За смисъла

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Светът в който живеем придобива смисъл едва тогава, когато има опорна точка извън него самия!

Когато ходим на училище няма цел, няма край, заради самото учене без перспектива, без завършването става безсмислено. То придобива СМИСЪЛ, когато е налице опорна точка извън училището.

Смисълът е другата страна на ценностната ни система.

Това което има смисъл е ценност за човека.

Във всеки един момент от живота човек си подрежда нещата по значимост. Човек знае какво е най-важното за него,  какво е по-малко важно, какво не е важно. Разбира се ако е способен да бъде честен пред себе си, вътре в себе си и за себе си.

В живота на човек има душевно близки и душевно отдалечени неща. Трудно се живее ако не може да се отговорим на въпроси като:

– Защо трябва да работя?

– Защо трябва да се  променям?

– Защо трябва да се влагам?

– Ако нямаме отговор на въпроса във името на какво се стремим към нещо и в името на какво не се стремим?

Липсата на смисъл е липса на опорна точка в живота. Чрез смисъла човек се идентифицира.

Смисълът е нещо индивидуално за всеки човек.

Нямо голям и малък смисъл на индивидуално равнище.

Животът е показал, че загубата на смисъл прави човек невротичен и болен.