За митовете

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Всички общности и религии си създават невероятни митове. Така и нашата лична митология е населена с герои и злодеи с ангели и демони.

 

 

Когато в живота си се срещнем с други хора моментално ги класифицираме като добри или лоши и им отреждаме роля в живота си. Създаваме им образ в съответствие с представата си за тях. И със всеки следваш постъпване по същия начин..

Всяко описание на Ада напълно съответства на човешкото общество. Там откриваме хора изправени един срещу друг, хора преизпълнени с критичност, с обвинения, с чувство за вина, завист,гняв, омраза, тъга, страдание и пр.

Ние създаваме всички тези демони в ума си защото сме се научили да създаваме Ада в собствения си живот.

Човек се ражда със здрав емоционален ум и здраво емоционално тяло.

  • 50% от емоционалната ни реактивност се формира до петата година от раждането ни.
  • 30% до осмата година.

Всички искаме да сме щастливи и да създадем прекрасни човешки връзки. Никой от нас не избира умишлено партньор който не му подхожда. И когато си намерим  „подходящият”, вярваме че сме направили най-добрия избор.

Много лесно е да се влюбим, но далеч по трудно е да останем влюбени дълго време, цял живот. Когато сме влюбени си  губим и ума и дума. Губим цялата си защита. Готови сме на всичко , идеализираме го, прощаваме му и не за друго, а защото отговаря на емоционалния фон с който сме го надарили! Толкова възторжено посрещаме любовта и толкова драматично я изпращаме.

Никои не си мисли, че един ден любовта ще си иде! Къде отива тя?

Правим всичко за нея, за него След като мине еуфорията на влюбването идва пробуждането, изчезват розовите очила през които сме се гледали, хармонията изчезва и се връща реалността. И се питаме – Къде отиде моя герой?, Това ли е мъжът,  в който се влюбих?

Това което се вижда е нормалното. Нашият любим вече не е кралят за който го мислехме.  Колкото по-близки си ставаме, толкова повече се разминаваме.Чувстваме се предадени и започва битката. Мразим се, подозираме се, дебнем се, предаваме се, злепоставяме се, ненавиждаме се и какво ли не още!

Как така изведнъж сладките му недостатъци станаха нетърпими. Защо недоверието измества доверието. В началото си мислим, че той се е променил. А той си е същият. През всичките си етапи Любовта непрекъснато ни изпитва, провокира, поставя ни капани, докато не си научим най-важния урок! Природата така е направила, че ние не можем сами себе си да разберем, без да се оглеждаме в другия – мъжът в жената и жената в мъжът.

Ако все се влюбваме в хора които се променят спрямо нас. Тогава грешката е в нас.

На какви митове за любовта робуваме?

  • Вярваме, че любовта е всепобеждаваща и всички проблеми и противоречия са преодолими ако се обичаме.
  • Вярваме, че истинската любов се предусеща от пръв поглед.
  • Вярваме, че в живота на човек има само една истинска любов.
  • Вярваме, че когато сексът е прекрасен това е любовта.

Когато един мъж и една жена се срещнат ние си създаваме образ за другия от своята си гледна точка.

После се опитваме да вкараме другия в образа който сме си създали и ние започваме да се лъжем без да го осъзнаваме. По този начин връзката ни отначало почива върху лъжата и страха!

 

 

.