Защо психологията е трудна наука

Home » Защо психологията е трудна наука

Защо психологията е трудна наука

By | 2018-09-25T15:10:39+00:00 септември 25th, 2018|ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ОРИЕНТАЦИИ|0 Comments

Не е трудно да се разбере, че всяка наука и свързаната с нея практики имат своите трудности и проблеми. Една част от тези трудности носят предимно теоретичен характер, друга част типично изследователски, трета част приложно практически. И в трите си лица психологията също има свои собствени трудности, които и като наука и като практика се стреми да преодолява. Логично е, човек да се пита какви са тези трудности, откъде идват, как да се преодолеят,  и разбира се, възможно ли е това!

 

 

Строго погледнато, в системата на научното познание, психологията притежава живописен статус. Тя не е нито философска, нито естествена, нито социална, нито техническа, нито космическа наука! Тя е автономна, фундаментална наука разположена в пресечната точка на всички науки. Битиино пребивава в полето на живата, нервно организирана материя. Всички опити да бъде обсебена и редуцирана до други науки са вредни,  пречат на нейното развитие и създават допълнителни трудности.

За психологията се казва, че е наука с най кратка история и най-дълга предистория. Близо 2500 години се е развивала в люлката на философията, теологията, по късно на естествознанието, биологията, медицината и пр. Във втората половина на 19 век формално се обособява, като самостоятелна наука със свой предмет, методи и задачи.

Разбира се, не такава съдба следва извън научното психологическо знание. То е старо, колкото е стар Човекът. Във всяко време и във всяка култура всеки човек натрупва личен, психологически опит, натрупва някакво знание за себе си и за другите хора, което обслужва неговия живот. Така се формира потока на ежедневната, житейската стихийната психология, често интерпретирана като психология на здравия разум. Нейното изследване и познание е колосален извор и път към разбиране на мисленето и поведението на здравата и невротичната личност.

С оформянето на психологията като самостоятелна наука се появява и нейния автентичен образ в лицето на възникването на различни школи и течения.         Проблемът е, че тези множество теории, школи, гледни точки и ориентации не следват линия на интеграция, а тъкмо обратното, на грубо и неприемливо противопоставяне. Днес липсва единна теория за психичното и повечето емпирични изследвания конспиративно се реализират като статистически значими без ясен и обоснован психологически превод на получените резултати.

Глобалната особеност която създава базовите трудности на психологията е липсата на завършено достоверно познание за същността на психиката, която е може би най-уникалното явление на нашата планета. Битийно ПСИХИКАТА пребивава единствено в границите на живата материя и е свързана изначално с това, което наричаме ЖИВОТ. В своята милионна еволюция психичното е претърпяло сложно и противоречиво развитие, като е достигнало своята най висока точка в появата на съзнание и самосъзнание, висши форми на психика, валидни и единствено за човека.

Каквото и да се пише и говори, от времето на Аристотел до наши дни психологията си остава наука за безсъзнателната и съзнателна психика. Нейният онтологичен въпрос не е решен и поради това тя се описва с нейните базови функции – когнитивна, афективна, рефлексивна и т.н.

Въпросът е, ако психичното е нещо което не може да се пипне, да се помирише, ако няма форма, цвят, температура, ако за него нямаме сетивно познание, ако е трагично невидимо, как да го изследваме, как да го измерваме след като не е материя?

Вероятно ще дойда време, когато физиолозите, невропсихолозите, генетиците, физиците, психолозите ще открият как „нервния код“ се преобразува в „психичен код“, как синтезът или разпадът на белтъци води до появата на образ и мисъл?

Успоредно с този дефицит на знание е налице не по малка трудност пред която е изправено както теоретичното, така и практическото психологическо познание. Става дума за това, че психичното притежава уникални структурни свойства, валидни само за отделния човек. Особеностите на психичните процеси, свойства и състояния на конкретните индивиди са свързани помежду си в неповторима, уникална, вътрешно психична структура. В нея е вграден и личния опит на човека! Какво означава това?

Ние можем да сме психолози с перфектна понятийна култура, да имаме познания на равнище наука, но когато трябва да проведем, психологическо интервю, да консултираме, да осъществим терапия и т.н. вече имаме прочит на Човека чрез нещо което е типично само за него. Учебниците и книгите не ни казват какъв е този прочит и с какви термини и понятия да го опишем. Практиката провокира науката на равнище индивидуален портрет на човека и изисква елементи на креативност, а това прави на равнище теория и практика психологията повече от трудна наука. С основание се мисли, че много хора с богат житейски опит функционират успешно, като психолози.

Фактът, че няма двама човека абсолютно еднакви, че всеки е различен от всеки друг, създава критични трудности, както на психологическата теория, така и на психологическата практика. Общото у всички хора съществува и функционира чрез индивидуалното, чрез уникалното.

Съвременната психология все още не е изградила научна теория за индивидуалността. Реално хората имат работа, винаги с индивидуален човек, а не с някакъв общ средно статистически индивид. Индивидуалността не е механичен сбор от измерени качества, свойства, състояния или опит. Тя е нещо далече по сложно, почти непостижимо, а същността и може да бъде открита във връзката и взаимната зависимост на психичните състояния, процеси, свойства на отделния индивид. Науката не е установила мярка за индивидуалност, индивидуалното е мярка само за себе си.

В човешката практика хората живеят и си взаимодействат като индивидуалности. Проблемът е в това, че уникалността на човека прави слабо валидни научните обобщения по отношение на отделната личност. Както общото, така и индивидуалното влизат в предмета на психологията. Точно това прави „прочита“ на отделният индивид труден, за портретиране и анализиране. Без да се знае общото не може да се прави индивидуален психологически прочит на субекта, но задачата е в това как в цялостната структура на психиката да се открие и опише индивидуалното, различното!

Портретирането на конкретните индивиди е една от най-трудните задачи, особено като се има предвид, че не съществува психологическа система която да дава единствено достоверен отговор относно разбирането на мисленето и поведението.

Едва ли има наука в която познанието да е така провокирано от използваните методи, както психологията. Не става дума само за методи на равнище наука, но и за методи на равнище диагностика, интервенция, като цяло практика. Проблемът какво и как да бъде изследвано в полето на психологията не е получил удовлетворителен отговор, а това проблематизира убежденията относно истинността на психологическото знание и неговата приложна ценност.

За всеки грамотен изследовател е повече от ясно, че сложните образувания на психиката, като ценности, убеждения, вярвания, мотиви чувства, социално отговорно поведение и др. не могат да се изследват успешно в лабораторни условия. Необходими са методи, максимално близки до естествените ситуации в живота. Трансформацията на реалния живот на хората в изследователски терен е трудна, но не е непостижима задача. Разбира се не всеки може да я реализира, особено ако не притежава научно контролиран практически опит.

Трудност от високо теоретично равнище е проблемът с измерванията в психологията, по специално с измерването на реалност, за която не е доказано, че е материя. Изобщо количествените и качествени методи подлежат на преоценка.

Очевиден факт, който генерира специфични особености, затруднения и недоразумения както в научното, така и в житейското мислене и познание е липсата на общо приет, единен понятиен и категориален апарат. Всяка школа всяко течение, всяка психологическа ориентация работи предимно със свой език, със своя терминология и понятия. Различно ориентираните психологии се противопоставят една на друга, като не признават и не споделят един общ научен език. Например всеки знае какъв понятиен и терминологичен хаос цари около понятието личност. Днес, всеки обявява за личност това което му е удобно и съгласувано с аспектите на неговите изследвания и умствени размишления. Съвсем ясно личи в каква степен е изтрита разликата между такива понятия като човек, индивид, индивидуалност, личност, в това число и субект.

Още по трагично е, когато се върви от някакво обяснение на дадено психично явление и това обяснение се утвърждава като негова същност. Типичен е примерно случаят със съдържанието на изкуствено привнесеното във психологията екзотично понятие емоционална интелигентност или еротична интелигентност или кой зае каква интелигентност. Кой човек или животно са емоционално неинтелигентни, можем ли да кажем, че животните са темпераментово интелигентни!? Разумно е да се попитаме, интелектът онтологичен признак ли е на емоциите и чувствата? Разбира се, че не! Няма интелигентни емоции, нито интелигентен темперамент, нито неинтелигентна мотивация. Не може същността на едно психично явление да се трансформира в същност на друго психично явление.

Още по-сложен е въпросът с понятието поведение. Векове наред, както науката, така и житейската практика са съзнавали, че поведението е активност на живите организми, осъществена чрез двигателния анализатор. По тази причина поведението е наблюдаемо, то не е нито психика, нито съзнание. Не може в 21 век мисленето и като цяло психичните факти да се назовават и обясняват като вътрешно поведение.

Още по трудно е разбирането и използването на понятия взети от други науки и въведени в психологията, като обяснителни принципи. Такъв е случаят с понятието енергия и психична енергия. Все още не е ясно, за какво става дума! За енергия, която е действително психична или за енергия на материални процеси, които влияят на психичния живот. Още на своето време Л.С.Виготски пише, че психологията е взела понятия от философията, от естествозананието и живота, а следва да създаде своя понятийна система, свой вътрешно достоверен език на който да се мисли и говори. Непознаването на същността на явленията и понятията в психологията отваря сериозно вратите за научен и практически произвол в сферата на науката психология и всички практики свързани с нея.

Обяснението на психичните явления в границата на взаимовръзката материя – енергия, по точно материално идеално е изключително сложно. Тук са на лице много бели писти, както на науките за природата, така и  на науките за душевния живот. И тук намират подслон много спекулативни хипотези и практически опити без научни доказателства.

Никой не отрича че психичното и физичното си взаимодействат но равнищата на които си взаимодействат се оказват недостъпни все още за научно обяснение.

Психотерапията е опит да се направляват  душевни процеси които  повлияват физически и психични състояние на човека . Едновременно с това на терена на психотерапията съществуват трудности породени и от културни, етнически, наследствени, генетични и ситуативни фактори на човешката идентичност. Например, религиозен човек от една култура трудно може да се интроспектира за целта на психотерапевтичното течение в понятията и нагласите на хората от друга култура. В психотерапевтичната практика съществуват  много сложни интеракционни моменти когато човек от една култура трябва да направи трансфер или контратрасфер на човек от друга култура. Повечето психолози споделят гледната точка, че по принцип няма въобще личност, а има личност във и от дадена култура!

Не бива да се подценява и факта, че най големите психологически трудности възникват в практиката на всеки вид и тип човешки взаимоотношения, практика в която трудно се постига хармония и релевантност между самопознанието на двама човека или две групи.

В заключение може да се каже, че ПСИХОЛОГИЯТА Е ТРУДНА НАУКА по причина на:

*Поради сложността на явлението и понятието ПСИХИКА.

*Поради несъвършенствата на методите за научно изследване и практическа интервенция.

*Поради уникалността и индивидуалността на конкретния Човек.

*Поради наличието на понятиен хаос.

*Поради присъствието на множество  теории и гледни точки за психичното, които взаимно се отхвърлят.

*Поради незрелостта на психологическото познание и късното и оформяне, като автономна наука.

*Поради липсата на интеграция на психологическия опит в световен мащаб.

*Поради нерешени морални проблеми в отношенията между различия в теоретичните  ориентации на психолозите, някои които се държат като „истина от последна инстанция“

*Поради наличието на професионален егоцентризъм.

*Поради несъвършенството на приложението на статистическите методи и невъзможността  психичните явления да се подчинят на така наречената „статистическата достоверност“.

 

25.09.2018г.             Проф. Павел Александров

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment