За лудостите

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

 

“Не може да се смята за разумен човек, който не умее да бъде луд, когато е нужно” – Х. Байър

От деня в който се родим цялата система около нас непрекъснато ни репресира, казват ни кога да спим, кога да ядем, кога да пишкаме, кое е добро, кое е лошо, кое е хубаво, кое е грозно и т.н.

 

Непрекъснато подтискаме много неща и сме се превърнали в купчина от подтиснатости. Тези подтиснати неща са винаги там и работят в подсъзнанието ни, те непрестанно ни разсейват и отравят. Ако не се освободим от тази неразтоварена енергия не може да се чувстваме комфортно и удобно със себе си.

Ако аз не се чувствам удобно със себе си как ще се чувствам удобно със света около мен.

Така дълго и постепенно ние прекъсваме контакта със себе си. Отчуждаваме се от самите нас.

Винаги са ни казвали не крещи, не се смей, не плачи, от дълго време не сме правили нищо истинско.

Дълбоко вътре в нас се е насъбрала огромна подтисната, нереализирана енергия и тя може да избухне всеки момент и да помете и нас самите и всичко наоколо.

Зад тази така наречена нормалност  се крие нашата лудост. Това непрестанно репресирано пъдсъзнание е вулкан, който разстройва живота, който разстройва възприятията ни разстройва всичко.

Това е бомба със закъснител, отрова, която трябва да се изхвърли ако искаме да се чувстваме в комфорт със себе си.

Ако  сме готови да изхвърлим всичко което е било потискано в нашата система тогава има шанс за нас.

Всички носим хималаите на главата си и трудно се помръдваме дори и сантиметър напред от цялата тази тежест.

За да се освободим от тази тежест е необходима смелост. Затова ще трябва да правим много парадоксални неща. Просто си мисли че тук си сам, ако се интересуваш от другите не  можеш да се помръднеш.

Не забравяй, че всеки от нас носи много лудости в себе си. Ако искаш да крещиш , крещи, ако искаш да скачаш , скачай, ако искаш да танцуваш, танцувай.

Всичко прави като на игра не го взимай на сериозно. Ако си сериозен не можеш да бъдеш напълно свободен. Наслади се на лудостта която излиза от теб. Помагай и, радвай и се, съдействай и. Когато лудостта се изхвърли ще се почувстваш разтоварен, безтегловен, сякаш детството се е върнало.

И са прави тези които казват че ние не играем защото остаряваме, а остаряваме защото забравяме да играем.