Тук ще става дума преди всичко за човешката агресивност, за тези нейни форми, които правят живота алогичен, морално и социално несправедлив. Разбира се ще става дума за усилията на обществото да се бори с успех срещу феномена агресия.
Агресивното поведение е феномен, който съпътства човечеството от времето на неговото възникване. В един или друг план за агресията се говори и при животните. Нещо повече, макар и не правилно, често агресията между хората и между животните се обяснява с едни и същи теоретични модели. Едва ли това е научно издържана интерпретация, въпреки някои общи моменти, след като е ясно, че човекът за разлика от животните е биокултурно същество.
Преди да говорим за каквото и да е трябва да кажем, че както някога, така и днес липсва общоприета дефиниция на понятието агресия, при това когато става дума за човешката агресивност компетентността е на социалната психология и донякъде на антропологията, защото агресията е нещо което се случва или става между хората, групите и обществата.
От друга страна, разбирането на понятието за човешката агресивност е затруднено от един факт който не е изследван добре. Става дума , че агресията е колкото психичен, толкова е морален проблем. В обикновеното съзнание на хората възприятието за агресия е морално наситено и обикновения човек е далеч от понятието „добра” и „необходима” агресия. В този план здравия разум дефинира доста успешно агресията от действия, които имат подобен на нея ефект, но не са агресия. Трудно е да определим като агресия, действие чрез което сме убили с автомобила си пешеходец, и изпитваме дълбоко угризение на съвестта, от действие чрез което сме убили човек, когото семе ограбили.
Ако се има предвид само поведенческия момент в агресията не е трудно да кажем, че агресията е това поведение, което застрашава и нанася вреда на даден индивид. Според гледната точка на известният психолог Бъркович, агресията включва психичен момент, те не може да се редуцира до поведение освободено от намерение, от цел, от стремеж да се нанесе обида, вреда, унищожаване и т.н. По такъв начин тези гледни точки, както и другите се резюмират в следната дефиниция.
АГРЕСИЯТА Е ФОРМА НА ПОВЕДЕНИЕ, НАСОЧЕНА КЪМ ОСКЪРБЛЕНИЕ ИЛИ ПРИЧИНЯВАНЕ НА ВРЕДА НА ДРУГО ЖИВО СЪЩЕСТВО, НЕ ЖЕЛАЕЩО ПОДОБНО ОТНОШЕНИЕ /1/
Това определение в максимална степен се съгласува с универсалния и общокултурен профил на агресията, че позволява да се отиде към по-сложния въпрос – какво поражда агресията, къде е нейната причина?
Следва да се каже, че агресията може да се развие като враждебна или причиняваща вреда на жертвата, или инструментална, когато липсва цел да се причини страдание на другите, но има стремеж да се удовлетвори собствено желание. Независимо от това дали е враждебна или инструментална агресията си остава агресия..
Определен отговор, относно причините за агресивността и в този смисъл за нейното неутрализиране може да бъде открит в различни модели за агресията и агресивното поведение.
Известно е, че в психоаналитичния модел агресията сеинтерпретира като генетично програмирано поведение на равнище инстинкт. Според З. Фроид детерминацията на поведението е следствие от функцията на ниво инстинкт – инстинктът към живота или сексуалния инстинкт (Ерос) и инстинкта към агресията или към смъртта (Танатос).
Енергията на сексуалния инстинкт е насочен към съхраняване и утвърждаване на живота, докато енергията на инстинкта към смъртта се проявява като агресивна реакция на фактори, които блокират импулсите към удоволствие. Този момент е твърде интересен. Нали действително невъзможността да получим удоволствие ни прави или агресивни или неагресивни!
Думата агресия произлиза от латинската дума агреди – присъствам нападам.
Агресивността е сложна човешка проява и в нея си дават среща вътрешния и външния свят на човека.
Като всяко сложно явление, така и Агресията е множествено детерминирано и не може само с една причина да се обясни агресивното поведение.
Хората са различни, имат различно степен са социална и морална изграденост, по различен начин си обясняват света, имат различни потребности.
Да се изживява агресия или гняв е всеобщ човешки феномен. То е толкова основно чувство, колкото да си гладен, жаден и пр.
В природата агресията е нещо здраво, защото е първична – насочена срещу първоизточника който я е породил.
Цивилизацията е обявила агресията за зло, грозно, неприемливо поведение и затова хората са принудени да я стискат, задържат.
Ж.Ж.Русо е казал, че хората се раждат добри, злото го ражда културата.
По природа ние хората сме програмирани да реагираме първично на агресията, както животните. Това което се случва в човешкото тяло когато сме ядосани се случва и в тялото на животното – ускоряване на пулса, учестено дишане, сърцебиене, повишено кръвно налягане, повишена телесна температура, изчервяване, стягане на гърлото, сухота в устата, понижено съпротивление на кожата, инертност на нервните процеси надбъбречната жлеза отделя хормона на стреса – кортизол, мозъчната кора изпраща веднага енергия в точно определени мускулни групи които задвижват инструмента за агресия.
За разлика от животното което ще превърне цялата тази верига от биохимични и биоелектрически процеси в непосредствена активност ние хората сме се научили да я задържаме, преглъщаме за да удовлетворим множество правила и забрани. В природата нищо не се губи само се видоизменя. Прекъснатите реакции се видоизменят в две болни форми – вторична и третична агресивност, които се наричат садизъм и мазохизъм
Садизмът е отложена във времето агресивна реакция която не е съизмерима със стимула. Възможно е агресията да се насочи към съвсем невинни трети обекти.
Животните не изпитват удоволствие когато нападат. Те убиват за да се нахранят или защитят. Ние хората понеже задържаме много моментни реакции, когато напрежението отвътре стане непоносимо търсим самият акт на агресия. Затова сме единствените животни които изпитват удоволствие от агресивният акт. Защото го преживяваме като облекчение – в противен случаи ще трябва да експлодираме.
Преди всичко корените на агресията трябва да се търсят в незадоволената потребност на детето от емоционална отзивчивост, от признание, от сигурност, от любов, от подкрепа, от поощрение и от най-важната социална потребност – принадлежност към семейството, към значима среда и в границите на тази среда от уважение и признание.
Един от основните мотиви на човешкия живот е търсенето на статус, на положение на значимост които е равно на удоволствие от живота. Ако човек е значим за другите и те му показват това, ако го възприемат като ценност човек трудно би станал озлобен и враждебен. Не се преживява кат излишен и не търси начин да се доказва, да бъде значим и забелязан.
Един от преките пътища за утвърждаване на детето като ценен човек или като равен на другите е агресията.. Агресията е реакция на нещо което липсва у детето, на нещо което не е получил, на нещо което му е отказано. С една дума на незадоволена потребност .
Формирането на характер от агресивен тип е силно свързан с началната биография на детето, със събития които са се случили в ранното детство и с начина по който детето е отразило тези събития.
Децата са изключително сензитивни те поглъщат и отразяват това което се случва около тях. И са особено чувствителни към поведението и реакциите на своите родители. Подражанието и повторението са основните механизми за усвояване на опит у децата.
И съвсем не е случайно че нашият емоционален код се формира в ранното детство и той се обуславя от връзката на детето с майката, и от качеството на тази връзка зависи качеството на всичките ни връзки нататък в живота. Защото тогава на детето му липсват критичност и опит , и родителите са тези които имплантират в главата на децата си своята гледна точка за света – кое е добро и лошо, красиво и грозно, позволено и непозволено и пр
За децата домът в който са израснали, в който са се чувствали нахранени, затоплени обичани е равнозначно на любов, независимо от това дали е имало любов и разбирателство или неразбория и насилие в този дом. И по-нататък в живота по рефлекторен път ще правим такава асоциативна връзка.
В ранното детство доброжелателната майка определя всички правила, дори тя решава кога на детето му се ходи по голяма нужда, дали е гладно, дали му е топло или студено и пр.то няма никаква свобода на избор и единственото нещо което може да направи като протест е да откаже да яде или да ходи по голяма нужда. И започва да задържа, цял живот, докато един ден разрушителната енергия не избухне.
Какво се е случило в ранното детство за да се формира този тип характер. Психическата травма се е случила между първата и втората година. Този период от развитието на детето се характеризира с криза на противопоставянето. Детето започва да се откъсва от майката. То вече ходи, има зъби, контролира двете основни функции дефикация и храненето Активно се развива кората на главния мозък и волята. ДЕТЕТО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧУВСТВА ИНДИВИД. Осъзнаването на тази индивидуалност става чрез магическата думичка НЕ. Чрез противопоставянето детето се опитва да наложи на околната среда собствените си действия и собствените си норми.. Това е периодът когато А-зът развива собствена воля. С отхвърлянето започва процесът на израстване на детето. То търси безусловно одобрение на агресивността си и именно благодарение на отхвърлянето което получава от родителите си то започва да научава собствените си граници.
Родителят трябва да каже – аз приемам твоето НЕ, но и ти трябва да приемеш моето НЕ.
Но какво се случва, когато детето каже – не искам да ям. Тази съпротива на детето се посреща с още по-голяма съпротива от страна на майката – насилва го да яде, да стои на гърнето и пр.
След изнасиленото хранене детето се чувства заплашено и си казва мама няма да ме обича! И тогава това дете на което му се иска да каже НЕ , казва ДА. Импутира собственото си Аз за сметка на връзката с майка си.
В подсъзнанието на детето НЕ-то се свързва със загуба на афективната връзка. Това стиснато, подтиснато НЕ създава голямо напрежение в организма. Като възрастен то ще бъде много отмъстително, студено, садистично, и злобно същество с пронизващ вледеняващ поглед и единствена цел – да разрушава или обратното – хленчещ лигльо, страдалец, комуто доставя удоволствие да го съжаляват.
Какво се случва при този тип характер. Подтиснатата енергия е задържана вътре, но това не може да продължи дълго време защото тенденцията на всеки организъм е да търси дистенция. Тогава в определен момент при най малкият повод , вменява чувство за вина у другият за да го накара да избухне и да има оправдание за агресията си. Така разтоварва задържаната агресивност и става садист. Това предизвиква у него чувството за вина , да се разкайва и преминава в мазохистичната фаза. По този начин се завърта садомазохистичната верига която няма начало и няма край.
И така добричкият на пръв поглед шишко е принуден да изхвърли навън задържаната агресивна енергия по заобиколен път , като вторична агресивност и грабва бухалката…….
Всички агресивни прояви на децата могат да се разглеждат като протест срещу авторитарния режим на родителите – ще избягам от училище, ще открадна за да ги накажа. Защото несъзнавано търсим осъществяване на своето отмъщение.
Защо децата са агресивни? Не може еднозначно да се отговори на този въпрос към който е чувствително цялото ни общество.
В периода на израстването се наблюдава вакум в съзнанието на детето, който трябва да бъде запълнен със знания, умения и опит за взаимодействие с другите.
Детето притежава потребности които автоматически не могат да бъдат задоволени – иска скъпи вещи, свобода, стреми се да се приближи до моделите които културата му показва. Иска да бъде герой, звезда, забелязан , лидер. Иска да получава. Но спрямо тези потребности липсва морално съзнание.
Децата израстват в условия на материални различия. И в тази ситуация работят социално психологически схеми от тип – Аз нямам, ти имаш Аз съм отхвърлен, ти си приет. Аз съм грозен, ти си хубав и пр.Това поражда завист, алчност, отмъстителност и се дебне ситуация в която това може да се прояви.
Психологическият проблем е в това, че детето преживява факта, че нещо му е отказано, като безизходица, като нещо което ще го съпътства и в бъдеще. И идва момент когато то се преживява като безпомощно. Чувството за малоценност го кара да търси изход чрез агресивно поведение.
Този избор се опосредства от множество конкретни обстоятелства външни и вътрешни. Като се започне от културата на семейството и се завърши с това дали се облича или храни добре, дали се чувства обичан или не.
Репертоарът, начините и технологията на агресивното поведение може да се вземе от киното, телевизията, интернет, видиоигрите, заобикалящия свят, примера на родителите, приятели, общество и пр. Ужасното е, че при наличието на тези многобройни модели на агресивно поведение се елиминира моралната отговорност на детето.
Има жесток житейски закон. Според който ако едно общество е несправедливо – каквото е нашето и рекламира агресията като път за успех не е възможно да проявяваме към малкия човек морални изисквания.. И не случайно римският мислител Марк Квинталиан навремето е казал – труден и безсмислен е пътят на поучението, къс и резултатен на примера.
Една неизградена личност каквато е детето лесно следва лекия път на подражанието, на бързия успех, на доминирането над другите.
Не бива да се подценява и значението за детето на малките групи каквито са – семейството, приятелската среда, училището. Тези групи имат своя климат, своя душа. Ако този климат е морално чист детето произвежда добро или както казва Фром – детето произвежда човешка същност.
Но за жалост нашият възпитателен идеал и в къщи и в училище е изграден на принципа на забраните, на санкциониране на опита – не говори високо, не се смей, не тичай , не плачи и т.н. И детето израства в болен емоционален климат където е принудено да подтиска чувствата и емоциите си. Тогава се научаваме да чувстваме по един начин а да действаме по друг. Когато сме разгневени се усмихваме и пр.
Здравият емоционален климат дава простор и свобода на детето да изрази спонтанно своите чувства и емоции без да се срамува и страхува от тях. Това е атмосфера в която няма недостиг на емоционално натрупване или емоционален вакум и разногласията не се замитат под килима. Израснало в такава атмосфера детето се чувства сигурно, обичано, защитено. Посланието е правилно е да изпитваш обич, а също така и гняв. Ти си обичан и приет и си в безопасност заедно със всичките си чувства и емоции. Не е необходимо да задушаваш което и да е от тях за да ни се харесаш
Има и нещо друго. Векове наред човечеството полага усилия да възпита умни и интелигентни личности. Училищата и университетите създават великолепни интелектуалци и професионалисти. Но задачата за създаването на добрия човек в структурата на възпитателния идеал липсва. И затова много психолози се питат защо човечеството не е направило крачка напред в борбата със злото на фона на този умствен прогрес..
Ако ежеминутно детето диша този замърсен емоционален климат, няма начин да не стане болно и нямаачин аморалните постъпки да не станат начин на живот.
Не може в едно общество където реално функциониращата ценност е печалбата, надмощието, властта , парите и едни да постигат това чрез насилие и безнаказано заобикаляне на закона, а от друга в такова общество агресията се превръща в инструмент на ценност.
В нашето общество се е загубила границата за добро и лошо, за позволено и непозволено, за красиво и грозно, за радост и болка. Образователната ни система и обществото ни са в криза. Те не могат да канализират енергията на децата и да създадат условия за тяхното интелектуално, физическо и морално израстване. Няма центрове за развитие на творчеството у децата, безплатни спортни центрове, но има безброй хазартни бази, телевизионни и видео игри за бързо забогатяване.
Необходима е социално консенсусна политика на обществото за глобална реакция срещу агресията и насилието. Важно е да се открие кой трябва да стои в центъра на един поход срещу причините за насилието. Това са на първо място обществото като цяло, семейството и училището.