За дишането

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Раждаме се когато вдишаме за първи път и умираме когато издишаме за последен път. И така дишаното съпътства целият ни живот. Това е първосигнална рефлекторна дейност на организма.           Нашият личен опит в живота ни подсказва, че между емоциите и дишането има връзка, силните емоции са свързани с промени в дишането. Дишането е връзката между ума и тялото. Затова какво става вътре в човека може да се съди по неговото дишане. Какво е дишането ни при различни емоционални състояния?:

 

 

Когато  сме гневни дишаме горещо с хъс

Когато се страхуваме дишаме с корема, повърхностно и бързо.

Когато сме тъжни дишането ни прилича на едно непрекъснато хлипане.

При дишането вдишванията и издишванията се редуват и образуват ритъм. Ритъмът е постоянна смяна на посоката. Наруши ли се този ритъм се нарушава и живота.

Подтиснатият човек диша плитко. Той не може да диша дълбоко, защото се страхува. Вдишва до гърдите, най-много до пъпа. Ние вдишваме и издишваме без да стигаме до корените на нашето съществуване. Ние се страхуваме от корените си, страхуваме се да бъдем цялостни. Ако сме цялостни ще трябва да се освободим от подтиснатото в себе си. Ще трябва да действаме различно. Няма да бъдем способни да се контролираме. Ще бъдем хвърлени в дълбоката река на битието. И битието ще ни контролира.

Ние контролираме дишането си в усилие да контролираме себе си. Всяка емоция която не е изразена променя дишането.

Ако погледнем детето ще видим , че то диша по друг начин. Защото още не е окултурено. Цялото общество е впрегнато да го култивира. Дишането на детето се променя в определен момент, тогава когато осъзнае пола си  И дишането му става плитко.

Дълбокото дишане масажира сексуалния център отвътре. И това спомага за раздвижване на сексуалната енергия.

Но обществото, религията, училището, семейството, цивилизацията се страхуват от секса.

Веднъж щом смъмрим детето за нещо свързано са неговата сексуалност то вече никога няма да диша естествено.

Ето защо първата стъпка на тази техника е да създадем ситуация обратна на тази създадена от обществото. Да се диша така дълбоко , че сексуалният център да се удря отвътре и то така силно , че от там да се освобождава енергия.

Енергията на Сексуалният център може да се освободи по два начина:

  • Отвън, чрез сексуалния акт
  • Отвътре чрез дълбоко дишане.

Умът винаги се страхува от едно и също нещо. Какво ще стане ако не контролирам нещата?       Умът може да контролира само едно полумъртво тяло. Ако тялото ни е напълно живо, умът се страхува. Енергията е толкова силна, че умът бива изхвърлен.

Съществуването винаги е тук и сега, мозъкът ни винаги е някъде другаде. При дишането се срещат мозъкът ни и съществуването !

Когато аз съзнателно зная как да работя с емоциите си те не могат да ме връхлитат. По този начин по малко ще наранявам себе си и другите.  Само когато можем да регулираме емоциите си ние не сме техни роби.