Когато човек разбере, че ако се включи в една дейност, може да успее, може да се промени, може да израсне, може да бъде по-добре приети от другите тогава е мотивиран.
Най важният мотивиращ елемент в живота на човек е да постигне положителен статус на ценност. Ако човек проумее, че включвайки се в една дейност ще го приемат по-добре той може да се вдъхнови.
КОГАТО ЧОВЕК СЕ СРЕЩНЕ С ЕДНА ИДЕЯ, ФАКТ, ПРЕДМЕТ, ТОЙ СИ ЗАДАВА ДВА ВЪПРОСА:
– КАКВО Е ТОВА? ТОВА КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ЗА МЕН?
На първият въпрос – „какво е това“, разумът ни дава отговор.
На вторият въпрос – „това какво значение има за мен“, отговор ни дава лимбичната сиснтема. Това е тази система която отговаря за емоциите и чувствата. Лимбичната система е тази която ни казва „това нещо“ каква ценност има за нас, колко сме удовлетворени, прави ли ни щастливи, какво ни дава.!
Отговора на тези въпроси стои в основата на мотивацията
В литературата мотивацията се разглежда като подбуда – да тласка, да активизира
Мотив е всеки психичен факт който обяснява на човек защо и в името на какво той действа. Мотивацията регулира поведението.
По тази причина можем да действаме в името на потребностите или по силата на чувствата.
Убежденията също могат да са мотив
Мотивацията обяснява на човек какъв смисъл има действието. В името на какво действа човек. Мотивацията е ядрото на личността.
Мотивацията е свързана и с АЗ-образа. Човек избира такова поведение в зависимост от това за какъв се мисли, като какъв се преживява.
Освен че показва какъв е смисъла на действието за човек, мотивацията има и реабилитираща функция – оправдава човека в собствените му очи.
Мотивацията се разглежда и като подбуда.
Мотивацията е енергия придава сила на действието и поведението.