Човек твърде често се поддава на изкушението да търси причините за всичките си беди които го сполетяват, извън себе си, твърде лесно съдим и обвиняваме другите, издигаме огради от бодлива тел около сърцето си, забравяйки, че изпитваме любов само когато я даряваме.
Само когато сме в състояние да преразгледаме собствените си убеждения, ще може да преоткрием кои сме и да видим своята истинска цел в живота.
Ако в нашия живот съществуват болни взаимоотношения, ние проектираме върху света своите чувства. Не другите хора и обстоятелства ни разстройват а нашите собствени мисли и отношение към тези хора
Нашата основна заблуда е, че можем да постигнем щастие, карайки другите да се променят, да се вместят в нашия модел.
Съществуват два начина за възприемане на света – единият е чрез егото, другият е чрез любовта. Позитивни взаимоотношения могат да се постигнат само когато слушаме гласа на любовта.
Какво прави егото – то непрекъснато ни критикува, съди. То не вярва в смисъла на любовта и покоя за него е враг. Като заместители на любовта то ни подмамва да превръщаме в идоли телата си, секса, наркотиците, хазарта, провала, вината, парите.
Целта на всичките ни връзки е да покажем на останалите че властта е у нас. И какъвто и проблем да възникне, то другият е виновен за това. Във всички връзки “Аз” създавам правилата. Това ни кара да се фиксираме върху разликите отколкото върху приликите. То ни нашепва никога да не забравяме старите рани.
А любовта насочва вниманието ни към приликите, Тя разглежда взаимоотношенията ни като възможност за учене. Тя ни задава въпроси , а не издава присъди
Най добрият начин да разберем себе си е да си представим че трябва да обясним какво представлява нашия живот на човек който не е от нашата планета.
Нека си представим че на земята дойдат същества от друга планета. Какво биха видели те, когато започнат да се запознават с нашата планета?
1 Влизат в един пункт на топлофикацията и виждат клиент който обвинява касиерката че е взела много пари. И така цяла върволица от хора които си чакат реда за да си излеят агресията. Какво ще си помислят чуждоземците – че едно от предназначенията на взаимоотношенията ни е да намериш някого на когото да крещим, когато не получим това от което имаме нужда.
- Същите чуждоземци влизат в едно предприятие и виждат как мениджъра порицава строго работниците, вместо да обсъди с тях възникналите проблеми. Отново какво ще си помислят чуждоземците – може би взаимоотношенията ни служат да намерим някои когото да обвиним и да го накараме да изпитва вина.
- После чуждоземците посещават домът на някакво семейство и виждат бащата как крещи и заплашва синът си заради това че е получил двойка, удря шамар на дъщеря си, че къщата е разхвърляна. Какво ще си помислят – „Че взаимоотношенията ни служат да мерим и оценяваме другите хора. И после им даваме любов само ако са се представили както на нас ни се иска.
4 После могат да се срещнат с една жена която не е говорила със сестра си от двадесет години защото все още не може да и прости, че когато е била тинейджърка сестра и я накарала да се почувства неудобно пред свои приятели. И чуждоземците решават че взаимоотношенията ни се използват за да се вкопчим в много стари болезнени преживявания и да наказваме онези които смятаме, че са отговорни за това. Или да обвиняваме другия за неща случили се много далече в миналото ни.
На никой няма да му дойде на ум да си помисли че тези хора са имали трудно детство, родител който му е отнемал привилегиите всеки път когато не е харесвал някоя от постъпките му. Достигнал зряла възраст, човекът към когото са се държали по този начин, сега наказва собствената си съпруга и децата си със същите средства. От това нашите гости ще си помислят, че основното предназначение на взаимоотношенията е да се отнасяме с другите по същия ужасен начин по който са се отнасяли с нас в нашето детство.
- Ако предположим че нашите гости имат телепатични възможности и могат да надникнат в съзнанието ни и могат да прочетат мислите ни. Те ще открият че ние винаги преценяваме себе си – винаги си мислим, че не сме достатъчно умни, достатъчно красиви, достатъчно добри, достатъчно богати.
6.И ако погледнат още по-навътре могат да видят че твърде често несъзнавано се обграждаме с други хора които притежават същите черти които не харесваме у себе си. И тогава гостите могат да решат, че предназначението на взаимоотношенията ни е да открием някого който най много прилича на най-лошата част от нас и после да го наказваме, да го атакуваме, да го критикуваме задето е като нас. И чуждоземците ще решат, че НИЕ ХОРАТА ИЗПОЛЗВАМЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СИ С ДРУГИТЕ ХОРА КАТО ЕКРАН ЗА ДА ПРОЖЕКТИРАМЕ ВЪРХУ ТЯХ ЧУВСТВА КОИТО НЕ ИСКАМЕ ДА ВИДИМ В СЕБЕ СИ!
С други думи техният основен изводи е , че взаимоотношенията между хората на земята е да ги изолират един от друг.
Основните пречки които нашето его изгражда пред нас за да възпрепятства изграждането на хармонични взаимоотношения са: гузна съвест, страх, чувство за вина, недоверие, неспособност да прощаваме, чувство че сме недостойни да бъдем обичани, стремеж да властваме над другите, склонност да се вкопчваме в миналото, ревност, съперничество. Всички тези прегради ни карат да се чувстваме самотни, натрапват ни илюзията че другите са ни виновни за нашите беди и т.н
Например когато в една връзка егоистичните потребности и на двамата съвпадат тогава егото се чувства добре. Тази илюзия трае само докато потребностите и на двамата получат удовлетворение.
За егото винаги любовта е условна и илюзорна „Ще те обичам само … “ако получаваш отлични оценки”, “ще те обичам ако отделяш повече време за мен”, ” ще те обичам ако ми купиш..”
Взаимоотношенията ни се объркват когато очакваме другите да виждат, да чувстват света така, както ние го виждаме и чувстваме. Когато ни се случи нещо което доказва, че не сме еднакви нашето его ни казва да спорим, да се съпротивляваме и да приемем че другият мисли погрешно. За егото по важно е да получаваме любов отколкото да даваме.
Раздвоеното съзнание е това съзнание, което се опитва да се подчини на законите на егото и в същото време да откликне на законите на любовта. Когато съзнанието ни е раздвоено ние мамим не само другия, но и себе си.
Когато осъзнаем, че у нас се проявяват симптомите на раздвоеното съзнание, можем да бъдем сигурни, че осъждаме или преценяваме другите или себе си. Като се освободим от осъждащите и преценяващи мисли ние автоматично откриваме прошката и любовта.