Границите на идентичност и принадлежност

Home » Границите на идентичност и принадлежност

Границите на идентичност и принадлежност

By | 2018-05-31T14:43:30+00:00 април 12th, 2018|ПУБЛИКАЦИИ|0 Comments

Що е това идентичност? Най общо идентичността се характеризира със самоопределението на личността. Със отговора на въпроса кой съм АЗ?

 

Нашето усещане за Идентичност е усещането ни за това което сме, и усещането ни за това по какво се различаваме от другите хора. Това означава че  всички особености  и  всички качества  у човека са обединени по неповторим начин, несъвпадащ с другите хора. Тази връзка прави човека уникален. И разбирането за човека, че той е различен от другите хора, че той не е друг а е единствен различен от всички други се нарича ИДЕНТИЧНОСТ.

Постигането на Идентичност е всъщност едно чувство, че съществуваш като цялостно АЗ, едновременно свързан и различен от другите. През целият си живот – от детството към старостта, човек непрестанно опознава, преживява и утвърждава своето подобие и различие от другите.  Непрекъснато се сравнява и разграничава от другите. Когато човек открие своята индивидуалност  се чувства “  някои”,това поражда вяра в своята ценност, това му създава чувство за сила и власт – тава е усещането ни че можем да влияем, да променяме себе си и другите, да постигаме съгласие и напредък в живота.

Усещането ни за своята оригиналност и уникалност в никакъв случай не означава скъсване на връзките с другите хора. Социумът и другите винаги присъстват като съдник на нашите мисли  и дела, но и като очакване за човешка подкрепа и взаимно съпреживяване. Когато човек има усещането че “е забелязван, че е ценен,че е обичан, че  някои му се възхищава, това обуславя личностния смисъл на общуването и обуславя психичното здраве на човека.

Най-общата дефиниция за идентичност дава Ериксън- Той разглежда идентичността като чувство за самотъждественост и непрекъснатост във времето и пространството.

В индивидуален план да постигнеш психосоциална идентичност означава да имаш реалистична АЗ-концепция, реалистичен Аз-образ, която включва,  физическа, когнитивна, емоционална и социална реалистична самооценка.

Загубата на идентичност е синоним на страх, безсилие, алиенация, на смърт. Когато аз страдам, когато съм объркан, когато не знам повече кой съм и докъде съм Аз, или когато се чувствам по-долу от другите, когато чувствам, че за нищо не ставам, когато не зная накъде вървя, когато всичко ми е все едно и когато си казвам да става каквото ще, тогава на човек му е застрашена идентичността.

Човек може да се променя , но си остава същият различен индивид от другите хора. Проблемът е в това колко адекватно е съзнанието ни за идентичност.Да не се помислим за други, въпреки че ни се иска да приличаме на тях.

Най важният проблем на идентичността е че тя включва позитивни и негативни елементи. В нея влизат това което ние искаме да сме и това което не искаме да сме.

Човек иска да се идентифицира  с професията си, с успех в живота, със семейството си, с идеала и др.

Нарушеното чувство за идентичност се изразява в във враждебно отношение към социалните ценности и обществените цели.

Всеки човек след определена възраст започва да се самоопределя в различни понятия, започва да си преписва качества, свойства иска да бъде някои, някакъв и нещо в очите на другите. Иска да се идентифицира чрез идея, чрез принадлежност към група, към някаква дейност, иска да бъде забелязан и да бъде разпознаван по нещо.

Проблемът е в това, че има по-лесни и по-трудни пътища за идентичност. По-лесни са пътищата когато идентичността се основава на консумация /спортните фенове, модните групи, рокери, клубове и др/

По-трудните това са творческите занимания, училището, професионалния успех, въобще дейности които идискват усилие.

Има също така социално признати и социално отхвърлени критерии за идентичност.

Например: Ако един човек се идентифицира като хетеросексуален ако има съхранена биологична идентичност към него се прилагат позитивни социални критерии и той е приет. Ако е Хомосексуален и има нарушена биологична идентичност той явно или неявно е отхвърлен , подложен е на социален натиск и кризата на биологичната идентичност може да се задълбочи и да разстрои цялата му адаптация.Дори и сам той може да не се отъждествява със себе си, да загуби своето реално самоопределение.

Ако един възрастен човек няма развити волеви качества и не може да се справя с напрежения, трудности и проблеми той трудно се И като способен и живее с понижена самооценка която го тероризира.

Известно е как много юноши искат да се идентифицират като мъже и се решават на фатални постъпки, пушат, пият, автомобилни състезатели, или момичешка.

В такива ситуации проблемът е доколко човек е адекватен и способен да се отъждестви или самоопредели с възможни и значими обекти или поема погрешен път на идентичност.

В процесът на идентичността в нейните нормални и изкривени граници присъстват различни субективни и обективни фактори .Например: Лесно се нарушава идентичността у хора с ниска интелигентност, които нямат съзнание за това какви са, какво могат и се захващат с дейности и неща за които нямат нито сили нито възможности.

Особено опасно е когато човек с нисък коефициент на интелигентност се идентифицира със значими обекти, идоли, авторитети, лидери и губи чувство за реалност в поведението си, в приказките си , в облеклото си, в отношението си към другите хора и пр.

Адекватната тъждественост на себе си лежи в основата на психичното здраве и съответно на психичната норма. \Личност с адекватна идентификация избира почти винаги възможни и успешни модели на поведение. Личност с деформирана идентификация по правило избира неуспешни и илюзорни модели на поведение и търпи прогресиращ неуспех.

Човек които има негативна идентичност по отношение на себе си, който не може да се самоопредели като ценност, който не открива качества и свойства у себе си които го правят приет от другите има предпоставки за психични проблеми.

Загубата на личностна идентичност усилва процесите на на скрита изолация намалява възможностите за контакти и разширяване на опита, прави човек несигурен, мнителен, озлобен, отхвърлен и отчужден от себе си.

Усещането за вътрешна стабилност, за възможности, за връзки със света прави човека сигурен и успешен в индивидуалното му поведение.

От психологична гледна точка идентичността у човека може да има доста променливи и динамични граници. Възможно е да се говори за стеснена идентичност, за усещане , че имаш малко упорни точки в себе си, че нямаш изявена индивидуалност и възможности за взаимодействие със света и хората.

Възможна е обаче и доста панорамна идентичност у човека, широко и пълноценно съзнание за множество качества и свойства които те правят сигурен, стабилен, приет и признат.

Трябва да се знае че идентичността на човек функционира и на бъзсъзнателно равнище, като нагласа, че това си ти и не можеш да постъпиш по друг начин. Особено типична в това отношение е религиозната идентичност, етническата и пр.

Важно е да се разбере, че идентичността. това което аз усещам че съм като индивид функционира като мотив за поведение, че хората избират начин на реагиране в силна зависимост от това като какви се преживяват, като какво знаят и мислят за себе си.

Ако човек има самосъзнание че е ценност той се държи по един начин, ако има самосъзнание, че е нищожество, че е никои, че е по долу от другите той се държи по друг начин. Разбира се изключително важно е  човек да има способност да уважава идентичността на другият и да го изравнява по достойнство със себе си.

Съвсем ясно е, че идентичността лежи в основата на развитието на самосъзнанието у човека и за един психотерапевтичен процес, особено важно е да се знае, дали индивидуалното самосъзнание на човека  съдържа адекватна или деформирана идентичност. Не случайно в групите за личностно израстване така наречените групи за среща задачата е участниците е, да се срещнат не толкова с другите членове в групата а със себе си, да открият кой са,  и с решаването на какви проблеми може да укрепи и развие своята  идентичност.

Кой съм АЗ?

Какво не съм АЗ?

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment