За връзката ум-тяло

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Умът реално няма никакви физически  потребности, но той е този който решава кога и от какво се нуждае човек!

 

За първи път още в древността Декарт разделя умът от тялото. Според него, само тялото е материално, а умът е нематериален, и е разположен в епифизата. Умът може да контролира тялото като стимулира “животинските духове” да протичат през нервната система!

Умът и тялото ни имат различни потребности, но умът е поел цялата отговорност да контролира тялото.

Умът всъщност няма никакви физически потребности.

Умът е този които смята , че имаме нужда от храна, ласки, секс и пр. Когато умът каже „трябва ми храна”. Ние ядем.. ядем, ядем…

Тялото вече е задоволено, но умът продължава да си мисли, че сме гладни… И продължаваме да ядем, ядем, и така никога не успяваме да удовлетворим потребностите на ума от храна, защото тази потребност е нереалистична. Умът няма нужда от храна, от секс…. а само от любов!

Защо се случва така? Защото тялото е отражение на разума, тава е грубата, видима форма на невидимия разум. Ако ни боли зъб, тялото веднага реагира. Това е невидимия път на болестта и силата на мисълта.

Заболяванията които допринасят вреда на тялото се наричат вторични, а желанията които допринасят вреда на разума се наричат първични!

Първата стъпка е да разграничим кои са потребностите на ума и кои на тялото.

Но когато умът ни започне да  се идентифицира с тялото нашите потребности са илюзия и никога не могат да бъдат удовлетворени.

Умът усеща потребността, но не може за я удовлетвори, защото тя е в тялото.

Тялото желае да получи от ума цялата любов, но умът заявява – “Не ти харесвам дупето, не ти харесвам носа, не ти харесвам циците”.

А тялото ни е съвършено такова каквото е. Умът ни е  обременен от представи и правила, от мода и подражание. И започва да отхвърля собственото си тяло.

Щом като ние самите  отхвърляме собственото си тяло, какво можем да очакваме от другите.

Поради това връзката ни със самите нас, отразява връзките ни с другите на принципа на скачените съдове. Това означава, че колкото повече се отхвърляме, толкова повече и другите ни отхвърлят.

Ние общуваме със света посредством сетивата си  и механизмът на връзката ум тяло изглежда по следния начин:–

  • ОЧИТЕ ни дават информация как изглежда света около нас.
  • УШИТЕ ни дават информация за звуците около нас.
  • НОСЪТ различава миризмите
  • УСТАТА различава вкусовете
  • КОЖАТА ни дава информация за всичко до което се докосваме

Това което получаваме от работата на сетивата си се нарича УСЕЩАНЕ.

Усещанията изпращат сигнали в мозъка.

И начина по който се чувстваме от работата на сетивата се определя от мозъка. Мозъкът е този който ни казва дали това което сме усетили е ДОБРО или ЛОШО за нас!

Следователно човешката същност е в съзнанието ни, тя само се отразява в тялото ни. Умът и тялото ни са двете страни на една и съща монета!

Всяка промяна в мисленето създава вибрации в менталното ни тяло, което се отразява на физическото ни тяло.

И е вярна поговорката че:

– Човек сее мисли и жъне действия,

– засява навици и жъне характер,

– засява характер и жъне съдба!