За биполярността на съзнанието

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin

Като физични тела ние сме част от вселената, и като такива сме подчинени на всички закони на които е подчинена вселената.

Светът в който живеем е двуполюсен / биполярен /.

  • ден, нощ
  • красиво грозно
  • любов омраза
  • добър лош
  • дишам издишам и пр.

 

Ако разгледаме закона за биполярността на вселената чрез дишането ще видим , че непрекъснато се редуват вдишвания и издишвания и това образува ритъм. Ритъмът е постоянната смяна на посоката. Наруши ли се този ритъм се нарушава и животът. Всичко във вселената е подчинено на този ритъм, на тази полюсност. Всяка клетка, всяка молекула, всяко явление, всичко което ни се случва в живота е подчинено на закона за биполярността на вселената.

Полярността на нашето съзнание винаги ни поставя в конфликтни ситуации. Винаги ни се налага да се откажем от едната възможност ако искаме да осъществим другата. И това ни създава усещане , че все нещо не ни стига, все нещо ни липсва.

Тази конфликтност се усеща като напрежение, като стимул за справяне. Единият полюс живее от енергията на другия.        Противоположностите са двете страни на едно и също нещо. Например вдишването и издишването са двете страни на процеса дишане. Дори бихме могли да ги разглеждаме като скачени съдове.

Ако не сме готови постоянно да отработваме тези конфликти, да търсим решения, да ги интегрираме у себе си, то конфликта потъва в тялото и в последствие се проявява като симптом и става видим като здравословен проблем. На човек могат да му пречат само тези неща които не е интегрирал у себе си.

Ако един импулс пробие защитите на съзнанието и накара човек да осъзнае причината се стига до преработването на конфликта, до неговото осъзнаване и интерпретиране.

Човек е обречен  постоянно да избира между две възможности . Независимо от това коя възможност сме избрали, отхвърлената ни кара да се чувстваме виновни.

Ние не можем да живеем в свят без конфликти, по същия начин както не можем да живеем в свят без микроби. Причината за нашите болести не са наличието на микроби а готовността на тялото  да не допусне тези причинители да му навредят. В медицината това се нарича имунитет.

И тук въпросът не опира до това, човек да живее в свят без микроби, т.е. в свят без конфликти, без проблеми а да се научи да преработва конфликтите по един осъзнат начин!

Тази конфликтност може да бъде разгледана и от гледна точка на мъжката и женската енергия която всеки от нас притежава. Всеки от нас притежава биологични и психични качества и характеристики на другия пол. На биологично ниво двата пола отделят хормони на другия пол. На психично равнище всеки може да се държи по мъжки и по женски начин. Това ни помага по-добре да се разбираме

Ако мъжът не може да изразява женските си характеристики като нежност, като мекота в отношенията, а жената мъжките си характеристики като отстояване, агресивност, взимане на решение и пр. , не е възможно да се постигне здрава личност. Ако това не стане, жизнено важни характеристики  на другия пол ще останат спящи и недоразвити.

Ако човек не може да изразява и двете същности на своята природа възниква проблем, който при определени условия се суматизира като болест.