За прошката

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Прошката е средство за промяна на възпрятията ни, за освобождаване от страховете ни и склонността ни да осъждаме и да се оплакваме!

Прошката слага край на битките които водим със себе си.

Позволява да престанем да рециклираме гнева и вината.

Позволява ни да се почувстваме свързани.

Променя начина по който приемаме себе си и другите.

Слага край на вътрешните ни противоречия.

Това което трябва да простим на другите е може би нещо в самите нас, което сме скрили от съзнанието си.

Прошката е начин  да се отърсим от болезненото минало.

 

 

Какво е усещането когато кажем – „Прости ми!”, „Прощавам ти!”

Неспособността да прощаваме е свързана с нашата непримиримост, с нашата гордост, като предразположение, и винаги  е свързано с генерирането на отрицателна енергия.

Нашата непримиримост е сложна комбинация от отложени във времето негативни емоции към лица които са нарушили личната ни граница.

Непримиримостта може да се разглежда като фиксация, като заклещване, като незатворен гещалт.

Непримиримостта е емоционално противопоставяне на положителните емоции – емпатия, радост, любов, на отрицателните – гняв, страх, болка, агресия.

Непримиримостта е стресиращ фактор който поражда враждебност, агресивност. А всяка агресивност има пряка връзка със здравословните ни проблеми – /сърдечно съдови/

Всички стресови състояния нарушават или изменят:

– проходимостта на клетката,

– имунната система на клетъчно ниво,

– производството на цитокините /хормон който отговаря за метаболизма на клетката/ ,

– ендокринното ниво – чрез кортизола.

– производството на имуноглоболин,

– стресът влияе върху ЦНС  /централната нервна система/– увеличава възбудата, кръвното налягане, намалява производството на серотонин /хормона на щастието/ и тестостерон.

Хората които са способни да прощават се радват на по-голяма подкрепа.

Това дали лесно или трудно можем да прощаваме е свързано с нашите личностови характеристики със склонността ни да насочваме вниманието си към положителния или отрицателния полюс на света около нас.

Защо е необходимо е да простим на хора които са ни наранили дори ако умът ни възприема стореното от тях за непоносима, защото не искаме да ни се гади непрекъснато.

Прошката е проява на любов към самите нас преди всичко и след това към другите.

Ще разберем, че сме простили на някого само ако не усетим гняв или болка при докосване до  нещо което ни напомня  за това.

Истинският ни проблем е гордостта – дори се научаваме да страдаме за да накажем човека който ни е наскърбил.

Ако преживяваме негодувание към някого, това значи, че нещо не е приключило, не е завършило.          Когато имам голям заряд с някого в повечето случай ние проектирам върху него своите проблеми.         Гневът е по обвързващ от любовта. Ние можем да пуснем хората които обичаме, но не и тези които мразим.

Душата ни има нужда да изгради имунитет подобно на имунитета  който тялото ни изгражда срещу болестотворните микроби. Може ли да си представим как би изглеждал човек който никога не е преживявал обида, провал, болка, неодобрение,  отхвърляне и пр. При първият провал, при първото отхвърляне  би изпаднал в детресия.

Как бихме могли да бъдем състрадателни, емпатийни към хората около нас ако никога не сме преживяли страдание и не го познаваме?

Вътрешен мир може да се постигне само когато се научим да прощаваме на другите.

Прошката е средство за промяна на възприятията ни , за освобождаване от страховете ни, от склонността ни да осъждаме и да се оплакваме.

Прошката не означава да заемем позиция на превъзходство и да понасяме или да търпим поведението на хора които ни нараняват. Прошката ни помага да коригираме погрешното си възприятие, че другите хора ни нараняват.

Непрощаващият човек е объркан, изпълнен със страхове и опасения. Той е убеден в справедливостта на своя гняв и правото си да обвинява. И непрекъснато прави усили да отглежда и поддържа страховете си.

Непрощаващият човек гледа на миналото си и на бъдещето си като на едно цяло и се съпротивлява на всяка възможност за промяна.

Непрощаващият човек смята себе си за жертва и се преживява като невинен.

Непрощаващият човек е склонен към конфликти и се преживява като истина от последна инстанция и на вътрешния си мир гледа като на свой враг.

Непрощаващият човек трудно може да прости на себе си, ако не се научи да прощава на другите! Само чрез прошката ние можем да се освободим от чувството за вина и страх.

Има хора които остават в болката от обидата, защото я приемат като изкупление, като наказание за собствените си грешки и несъзнавано манипулират околните като им вменяват чувство за вина. Това фиксиране в самосъжалението  е заобиколна форма на агресия и наказание  .Така една чест от енергията ни изтича по пъпната връв водеща до една стара травма, по минало съжаление по не        Прошката е проява на любов към самите нас преди всичко и след това към другите.

На гръцки ПРОШКА означава ОСВОБОЖДАВАНЕ

На какво ни учи прошката:

  • На искреност пред самия себе си и пред другия
  • Разбиране, че човекът който ни е оскърбил може и да ни обича.
  • Инстинктивно знание, че действията на другия определя какъв е той, а не какви сме ние.
  • Душевен покой
  • Разбиране, че сме равнопоставени.
  • Освобождава ни от самосъжаление.
  • Приемане на себе си
  • Вътрешен мир
  • Прошката е средство за промяна на възприятията ни. Освобождава ни от страховете
  • Непрощаващия ум е объркан. Убеден е в справедливостта на ума си.
  • Непрощаващия ум смята себе си за невинен
  • Освобождава ни от желанието да наказваме.
  • Прошката спестява разходите вложени в гнева , омразата
  • Проблема да простим на някои друг се свежда до проблема да простим на самите себе си.

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИ МИТОВЕ ЗА ПРОШКАТА

  • НЕ МОГА ДА ПРОСТЯ ЗАЩОТО НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ. Ние не сме склонни за повярваме, че хората забравят след като простят. Почти всяка обида която изисква опрощение съдържа важна и изстрадана поука
  • АКО ПРОСТЯ НА НЯКОГО, НО НЕ ГО НАПРАВЯ ОТ СЪРЦЕ ЗНАЧИ СЪМ ЛИЦЕМЕР! Често ни се случва да стигнем до решение да простим по интелектуален път, но да сме емоционално неспособни да го превърнем в действие. След като решението е взето, то все едно е осъществено, защото прошката не е само чувство, тя е и волеви акт.
  • НЯКОИ ХОРА НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ПРОШКА! Понякога прегрешението на един човек спрямо друг е толкова тежко, че прошката изглежда немислима. Въпросът не е дали прошката е заслужена! На гръцки ПРОШКА означава ОСВОБОЖДАВАНЕ. Цената на отказа ни да простим се плаща само от нас.
  • АКО ПРОСТЯ ЗНАЧИ, ЧЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА ИМАМ ДОВЕРИЕ НА ТОЗИ ЧОВЕК! Прошката означава да се откажем да влагаме енергия в гнева и търсене на отмъщение.
  • ДА ПОИСКАШ ПРОШКА ЩЕ РЕЧЕ – АЗ СБЪРКАХ, ТИ БЕШЕ ПРАВ! Прошката няма нищо общо с правилното и погрешното.Единствената причина да простиш, че човек се вкопчва в гнева или обидата. Искането на прошка означава да помолим някого да се освободи от правото да наказва или отмъщава. Прошката поставя отношенията на чисто.
  • ПРОШКАТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ЧОВЕКЪТ Е ПОСТЪПИЛ ПРАВИЛНО И МОЖЕ ОТНОВО ДА ПОСТЪПИ ПО СЪЩИЯ НАЧИН. Страхът ни е сякаш, приемаме неприемливото. Прошката по същество е за този който я дава, не за този комуто се дава. Ако през цялото време съдим хората няма да ни остане време да ги обичаме.
  • ДА ПРОСТИШ И ДА ПОИСКАШ ПРОШКА Е ПРИЗНАК НА СЛАБОСТ. Любимият шлагер на Егото е – прошката е проява на слабост. Има вероятност ако помоля за прошка да ми се откаже. Опасността от отхвърлянето ни кара да надникнем дълбоко в себе си и да надделеем гордостта си. „Слабият никога не може да прости, това е дадено само на силните”
  • ГНЕВЪТ МИ Е СИГУРЕН ЗА ДА СЕ ЧУВСТВАМ СИГУРЕН, АКО ПРОСТЯ, ЩЕ ОСТАНА БЕЗПОМОЩЕН И БЕЗЗАЩИТЕН.. Въпросът не е в това добро или лошо нещо е гневът, а това дали прибягваме до него за да бъдем по-силно.
  • АКО ПРЕОДОЛЕЯ ГНЕВА СИ, НА ДРУГИЯ ЩЕ МУ СЕ РАЗМИНЕ БЕЗНАКАЗАНО.
  • ХОРАТА КОИТО СЕ ОБИЧАТ НЕ ТРЯБВА ДА СИ ИСКАТ ПРОШКА. По лесно е да простим на враг, отколкото на приятел.
  • НЕ МОГА ДА ПРОСТЯ ДОКАТО НЕ СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ДРУГИЯТ ИСКРЕНО СЕ РАЗКАЙВА И НЯМА ОТНОВО ДА СТОРИ СЪЩОТО.Как да простим на някого, който не изпитва угризения, разкаяние, мъка.Защо трябва само ти да страдаш, а другия не.
  • ЩОМ СЪМ ЗАБРАВИЛ ЗНАЧИ СЪМ ПРОСТИЛ.Онова което сме забравили без да бъде опростено потъва в блаото на натрупаното недоволство.
  • ЩОМ СЪМ СЕ ИЗВИНИЛ, ДРУГИЯТ Е ДЛЪЖЕН ДА МИ ПРОСТИ „Вече казах, че съжалявам и какво още искаш от мен” В действителност жертвата иска да премине от позицията на губещ в позицията на победител. Все едно да поръсим едно лайно със захар!
  • АКО ПРОСТЯ ОСТАВА МИ ЕДИНСТВЕНО ПРАЗНОТА.нежеланието да простим се превръща понякога в последната барикада пред трайната загуба. Кипим от яд не защото обвиняваме някого, че не е бил прав, че ни е изоставил а защото не сме в състояние да застанем лице в лице с празнотата след раздялата. По този начин превръщаме гнева в убежище което ни предпазва от необходимостта да асимилираме истинските размери на случилото се.Приемането на загубата е основно изискване на живота.