често изискванията на Свръх-Азът не са съгласувани с дълбоките вътрешни потребности на човека.

Израелският професор по-психотерапия Ернес Нойман  в своята книга  “Глъбинната психология и новата етика”, изразява идеи близки до идеите на проф. Бернаскони , че Свръх-Азът и като цяло моралните норми са разчетени на факта,  че Човек има съзнание – и старата етика е съобразена с факта, че човек има съзнание  и наличието на безсъзнателни мотиви и влечения е пренебрегнато от старата етика.

Той казва, че този въпрос никой не е разрешил досега, но ние не можем да си затваряме очите пред факта на нашия вътрешен глас, пред потребностите на нашето тяло и душа и трябва да си отговорим на въпроса КАК ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ С ТОЗИ ПРОБЛЕМ? , и какво може да направи един психотерапевт когато има пред себе си един пациент с изострен конфликт между Свръх-Аза и АЗА и независимата от тях изява на своите потребности?

Или както казва Фройд  ТО иска, Свръх-Аза забранява, АЗА страда и търси защитни механизми за да оцелее!

АЗЪТ често ни задава  въпроси! Винаги ли СВръх-Азът е справедлив? И коя сфера от човешкия живот СвръхАзът не бива да контролира? Вероятно това е сферата на личния избор, сферата на чувствата и емоциите.

Когато са на лице нервнопсихически напрежения породени от конфликта между рационалното и емоционалното, когато СвръхАзът кара Човек да се чувства виновен и не му разрешава да си удовлетворява  своите потребности, възникват огнища на колосално психично енергийно напрежение които се записват на физическо равнище като мускулни блокажи.

На  практика това са преживявания не само като стрес за организма, но и като блокирана активност за справяне с него. На психично равнище това се преживява като неудоволствие, като дискомфорт, като страдание, като изолация, като болка, като безперспективност, като екзистенциален неуспех в живота на Човека.

Или казано с други думи пътят към какавато и да е форма на удоволствие е прекъснат и животът губи цвят и смисъл. Това е така защото Свръх азът малко се интересува от факта, че удоволствието придава смисъл на живота, докато АЗът без изживяването на удоволствието е нещастен, страдащ, загубен.

Ние изпитваме потребност от нещо кога? Когато е нарушено равновесието между организма и средата.  Когато бъде задоволена тази потребност изпитваме удоволствие и обратното, когато не е задоволена изпитваме неудоволствие. Неудоволствието е болест. |Следователно развитието на живата система или здравето се поддържа от задоволяването на потребностите ни.

Ако трябва честно да си отговорим на въпросът: Колко наши потребности са задоволени докрай?. Дали винаги достигаме до удоволствието? Културата по пътя към удоволствието поставя условия. По пътя към задоволяването на потребностите има прекъсвания които създават напрежение. Това означава блокиране на свободно течащата биоенергия което може да настъпи като следствие от различни психо травми или обстоятелства на живота. Блокирането на биоенергията на практика функционира като напрежение. Всяко напрежение има определена сила и следва определена степен на развитие, разстройва функциите на организма. Напрежението има свои проекции в психиката и води до различен тип неврози.

Прекъсването на биоенергията в определени точки на тялото води до мускулен блокаж. Мускулните блокажи са физическият запис на напреженията .

Всяка болест е резултат от нарушаване на вътрешния баланс на организма и произлиза от това че ние често пъти забравяме, че сме човеци, забравяме, че сме живи същества и непрекъснато пренебрегваме голяма част от нашите потребности. Това забравяне води до нездравословен начин на живот, до отдалечаване от природата ни, до болест. Болестта е като послание за това, че сме длъжни да предприемем нещо за да се върнем към своя хомеостазис

Може би и по тази причина Фроид и по късно проф. Бернаскони разглеждат културата като изначално враждебна на инстинкта.

И когато човек не вижда шанс да получи удовлетворен живот от преклонението пред СвръхАзът той започва да се отчуждава, да къса връзката с другите и тогава настъпва и отчуждението от самия себе си

, тогава човек губи ориентация за посоката към която трябва да тръгне.

Според НПТ енергията необходима за задоволяване на дадена потребност протича в тялото чрез пет основни движения, които са пет типа поведение и покриват цялата гама от човешки взаимоотношения.

В НПТ са налице  силни елементи на хуманистичните теории в психологията и никакво трайно разрушаване на енергийните блокажи не може да се получи ако на психическо равнище пациентът не се срещне сам със проблемът който го е породил. Това е контекстен вътрешен закон на психотерапията.

Битката е не със симптомите а с ПРИЧИНАТА , а преодоляването на причините е в техниките и методите които водят към промяна на самата невротична личност.

От най-дълбока древност е било ясно, че тялото и душата са органично свързани и промените в тялото могат да лекуват душата, както и промените в душата лекуват тялото. Те са еволюционни приятели, но културата често разваля това приятелство. И тъкмо тук НПТ има за задача да примири природното у човека с културата и нормите на обществото.

Може да се каже , че НПТ е западния прочит на източните и древни гледани точки за човека

Западът вижда ВРАГЪТ вън от себе си, изтокът вътре в себе си.

Ако ние се опитаме да победим врагът в себе си няма да имаме врагове вън от себе си.!

 

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment