Групова психотерапия

Home » Групова психотерапия

Групова психотерапия

By | 2018-07-03T11:33:17+00:00 юли 3rd, 2018|Услуги|0 Comments

Груповата психотерапия е форма на психотерапевтична практика при която всеки участник си взаимодейства с терапевта и останалите участници в групата. Съществуват множество терапевтични групи в зависимост от целите които се преследват. Какво се случва в психотерапевтичната група…..?

Груповата психотерапия е толкова стара, колкото и писаната история на човечеството. В терапевтичното пространство са налице множество групи. Според целите, които преследват, школата или направлението, което представляват, те приемат различни названия. Терапевтичната група е общност от лица, които търсят разрешение на проблемите си чрез определени взаимоотношения между членовете на групата.
КАКВО Е „ОНОВА НЕЩО“, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ГРУПАТА?
Най-важното нещо, което се случва в групата, е промяната на човека, разбирана като справяне със собствените проблеми.
Групата създава реална възможност човек да получи достоверно познание за себе си, а по думите на Карл Роджърс да преоткрие себе си чрез другите, да получи истинно себевъзприятие или достоверен Аз образ.
В групата участниците се преживяват като значими личности, здраво свързани помежду си, функциониращи успешно. Групата произвежда здрав социалнопсихологически климат.
В групата участниците се опитват да преоткриват съществуването си.
Групата позволява на участниците да хармонизират природните и социалните си характеристики. С други думи, в групата се опитваме да примирим социалното и природното в нас.
В групата човек изследва истинността на своите вярвания, възгледи и допускания. Това формира опорните ни точки в живота.
Групата създава условия на човека да открие и преосмисли границите на своите възможности, да разбере за какво носи най-голям потенциал. Така се формира убеждението, че човек притежава творческо Аз и може сам да създава себе си.
В групата участниците разширяват собствената си рамка, преосмислят силните и слабите си страни и изострят сетивата си в общуването с другите.
Групата е територия, на която участниците усвояват езика на тялото, стават способни да разчитат посланията, които то ни изпращат: стойката, походката, физическата дистанция, зрителният контакт, усмивката, мимиката, физическият контакт и пр. Тялото е по-искрено и по-интелигентно от мозъка. Тялото ни показва какво имаме в главата си. Защото тялото ни е огледало на душата. Мозъкът може да смени реалностите си бързо, но тялото не.
Най-важната функция на езика на тялото ни е, че тя ни дава информация за истинските чувства. И хората се повлияват от нея, без да го осъзнават.
Групата помага за разрешаването на сложни екзистенциални конфликти.
Участниците в групата придобиват чувство за универсалност на собствените си проблеми. Добиват увереност, че техните проблеми, импулси и фантазии могат да се разберат и споделят от другите. Силно терапевтично въздейства, осъзнаването на идеята, че има хора, които споделят и уважават твоите преживявания, съмнения, страхове и импулси.
Участниците в групата придобиват вяра в способността да се справят сами, дори и с най-трудния проблем. Става дума за промяна на самоосъзнаването на собствените възможности за успех.
В групата участниците осъзнават и преодоляват неефективните модели на взаимоотношения с близките си.
Участниците в групата избистрят и структурират своята индивидуална ценностна система. С други думи преоткриват истинските ценности в живота си.
В групата участниците се учат да си разрешават, да искат, не само да дават.
Осъзнава се, че няма вини, има само избори. Вина има тогава, когато не сме се поучили от обстоятелствата и непрекъснато повтаряме една и съща грешка.
В групата всеки сам решава кое е лошо и кое е добро за него според собствените си чувства и потребности.
Осъзнаване на чувствата, осъзнаване на потребностите и оттам към функционално задвижване.
Преживяване на катарзисно освобождаване на емоциите. Те са успешни само когато са съчетани с когнитивен анализ.
Получаването на обратна връзка от участниците в групата се осъществява като социално-психичен феномен.Тук всеки участник може да подложи своите възгледи на сравнителен анализ в огледалото на останалите участници.
Усъвършенстване на уменията за общуване с другите, терапевтичните групи действат като социален микрокосмос. За това участниците непрекъснато се поощряват да се държат естествено и отговорно. Всички сме изпитали на гърба си, че качеството ни на живот зависи от връзката ни с другите. В групата участниците се учат на взаимодействие и връзка с другите. Най-уникалното в човешките отношения е, че ни дават шанс за творчество. Човешките отношения са дълбока и трудна материя и в тях винаги има какво да се познае. И това познание в групата започва с отговора на въпросите:
– Това ли съм, което си мисля, че съм?
– Това ли съм, което другите казват, че съм?
– Колко съм това, което искам да бъда?
– Към какво от това, което съм, съм най-чувствителен?
– С какво най-много искам да съм в хармония?
С отговора на тези и на други въпроси се доближаваме до нашата човешка зрялост.
Зрелостта е нашето вътрешно израстване, нещо, което всеки търси и внася сам в живота си!
Зрелостта е снемане на илюзията относно себе си, света и битието!
Зрелостта е съгласие с реалността!
Зрелостта е съгласие със смъртта!
На добър път в това дълго пътешествие навътре към себе си!

ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ТЕРАПЕВТИЧНАТА ГРУПА
Първата стъпка в работата на всяка новосформирана група е уточняване на правилата. Става дума за правила, които регулират и хуманизират взаимоотношенията в групата, както и за правила, които създават сигурност във взаимоотношенията между участниците.
Кои са тези правила:
ТАЙНАТА. От първостепенно значение е участниците в групата да получат сигурност, че това, което се случва с тях, това, което споделят, това, което преживяват, това, което имат намерение да правят, не може да става достояние на лица, вън от групата. Спазването на тайната създава психичен климат на доверие, на спокойствие и на комфорт. Този принцип привързва участниците към групата и усилва терапевтичния ефект.
ПРОЗРАЧНОСТ. Членовете на групата трябва да следват линия на конгруентност – да вербализират и да изразяват това, което действително преживяват и мислят. Ако това се случи, са налице искреност, доверие и готовност да бъде приет другият. Метафорично казано, отвън трябва да се показвам такъв, какъвто съм вътре. Задължително всеки следва да изразява открито мислите, чувствата, преживяванията, емоциите, отношението към другите и към себе си. Поведението на затвореност спира израстването на групата.
СЪОТВЕТНОСТ. Всяка комуникация се подчинява на стремежа да бъдат изразявани адекватно връзките между мислите, думите, чувствата и емоциите. С други думи, адекватно да се отразява състоянието на душата. При това, без да се съобразяваме как тази хармония ще бъде възприета от другите. Или както казва проф. Бернаскони, тук доброто възпитание и учтивостта са бандити. Това, което ни пречи, което ни забранява да сме съответни, е нашата личностна система.
ОТГОВОРНОСТ. Всеки участник в групата поема персонална отговорност за цялостното си поведение. Отговорността се приема като готовност да понесем последствията за определени действия.
Да осъзная КАКВО ИСКАМ. Всеки участник в групата следва да се стреми да формира съзнание за проблемите си, съзнание за това какво иска и към какво се стреми. Без такова съзнание присъствието в групата губи културния и терапевтичния си смисъл.
БЕЗ ПРАВИЛА. Това правило се отнася до начина на изява на участниците в групата, до тяхната креативност, спонтанност, до интелектуалния антиконформизъм, до свободата на личното, на субективното в себеизявите. Става дума за елиминиране на забраните и ограниченията при представяне на вътрешния свят на човека. С други думи, елиминиране на нашите лични табута.
Последното неписано правило в работата на всяка група е: КОЛКОТО СЪМ ГОТОВ ДА ДАМ, ТОЛКОВА ЩЕ ПОЛУЧА.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ОБРАТНАТА ВРЪЗКА
Във всяка група протичат сложни информационни процеси. Даването и приемането на обратна връзка е критичен момент в работата на групата.
1.Акцентът на обратната връзка е съсредоточен върху преживяванията на този, който дава обратна връзка. Например – как те „преживях“ след това, което се случи!
2.Обратната връзка е по-важна за този, който я дава, отколкото за този, който я получава. Ние чуваме и виждаме избирателно онези неща, към които сме силно чувствителни в дадения момент.
3.Изисквания за даване на обратна връзка:
-Обратната връзка трябва да бъде желана.
-Обратната връзка трябва да бъде кратка, прецизна и обективна, без морални оценки.
-Обратната връзка трябва да съдържа чувствата на даващия.
-Обратната връзка не трябва да бъде заключаваща, оставя се пространство за корекция и допълване.
4.Изисквания за приемане на обратната връзка:
-Да се слуша без прекъсване.
-Да се приема открито и спокойно без съпротиви и апострофи.
-Съдържанието на обратната връзка трябва да бъде потвърдено или коригирано без изразяване на негативни чувства.
Всеки, който иска да получи обратна връзка от колегите си, сяда на „горещия“ стол и казва: „Бих искал да чуя от вас какво ви харесва и какво не ви харесва от това, което се случи сега“.
Членовете на групата си дават обратна връзка за преживяванията.

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment

error: Съдържанието е защитено !!