Злоупотреба с нещастието

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Eто част от мисловните модели на човек, научил се да злоупотребява с нещастието:

Ако се чувствам зле – това доказва, че съм добър човек. А  онези, които са ми причинили злото са лоши.

Ако се чувствам зле – това е признак, че съм отговорен човек.

Ако се чувствам зле ме е грижа за другите.

Ако се чувствам зле не наранявам никой.

Ако се чувствам зле, това значи, че другите са по-важни и аз искам те да са добре!

Това е списък на тайните несъзнавани основания, които карат хората да мислят, че би трябвало да се чувстват зле. В подкрепа на това имаме и прекрасни поговорки – Много хубаво не е на хубавоТихо да не чуе дявола и пр.

Освен това, в страданието си винаги сме себе си. Затова страданието е по-лесно. То ни дава усещането, че сме живи,  че съществуваме. Много по-лесно е да бъдеш роб, голямо страдание, но уви – няма борба! И по този начин пропускаме живота си! Това е защото не осъзнаваме, че щастието е мястото, от където трябва да дойдеш, а не това, където да се опитваме да отидеш.