Зигмунд Фройд в огледалото на душевния живот у човека

Home » Зигмунд Фройд в огледалото на душевния живот у човека

Зигмунд Фройд в огледалото на душевния живот у човека

By | 2018-11-19T12:56:44+00:00 ноември 19th, 2018|ПУБЛИКАЦИИ|0 Comments

Да се размишлява, пише, оценява и усвоява творческото дело на Фройд никак не е лесно. Неговото мислене и практика кореспондират изключително дълбоко с цялото познание за човека и неговата природа.

 

Точно казано, когато се пише за Фройд винаги се казва по-малко отколкото е необходимо, винаги има нещо пропуснато и несъгласувано с определени гледни точки и човешки практики, в това число експерименти и критики.  Каквото и да се мисли и казва до сега, никой не е направил пълен прочит и образ на неговата научна и житейска дейност. Независимо от това колко е признат и колко е отхвърлян Фройд си остава и ще остане фигура в човешката култура, която не може да бъде елиминирана като незначима и непотребна. Дори и тези които се афишират като негови опоненти контекстно го признават.

Зигмунд Фройд сътворява революционна гледна точка за функционирането и същността на човешката психика. Става дума за една система от идеи, възгледи, понятия и терапевтични техники и методи които носят краткото название психоанализ или ПСИХОАНАЛИЗА.

В пределно широкия и строг смисъл на думата психоанализата е учение за безсъзнателната психика. Фройд преодолява разбирането, че психиката се изчерпва със съзнанието и доказва, че по-голямата нейна структура е безсъзнателното. За безсъзнателното се говори и преди Фройд, но неговата неоспорима заслуга е в разкриване на ролята на безсъзнателната психика в душевния живот на човека. Ако следваме неговите думи Николай Копераник открива, че земята не е плоска и се върти, Чарлз Дарвин, че човекът е произлязъл от животното, то самият той прави трета революция и показва, че в своето поведение както невротичният, така и здравият човек се ръководят и от мотиви които не съзнават. Той показва, че човек не е това което се мисли, че е, че не е стопанин във собствения си дом и на мястото на безсъзнателния мотив прави приемливи и разумни обяснения за да е съгласуван с морала, институциите. Факт който той нарича рационализация на мотива.На неговото време тази идея скандализира „цивилизованите и моралните граждани“, дори и академичните среди. Разбира се, и днес има хора които не могат д преглътнат тази истина защото не съответства на тяхната ценностна конструкция и особености.

В по-тесния смисъл на думата психоанализата може да бъзе дефинирана и като учение за изтласканото безсъзнателно. Тази дефиниция им директна връзка с терапевтичната същност на психоаналитичния процес. Става дума за безсъзнателна психика, която е била преди това съзнателна, но след това е изтласкана, избутана, репресирана и потисната във безсъзнателното, без да е ясно и до ден днешен какво става там с нея. Същественото за терапевтичния процес е, че тя може да бъде осъзната и изведена в съзнанието със помощта на психоаналитика.

Терапевтичното взаимодействие разширява съдържанието на понятието психоанализа и твърде често, разбира се с основание, психоанализата се интерпретира като процес на осъзнаване на безсъзнателното. Това в същност е и интерактивното съдържание на терапевтичните преживявания.

Самото осъзнаване на безсъзнателното е сложен процес. Той изисква пациентите да вербализират неудобни, дори абсурдни по съдържание преживявания, което от своя страна води до проявата на съпротиви. В този смисъл съществува гледна точка според която психоанализата е учение за съпротивите, трансфера и контра трансфера.

Съществуват и други по конкретни дефиниции на психоанализата. Фройд, обаче държи на едно разбиране, което по-късно развива, като структуриране на душевния апарат. Според него психоанализата е учение за взаимодействието и метаморфозите между съзнателната и безсъзнателната психика. От равнището на това разбиране предметът на психологията според него е явлението и понятието безсъзнателна и съзнателна психика. Тази гледна точка намира продължение в неговото тълкуване за структурата на психиката и личността.

Полагането в учението за личността на безсъзнателната и съзнателна психика води Фройд към откритието на три основни пласта или душевни инстанции – То, АЗ и Свръх-Аз. Предварително трябва да се каже, че тези структури са непоклатими от каквато и да е критика и са лесно проверяеми дори от личния опит на обикновения човек. От теоретична и практическа гледна точка този модел за личност е удобен и креативен и по отношение на възрастовото развитие на индивидуалния човек.

Явлението и понятието То обхваща по съдържание всичко безсъзнателно. Фройд говори за предсъзнателно, изтласкано безсъзнателно и филогенетично /унаследено/ безсъзнателно.

– Предсъзнателното е актуално безсъзнателно, което може да бъде осъзнато без чужда помощ. Просто се припомня.

– Изтласканото безсъзнателно е потиснато безсъзнателно, недопускано до съзнанието. Обикновено има травматичен характер и може да се осъзнае с чужда помощ, като се използват неговите основни езици: сънища, свободно течащи асоциации, фантазии и грешки. Анализират се и трайни или ситуативни поведенчески реакции и събития.

– Филогенетичното безсъзнателно има своите основания в събития протекли драматично в зората на формиране на първобитната орда. Появяват се във фантазно продуцирани травми на невротика. Както е известно голям брой пациенти реално не са претърпели събитийни травми, но разказват за тях като за реални. Повтарящите теми във фантазиите са страх от кастрация, тайно наблюдение на сексуален акт и прелъстяване и насилие.

Ядрото на То са инстинктите. Фройд е претърпял най-голяма вътрешна еволюция в създаването на учението за инстинктите, на тяхната диалектика и мотивационна функция. В разбирането си за инстинкта той се различава от всички останали изследователи. За тук е важно да се подчертае, че Фройд говори за два основни инстинкта, които носят митологичното название, съответно Ерос и Танатос /инстинкт към живота и към смъртта/. Разбира се, учението за инстинктите и сексуалността е тема, която изисква специален аналитичен текст. Според Фройд безсъзнателното работи на принципа на удоволствието.

Явлението и понятието Аз, маркира съзнателната част на психиката. За разлика от То, Азът знае реалността, времето и пространството и работи на принципа на реалността. Също така, Азът знае обектите, били те реални или фантазни, които могат да удовлетворят инстинкта.

Явлението и понятието Свръх-Аз, се отнася до структура, която е културно придобита. С това се опровергава твърдението, че в разбирането за личността Фройд е краен биологист. Свръх-Азът е съзнание за правилата и нормите на културата, за позволеното и непозволеното, за моралното и неморалното. Основните функции на Свръх-Аза са да предписва, да забранява и позволява, да контролира и цензурира. Първично влияние върху формирането на Свръх А-за оказва семейството, а по-късно останалите институции и субекти.

Голямата заслуга тук на Фройд е, че показва сложността на вътрешния живот у човека, гравитиращ около изначалния конфликт между инстинкта и Свръх-Аза и деликатната позиция на Аза, който следва да ги уравновесява, съгласува, помирява и хармонизира. Това взаимодействие между вътрешните структури на личността представя един глобален казус изразен в ситуацията: Инстинктът иска, Свръх-Азът забранява, какво трябва да прави Азът? Чрез този казус Фройд описва човека като конфликтно същество разкъсвано от противоречия. Тъй като всеки човек има своята индивидуална съдба, носи затворени в нея и своите конфликти и психоанализата се тълкува, като наука за личния  живот на човека.

В широката рамка на психоанализата могат да се изведат и основните функции на безсъзнателната психика:

– Първо – активираща функция. Безсъзнателното е съдържание на човешката активност и тласка към действие, към поведение и изяви. Известно е, че за активността на душата са писали много учени психолози, особено Аристотел и Брентано.

– Второ – мотивационна функция. Тази функция се реализира от инстинкта, който Фройд разглежда като натраплив мотив за поведение, като нещо което идва от вътре и не можеш да избягаш. Кратко казано от стимула можеш да избягаш, но от мотива не.

-Трето – симптомо образуваща функция. Невротичните прояви имат обширна симптоматика, която е резултат на изтласкани мотиви и преживявания. Когато мотивите бъдат разшифровани симптомите изчезват. Грубо казано в това е същността на лечението.

-Четвърто – креативна функция. Става дума за  трудна за изследване функция  в структурата на която съзнателното и безсъзнателното разменят своите места и взривно преминават една в друга. Често пъти човек няма обяснение  как е възникнала определена идея, връзка, асоциация или образ. Не рядко в асоциативния поток на пациента се откриват нови моменти и той ги съобщава, защото предварително не е знаел за това и не е реализирал съпротива по отношение на тях.  Известно е че има патологични теории за творчеството. И то се разглежда като невротична симптоматика, при която емоциите от една страна активизират, а от друга замъгляват разума, но във всички случаи се превръщат във фактор на инсайта.

Изключително важно е да се знае, че работата с безсъзнателното се основава на използването на психични факти, които се оказват доста специфични за психоаналитичната дейност. Тези факти, обикновено се маркират като езици на безсъзнателното. Точно казано, Фройд сътворява първия си научен образ през 1900г. , когато публикува най-любимата си книга „Тълкуване на сънищата“. За него сънищата са основен език на безсъзнателното, което той нарича „кралски път към него“. Нещо повече той мисли, че психологията може да се превърне в наука чрез изследване и обяснение на сънищата.

Много деликатен и сложен за обяснение е езикът на фантазиите. По принцип фантазиите не са задълбочено изследван проблем в психологията, а те са ключов механизъм на творчеството. Науката не е отговорила на въпроса за връзката между съдържанието на филогенетичната памет и въображението. Все още не е ясно, какво е съдържанието на унаследеното безсъзнателно и кога то активизира връзката си със съзнателното. Съществено е да се знае, дали например във фантазиите на невротиците има повтарящи се теми. Фройд установява, че невротиците фантазират главно на три теми:

– тайно наблюдение на сексуален акт.

– изнасилване, съблазняване.

– страх и кастрация.

Езикът на свободно течащите асоциации се основава на освобождаване на съзнанието от самоконтрол и спонтанно вербализиране на образи и мисли които идват на екрана ана съзнанието и се подават като сигнали на психоаналитика. При този език на безсъзнателното, психоаналитикът може да открие асоциация която насочва към преживяна травма или безсъзнателен мотив, но има и нещо друго. Другото е, че самото протичане на асоциациите облекчава и снема невротичното напрежение. Този двоен ефект е и една  от причините пациентите да търсят системна връзка с психоаналитика.

Специална тема в творчеството на Фройд е разработката на защитните механизми на А-за, едиповия комплекс и сексуалността.

Очаквайте следващата статия за едиповия комплекс!

19.11.2018г                          Проф. д-р на пс.н.

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment

error: Съдържанието е защитено !!