За тревожността и стреса

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Откакто Фройд определи тревожността като специфично по своя характер емоционално състояние което повлиява психичните и физиологичните функции на хората, тревожността се превърна в най-изследваната психическа характеристика.

 

Психическото състояние на тревожността предшества всички невротични, психотични и депресивни състояния на личността. И освен като самостоятелна категория в класификацията на основните психични състояния, тревожността се включва в анализа на сложните системи на личностната регулация в състояния на стрес, фрустрация, конфликти и пр.

Що е това тревожност? Тревожността е отрицателна емоция. Някои свеждат тревожността до емоцията на страх, като посочват тяхната обща симптоматика. Други свеждат тревожността до емоционален стрес, емоционално напрежение появяващо се при неблагоприятни условия на приспособяване.

Общото между тревожността и страха е чувството за опасност. Обаче при страхът източника на заплаха е конкретен, докато при тревожността източникът не е  конкретизиран. За разлика от страха тревогата може да бъде безпредметна или зависи от чисто субективни фактори, придобиващи значение в контекста на индивидуалния опит на човека. Затова понякога тревожността се класифицира като дифузна емоция, за разлика от страха който е насочена емоция. Също така тревожността за разлика от страха включва по-сложен комплекс от симптоми и преживявания, оценки, нагласи отнасящи се до значително по-широк диапазон на взаимодействия на личността със средата.

Някои автори към психологическия комплекс на тревожността отнасят:

– Състояния на емоционално напрежение – стресът

– Преживяване на лична опасност.

– Повишена чувствителност към неуспехи и грешки.

– Загриженост, самоунижение, недоволство от себе си.

С други думи може да се каже, че тревожността е чувство свързано с изживяване на несигурност и безпомощност. това е състояние на вътрешно безпокойство и неуравновесеност, състояние украсено с отрицателен емоционален тон предизвикано от невъзможността да се удовлетвори някаква потребност.

КАКВИ СА ФИЗИОЛОГИЧНИТЕ КОРЕЛАТИ НА ТРЕВОЖНОСТТА? Като психично състояние тревожността притежава комплекс от физиологични и вегитативни показатели. Най типичните от тях са:

– ускорен пулс и сърцебиене

– повишено кръвно налягане

– по-голяма бързина и количество на миганията

– по-бавно образуване и по-бързо угасване  на положителни условни рефлекси

– трудности при дишането и стягане на гърлото

– стомашни разстройства, лошо храносмилане, сухота в устата, тремор

– понижени съпротивителни сили на кожата

– интензивно потоотделяне

– повишаване на кожната температура.

Още Иван Петрович Павлив е казал, че тревожността е показател за слабостта на нервната система.

Фройд казва, че тревожността е сигнал за въображаема опасност за Аза. Тревожността е знак за прекрачване на границите наложени от Свръх Аза. Дали това прекрачване е реално или въображаемо, не е от значение, когато човек е убеден, че е прекрачил границата.

Лакан отива по далеч като казва, че тревожността не е без обект. Въпросният обект е архаичния обект на първите инфантилни желания, които внезапно се появяват зад един видимо банален обект.

Неофройдистите разглеждат тревожността като фундамент около който се изгражда АЗЪТ, разбиран като придобита тенденция към преодоляване на страха и постигане на сигурност. Други автори смятат, че генезиса на страха трябва да се търси в процес на приспособяване.

Най издържаната концепция за генезиса на тревожността е свързана с процесите на удовлетворяване на потребностите.. Тази концепция е най-близка до неорайхианството. Пораждането на тревожност се разбира като емоционален продукт от неудовлетворяването  /фрустрирането/ на актуалните потребности на личността. При това тревожността се свързва преди всичко със социалните потребности на личността.

Тревожността активира организма до момента на ставане на очакваното събитие. Или тревогата  намалява когато човек се срещне с очакваната ситуация. Това е едно преходно състояние.

Очакваното събитие поражда тревога , поради което организмът е принуден да изразходи огромно количество енергия за да поддържа необходимата жизнеспособност. По този начин се намалява тревожността,но се повишава напрежението, което  НАПРЕЖЕНИЕ се трансформира в СТРЕС.

Психологическата характеристика на стреса е свързана с разбирането, че стресът е психично състояние на напрежение възникващо в резултат на отговор на организма на сложни въздействия. С други думи стресът е емоционална реакция на организма със защитен и адаптивен характер.

Човек преживява стрес, когато изискванията на ситуацията или на стимула са твърде високи спрямо възможностите на организма да удовлетвори тези изисквания на средата.

КАКВИ СА ЕФЕКТИТЕ ОТ СТРЕСА?

– Обща уморяемост, апатия, ниска самооценка, загуба на вкус към живота и пр.

– Злоупотреба с алкохол, загуба на апетит, отвращение от храната, загуба на ориентация.

– Неспособност за съсредоточаване, непоносимост към критика и неодобрение, разсеяност, раздразнителност.

– Високо кръвно налягане, висока кръвна захар, учестено сърцебиене, затруднено дишане.

– Сърдечна надостатъчност, язва, главоболие.

– Неудовлетвореност от работата, лоши отношения с колегите.

От гледна точка на тези ефекти може да се каже, че стресът е съвкупност от защитни реакции на организмът като отговор на взаимодействие на неблагоприятни фактори, като студ, глад, насилие, психични и физични травми и пр.

Обикновено стресът е физиологичен или психичен.

Психичния стрес от своя страна се дели на когнитивен и емоционален.

– Когнитивния стрес възниква при информационна претовареност, човек не може да се справи със задачите, не може да вземе верни решения, заблуждава се, при недостиг на време или при супер висока отговорност към това което прави.

Емоционалният стрес възниква обикновено при опасност, натиск, оскърбление.

Като цяло стресът е интегрално психично състояние на реакция срещу неща които ни правят дезадаптивни.

Явлението стрес е свързано със всичко човешко . Стресът е свързан с живота и съпътства живота. Болни и здрави хора, успяващи и неуспяващи, щастливи и нещастни в определени моменти преживяват стрес.

Ханс Селие е автор на концепцията за стреса и работи върху проблемите на въздействието на стреса върху организма. Според него определено количество стрес ни е необходим за поддържане на добро самочувствие. Даже някои видове стрес наречени от него еустрес са ни полезни. Според него по начина на реагиране на стреса хората се разделят на два вида.

ПРЕПУСКАЩИ КОНЕ – това са тези които се чувстват прекрасно в стресови ситуации. Техният комфорт и удовлетвореност идва когато животът им е бърз и динамичен.

КОСТЕНУРКИ – това са хора за които е необходим покой, тишина, благоприятна среда.

Има два начина да преживеем живота си казва Ханс Селие –

– Единият е да живееш само за себе си и другите да не те интересуват. Не страдаш и не полагаш грижи за тях. Този начин за справяне със стреса рано или късно води до конфликт с другите хора.

Другият е , да живееш за другите – да правиш щастливи другите. Но крайният алтруизъм винаги води до фрустрация до стрес.

Поради това той извежда свой код на поведение наречен АЛТРУИСТИЧЕН ЕГОИЗЪМ или мисли за себе си, но бъди необходим и на другите. Това е глобалната ориентация за борба със стреса, да бъдеш приет от другите, като запазиш себе си и им бъдеш необходим.

Основна методика за измерване на равнището на тревожност, и от там на стреса се използван така наречените психологически въпросници.

Една част от тези въпросници измерват т.н. ситуативна тревожност. В тях се регистрират параметрите на актуалното състояние на тревожността, на типичните ситуации които определят спецификата на тревожния статус. Това е чувството ни за опасност, напрежение, нервност и безпокойство.

Други въпросници са предназначени за измерване на т.н. Диспозиционна тревожност, като сравнително устойчива личностна характеристика. Резултатите от тази скала ни дават информация как човек се чувства изобщо. При тези хора съществува тенденция да възприемат и интерпретират неясни и сложни ситуации от живота като заплашителни и опасни.    Невротичните и депресивни хора имат повишена скала и на двата вида тревожности.

Най широко използвания въпросник за оценка на тревожността, като състояние и личностна черта носи съкратеното име STAI и е разработен от проф. Чарлз Спилбърг през 1984г. и е адаптиран за българските условия.