За егото и любовта – Из ” Любовта е отговорът”

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Човек твърде често се поддава на изкушението да търси причините за всичките си беди които го сполетяват, извън себе си, твърде лесно съдим и обвиняваме другите, издигаме огради от бодлива тел около сърцето си, забравяйки, че изпитваме любов само когато я даряваме.

 

 

Само когато сме в състояние да преразгледаме собствените си убеждения, ще може да преоткрием кои сме и да видим своята истинска цел в живота.

Ако в нашия живот съществуват болни взаимоотношения, ние проектираме върху света своите чувства. Не другите хора и обстоятелства ни разстройват а нашите собствени мисли и отношение към тези хора

Нашата основна заблуда е, че можем да постигнем щастие, карайки другите да се променят, да се вместят в нашия модел.

Съществуват два начина за възприемане на света – единият е чрез егото, другият е чрез любовта. Позитивни взаимоотношения могат да се постигнат само когато слушаме гласа на любовта.

Какво прави егото – то непрекъснато ни критикува, съди. То не вярва в  смисъла на любовта и покоя за него е враг. Като заместители на любовта то ни подмамва да превръщаме в идоли телата си, секса, наркотиците, хазарта, провала, вината, парите.

Целта на всичките ни връзки е да покажем на останалите че властта е у нас. И какъвто и проблем да възникне, то другият е виновен за това. Във всички връзки “Аз” създавам правилата. Това ни кара да се фиксираме върху разликите отколкото върху приликите. То ни нашепва никога да не забравяме старите рани.

А любовта насочва вниманието ни към приликите, Тя разглежда взаимоотношенията ни като  възможност за учене. Тя ни задава въпроси , а не издава присъди

 

Най добрият начин да разберем себе си е да си представим че трябва да обясним какво представлява нашия живот на човек който не е от нашата планета.

Нека си представим че на земята дойдат същества от друга планета. Какво биха видели те, когато започнат да се запознават с нашата планета?

1 Влизат в един пункт на топлофикацията и виждат клиент който обвинява касиерката че е взела много пари. И така цяла върволица от хора които си чакат  реда за да си излеят агресията. Какво ще си помислят чуждоземците – че едно от предназначенията на взаимоотношенията ни е да намериш някого на когото да крещим, когато не получим това от  което имаме нужда.

  1. Същите чуждоземци влизат в едно предприятие и виждат как мениджъра порицава строго работниците, вместо да обсъди с тях възникналите проблеми. Отново какво ще си помислят чуждоземците – може би взаимоотношенията ни служат да намерим някои когото да обвиним и да го накараме да изпитва вина.
  2. После чуждоземците посещават домът на някакво семейство и виждат бащата как крещи и заплашва синът си заради това че е получил двойка, удря шамар на дъщеря си, че къщата е разхвърляна. Какво ще си помислят – „Че взаимоотношенията ни служат да мерим и оценяваме другите хора. И после им даваме любов само ако са се представили както на нас ни се иска.

4 После могат да се срещнат с една жена която не е говорила със сестра си от двадесет години защото все още не може да и прости, че когато е била тинейджърка сестра и я накарала да се почувства неудобно пред свои приятели. И чуждоземците решават че взаимоотношенията ни се използват за да се вкопчим в много стари болезнени преживявания и да наказваме онези които смятаме, че са отговорни за това. Или да обвиняваме другия за неща случили се много далече в миналото ни.

На никой няма да му дойде на ум да си помисли че тези хора са имали трудно детство, родител който му е отнемал привилегиите всеки път когато не е харесвал някоя от постъпките му. Достигнал зряла възраст, човекът към когото са се държали по този начин, сега наказва собствената си съпруга и децата си със същите средства. От това нашите гости ще си помислят, че основното предназначение на взаимоотношенията  е да се отнасяме с другите по същия ужасен начин по който са се отнасяли с нас в нашето детство.

  1. Ако предположим че нашите гости имат телепатични възможности и могат да надникнат в съзнанието ни и могат да прочетат мислите ни. Те ще открият че ние винаги преценяваме себе си – винаги си мислим, че не сме достатъчно умни, достатъчно красиви, достатъчно добри, достатъчно богати.

6.И  ако погледнат още по-навътре могат да видят че твърде често несъзнавано се обграждаме с други хора които притежават същите черти които не харесваме у себе си. И тогава гостите могат да решат, че предназначението на взаимоотношенията ни е да открием някого който най много прилича на най-лошата част от нас и после да го наказваме, да го атакуваме, да го критикуваме задето е като нас. И чуждоземците ще решат, че НИЕ ХОРАТА ИЗПОЛЗВАМЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА СИ С ДРУГИТЕ ХОРА КАТО ЕКРАН ЗА ДА ПРОЖЕКТИРАМЕ ВЪРХУ ТЯХ ЧУВСТВА КОИТО НЕ ИСКАМЕ ДА ВИДИМ В СЕБЕ СИ!

С други думи техният основен изводи е , че взаимоотношенията между хората на земята е да ги изолират  един от друг.

 

Основните пречки които нашето его изгражда пред нас за да възпрепятства изграждането на хармонични взаимоотношения са: гузна съвест, страх, чувство за вина, недоверие, неспособност да прощаваме, чувство че сме недостойни да бъдем обичани, стремеж да властваме над другите, склонност да се вкопчваме в миналото, ревност, съперничество. Всички тези прегради ни карат да се чувстваме самотни, натрапват ни илюзията че другите са ни виновни за нашите беди и т.н

 

Например когато в една връзка егоистичните потребности и на двамата съвпадат тогава егото се чувства добре. Тази илюзия трае само докато потребностите и на двамата получат удовлетворение.

За егото винаги любовта е условна и илюзорна „Ще те обичам само … “ако получаваш отлични оценки”,  “ще те обичам ако отделяш повече време за мен”, ” ще те обичам ако ми купиш..”

 

Взаимоотношенията ни се объркват когато очакваме другите да виждат, да чувстват света така, както ние го виждаме и чувстваме. Когато ни се случи нещо което доказва, че не сме еднакви нашето его ни казва да спорим, да се съпротивляваме и да приемем че другият мисли погрешно. За егото по важно е да получаваме любов отколкото да даваме.

 

Раздвоеното съзнание е това съзнание, което се опитва да се подчини на законите на егото и в същото време да откликне на законите на любовта. Когато съзнанието ни е раздвоено ние мамим не само другия, но и себе си.

Когато осъзнаем, че у нас се проявяват симптомите на раздвоеното съзнание, можем да бъдем сигурни, че осъждаме или преценяваме другите или себе си. Като се освободим от осъждащите и преценяващи мисли ние автоматично откриваме прошката и любовта.