За съвършенството

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

От най-ранна детска възраст израстваме с представата за съвършенство – да сме най-добрите, най-послушните, най-умните, най-красивите, най-достойните, най, най. Тази представа за съвършенство в повечето случаи не е истинна. Изграждаме тези образи за съвършенство, за да угодим на мама, татко, учителите, мъжете, приятелите и пр.

Но истината е, че за тях никога няма да бъдем съвършени. И нищо друго не ни остава освен да започнем да отричаме и да отхвърляме себе си. Никога не сме достатъчно умни, красиви, добри, прави, здрави от гледна точка на системата ни на убеждения.

Винаги ще има още нещо в което да не сме успели. 

И така постепенно започваме да отхвърляме собствената си човешка същност. И затова никога не се смятаме за достатъчно добри, достатъчно красиви, достатъчно щастливи и т.н.

Това е причината поради която несъзнавано търсим някои, който да ни унижава. И ако връзките са ни унизителни, то е защото приемаме унижението. Но никой не може да ни унижи така, както ние самите. Равнището на нашето самоунижение се определя от границата на онова, което сме готови да понесем!