Каквото си мислим това и виждаме

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Конфликтите с които се сблъскваме в живота  си са в по-голяма степен плод на съзнанието ни. Тези конфликти ни изглеждат като явления извън нас, само защото егото проектира мислите ни в посока отвътре навън. И тогава ни се струва , че врагът е извън нас. Тогава ние зареждаме егото си с допълнително гориво. Готвим се за бой.

 

Ето какъв е механизма: представете си, че съзнанието ви е като прожекционен апарат върху лентата на който са записани всичките ни предишни болки, любови, радости, разочарования и някоя случка ако ни напомни за тези стари филми много скоро ние ги прожектираме отново в настоящето. Резултатът от проекцията е винаги един и същ – каквото мислим това виждаме  – гневните нелюбящи мисли проектират гневен враждебен свят.

Например ако някога в миналото сме били изоставени от любимия човек, във следващите ни връзки ние несъзнавано очакваме да се случи същото. Тогава цялата ни система е отворена да чува и вижда у другия доказателства в подкрепа на това което очакваме да се случи!?

Когато започнем да разбираме, че наистина проектираме нашите мисли, чувства и стари конфликти върху света около нас, когато започнем да осъзнаваме, че бихме могли да избираме за какво да си мислим, тогава има шанс да проумеем, че не сме жертва на нашите взаимоотношения, а сме жертва на собствените си мисли.

Взаимоотношенията ни с другите се объркват, когато очакваме другите да виждат, да чувстват света така както ние го виждаме и чувстваме. Когато ни се случи нещо което  е в противоречие с нашата теза, егото ни започва да спори, да се съпротивляваме и приемаме, че другият мисли погрешно.

Следователно възприятието е това което преживяваме като резултат от проектирането на мислите и  чувствата навън от съзнанието ни. ТОВА КОЕТО МИСЛИМ И ВИЖДАМЕ С ОЧИТЕ СИ Е ОГЛЕДАЛО НА НАШИТЕ ВЪТРЕШНИ МИСЛИ !

Например всички хора в по-малка или в по-голяма степен се страхуват от тъмното и всеки реагира по различен начин – на едни им се стяга гърлото, други се разтреперват, трети получават сърцебиене и пр. Ако в този момент когато човек е обладан от страх от тъмното , осветим това пространство ще установим, че там няма даже и една буболечка която с нещо би могла да застраши съществуването ни. Следователно СВЕТЪТ Е КАТО ОГЛЕДАЛЕН ОБРАЗ НА ТОВА КОЕТО Е В ГЛАВАТА НИ!

Много често причините поради които се разстройваме, не са тези за които си мислим. Докато проектираме върху другите хора нашите проблеми чувстваме, че не ни се налага да се справяме с непоносимата болка на собствените си проблеми. Затова продължаваме да отричаме нашите проблеми и продължаваме да ги проектираме извън нас, върху другите, върху заобикалящият ни свят.

Нашето его взема всичко което идва от сетивата и го филтрира през необятният ни склад от спомени и минали преживявания. После ние проектираме върху другите това което излезе от филтъра на егото. Тази проекция се превръща в наше изкривено възприятие, създавайки илюзия, че причината за нашите проблеми  са винаги извън нас.

Тази проекция ние превръщаме в битки с другите хора, игнорирайки факта, че истинската битка е с противоречивите мисли в нашето собствено съзнание.

Когато се чувстваме разстроени ако си зададем въпросът Кога, Къде и с Кого съм изпитвала преди същите чувства има шанс да прекратим нашите проекции и да започнем да откриваме нерешените си проблеми  в миналото.

Изцелението на нашите сегашни конфликти идва от изцелението на миналото ни. И да запомним, че почти винаги грешим относно причините поради които се чувстваме разстроени. Те винаги са някъде далече в миналото и произтичат от ситуации които не сме затворили, не сме приключили, не сме интегрирали у себе си.

Ако искаме да сме щастливи е необходимо да развием съзнание за това!

В будизма принципът за причинността се приема като природен закон.

Ако ни се е случило събитие което не е желано от нас, то за да не се повтори отново трябва да направим така, че повече да не възникват причините, условията които го пораждат.

Ако се стремим към щастие трябва да търсим причините които го пораждат.

Например – омразата, ревността, гневът са негативни състояния на ума. Щом се изпълним с негативни емоции тогава и другите хора ни  се струват враждебно настроени, в резултата на което нарастват страховете ни, чувстваме се неуверени, неудовлетворени и какво ли не още!

Ако пред всеки избор пред който сме изправени си задаваме въпроса –  Това ще ми донесе ли щастие? – тогава има по-голяма вероятност по често да се преживяваме като щастливци.

Щастието се определя по скоро от състоянието на ума на човека, отколкото от външните събития.

Из творчеството на Джон Кехоу