Личността и професията на психотерапевта

Home » Личността и професията на психотерапевта

Личността и професията на психотерапевта

By | 2018-12-06T15:23:46+00:00 декември 6th, 2018|ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ОРИЕНТАЦИИ|0 Comments

Както при всяка професия, при която отношенията са „човек–човек“, така и при професията психотерапевт личността на този, който я упражнява, е ключов фактор за ефекта от терапията. Две са основните характеристики, които е задължително да притежава всеки психотерапевт – научна компетентност и социална интелигентност, при липса на една от тях психотерапията губи своя професионален смисъл.

 

 

         Научната подготовка предполага базово образование по психология и психотерапия, както и компетентност в други научни области като неврология, психиатрия, биология, фармакология, културология, антропология и т.н. Без задълбочена и широка научна компетентност психотерапевтът не би могъл да прави сполучлива диагностика и съответно да реал изирауспешна терапевтична дейност.

Изключително важно е обучаващите се чрез психотерапевта да придобият всеобхватен поглед не само върху изучаваната базова психотерапевтична школа, но и във всички други психотерапевтични ориентации. Практиката показва, че към всеки психотерапевтичен феномен и проблем може да се подходи от различни теоретични и практически позиции. В този смисъл овладяването на теорията и практиката в рамките на една школа, каквато в случая е неорайхианството, може да служи като основа за интеграция с други психотерапевтични подходи и ориентации. Често използваните методи за диагностика и лечение в рамките на неорайхианството съвпадат с методи и интервенции, валидни за психоанализата, гещалт терапията, хуманистичната, когнитивната терапия и др.

Разширяването на научната компетентност на психотерапевта е постоянна задача на неговото професионално развитие, без която практическата дейност губи смисъл. Практиката показва, че психотерапевтът трябва задължително да се информира за новите постижения, направени в съответната научна област. Следователно би могло да се говори за ръст на научно израстване, а оттам и за ръст на практическа грамотност.

Синоними на понятието социална интелигентност са социална компетентност, социални умения, емоционална интелигентност, дори и морална интелигентност. Изключителната важност на социалната интелигентност произтича от факта, че е немислимо хората да съществуват един без друг, човешките взаимоотношения винаги носят социално-психичен характер. Хората си взаимодействат един с друг, взаимодействат си с отделни групи и с обществото като цяло. Тези взаимоотношения са подчинени на определени правила и норми, наричани най-често правила и норми на културата. Една част от тях се подчиняват на формални предписания, т.е. на закони и правилници, а друга част се основават на морала на хората, на тяхната гледна точка за света, за другите и за себе си.

Участието на личността в каквото и да е човешко взаимодействие, се опосредства от правилата и нормите на културата и изисква определена личностна грамотност, способност да се живее и функционира в човешко общество.

В тесния смисъл на думата социалната интелигентност предполага разбиране на поведението на другите хора, достоверна оценка на това поведение, както и емпатия, или съпреживяване на проблемите на другия.

В широкия смисъл на думата социалната интелигентност е интегрална личностна характеристика, която е свързана с такива особености като широко разбиране на природата на човека и на човешките отношения, с възприемане на другия като ценност, със съхраняване на неговото достойнство, както и с много други социални и морални характеристики на личността. Важно е психотерапевтът да може да преценява социалната интелигентност на клиента, а оттам и в каква степен той може да бъде анализиран.

Социалната интелигентност на психотерапевта има конкретни измерения. Най-важните са: отношението към клиента, изразено в уважението към неговата личност и към проблемите му; създаването на сигурност и доверие във възможностите на клиента; емпатийност и готовност за сътрудничество с клиента; дискретност и защитеност; създаване на „усещане“ за справяне с проблемите; изграждане на съзнание за личностно израстване у клиента. Като цяло социалната интелигентност е базово условие за постигане на психична съвместимост между терапевта и клиента.

Успешната психотерапия зависи не само от използваните техники и модели на лечение, но и от личностната изграденост на психотерапевта, от неговите индивидуални качества, възможности и способности. Наред с научната компетентност и социалната интелигентност качеството на психотерапията зависи в критична степен от мотивацията за упражняване на тази професия. Както е известно, мотивите ни обясняват защо и в името на какво извършваме определена дейност. Предполага се, че основната мотивация за упражняване на тази професия е желанието да се помага на хората, както и стремежът на психотерапевта да се докаже като социално ценна и самоутвърждаваща се личност.

Наличието на мотиви, вън от културно предписаните, прави психотерапията вредна, безсмислена и античовешка. Н е може да бъде упражнявана от хора, които гледат на нея като на инструмент за преодоляване на свои собствени комплекси и недостатъци, за удовлетворяване на интимни намерения и воайорски импулси, за упражняване на власт и всемогъщество над другите, дори за лесни и груби печалби. Мотивацията за практикуване на психотерапия следва да носи нравствен характер.

Немалко терапевти произхождат от проблемни семейства и търсят професия, в която се надяват да получат внимание, близост, грижа и емоционална отзивчивост, липсвала им от детството. Важно е този тип мотивация да се осъзнава, да ѝ се даде правилна насока и да се рационализира от гледна точка на по-значими мотиви за професионално поведение. Ако това се случи, тези психотерапевти разбират, че са способни да се справят по здрав начин с проблемите, идващи от тяхното минало.

Социалната и професионалната култура на психотерапевта е свързана и с определен тип обучение. В хода на обучението по психотерапия кандидатите за психотерапевти попадат в система, в която вниманието е насочено към разбиране на човешките преживявания, спомени, емоции. Това често води до загуба на ясна граница между собствените проблеми и тези на клиентите.

В себевъзприятието си обучаваните по психотерапия често преживяват съмнения относно собствената си психична стабилност и компетентност. Преодоляването на този проблем се постига чрез лична терапия и практическа работа под супервизия.

Клиничната супервизия е ядрото на обучението по психотерапия. Този процес се ръководи от утвърдени и доказани специалисти. Супервизията е едно динамично взаимодействие между утвърден и начинаещ психотерапевт, в което единият помага на другия да види собствените си проблеми във взаимодействието с клиента.  Добрият супервизор работи отговорно, подкрепящо и научнообосновано с бъдещия психотерапевт.

В хода на своето обучение психотерапевтът осъзнава и функциите, които следва да структурират неговата дейност. Кои са тези функции:

терапевтична – нейното съдържание се отнася до поставянето на диагноза, до справянето с проблемите и симптоматиката на клиента чрез адекватни терапевтични действия и техники;

образователна – информиране на клиента за неговото психично функциониране и проблеми; подпомагане на растежа, на прозрението и съзряването на клиентите;

технологична – запознаване на клиента със същността и с моделите на различни терапевтични техники, използвани в хода на лечението.

Упражняването на психотерапевтичната професия предполага изработване на защитни механизми срещу системните негативни влияния, идващи от страна на клиента. Разказите за изнасилвания, несправедливости, житейски катастрофи, трагедии, малтретиране, безпомощност малко или много оказват негативно влияние върху терапевта. Възможно е начинаещият терапевт да се идентифицира с клиента, да види себе си в моделите и в преживяванията на клиента. Получава се така, че психотерапевтът става лично ангажиран с проблемите на клиента и вероятно несъзнателно наранява себе си. Психотерапевтът води битка за „самооцеляване“ и тъкмо тя изисква специфични стратегии за справяне и за поддържане на здрав разум и душевно равновесие.  Най-важната стратегия за справяне е рационализацията на проблемите на клиентите, ориентирана към успешно разрешаване на симптома и на ситуацията. Д руга стратегия за справяне на терапевта е системна лична терапия.

Личността на психотерапевта има и свое социално огледало в лицето на обществото. В съвременната култура понятието психотерапевт не е избистрено докрай и поради това е натоварено с много отрицателни значения. В нашето общество психотерапевтът се идентифицира с психиатъра, с психолога, със социалния работник, с различен тип психоконсултанти, дори с екстрасенси, гадатели и съмнителни лечители. Този неверен образ за психотерапевта постепенно се преодолява и професията придобива все по-достоен научен и културен статус.

Тинка Митева

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment