За мотивацията

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Когато  човек разбере, че ако  се включи в една дейност, може да успее, може да се промени, може да израсне, може да бъде по-добре приети от другите тогава е мотивиран.

Най важният мотивиращ елемент в живота на човек е да постигне положителен статус на ценност. Ако човек проумее, че включвайки се в една дейност ще го приемат по-добре той може да се вдъхнови.

КОГАТО ЧОВЕК СЕ СРЕЩНЕ С ЕДНА ИДЕЯ, ФАКТ, ПРЕДМЕТ, ТОЙ СИ ЗАДАВА ДВА ВЪПРОСА:

–   КАКВО Е ТОВА?  ТОВА КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ЗА МЕН?

На първият въпрос – “какво е това”, разумът ни дава отговор.

На вторият въпрос – “това какво значение има за мен”, отговор ни дава лимбичната сиснтема. Това е тази система която отговаря за емоциите и чувствата. Лимбичната система е тази която ни казва “това нещо” каква ценност има за нас, колко сме удовлетворени, прави ли ни щастливи, какво ни дава.!

Отговора на тези въпроси стои в основата на мотивацията

В литературата мотивацията се разглежда като подбуда – да тласка, да активизира

Мотив е всеки психичен факт който обяснява на човек защо и в името на какво той действа. Мотивацията регулира поведението.

По тази причина можем да действаме в името на потребностите или по силата на чувствата.

Убежденията също могат да са мотив

Мотивацията обяснява на човек какъв смисъл има действието. В името на какво действа човек. Мотивацията е ядрото на личността.

Мотивацията е свързана и с АЗ-образа. Човек избира такова поведение в зависимост от това за какъв се мисли, като какъв се преживява.

Освен че показва какъв е смисъла на действието за човек, мотивацията има и реабилитираща функция – оправдава човека в собствените му очи.

Мотивацията се разглежда и като подбуда.

Мотивацията е енергия придава сила на действието и поведението.