ВИЛХЕЛМ РАЙХ – ТЕЛЕСНО ОРИЕНТИРАНИЯ ПСИХОАНАЛИЗ

Home » ВИЛХЕЛМ РАЙХ – ТЕЛЕСНО ОРИЕНТИРАНИЯ ПСИХОАНАЛИЗ

ВИЛХЕЛМ РАЙХ – ТЕЛЕСНО ОРИЕНТИРАНИЯ ПСИХОАНАЛИЗ

Вилхелм Райх е фигура в психоаналитичното движение с ярко изразено интелектуално характерово и социокултурно излъчване. Той твори в област, която както някога, така и днес създава проблеми и трудности на науката, особено на науките за човека. Конкретно става дума за психосоматиката или соматопсихиката, сфера на научното познание която има сложна кореспонденция с множество науки.

 

 

В същността на психосоматиката лежи фундаментален факт взаимовръзката между душа и тяло, взаимовръзка, в която е затворен и става възможен живота. Просто казано,  думата е за това, какво става когато човек се развълнува и пулсът на сърцето се ускорява и той може да предприеме непредсказуеми действия. Разбира се, това не се случва, когато човек е вече мъртъв.

Големият въпрос е, какво отношение имат нашите психични преживявания към едни или други промени в тялото, в смисъл на здраве и болест. И какво отношение има тялото към съществуването на здрава и болна психика, на здрава и невротична личност. Какво и колко е казано за тази взаимовръзка е трудно да се измери, още по трудно е да се обясни.

В контекста на взаимоотношението „душа – тяло“ и през понятията и методите на психоанализа, както и множество други науки, най-вече психология, биология и физика, Райх прави смел опит да промени фройдизма като конструира негова нова разновидност и опозиция в лицето на така наречения телесно ориентиран психоанализ. Критично казано, в своята изследователска работа Райх се изправя пред не малко нерешени научни проблеми. Впечатлен е и придава ключово значение на соматизацията на емоциите и усещанията, по принцип на отношението физично – психично.

Неговият устойчив портрет гравитира около множество научни понятия, но по конкретно около явленията и понятията: енергия, оргонна енергия, сексуален оргазъм, мускулна броня, характерова броня и др.

Върху базовите идеи на неговата теория, а по-късно и на множество от неговите последователи е създадена релевантна телесно ориентирана психотерапевтична практика. Тази практика съхранява своя авторитет и е отворена за разширяване и развитие. По правило тя се съгласува успешно с различни други психотерапевтични ориентации.

Не бих казал, че е обременен, но телесно ориентирания психоанализ е епистомологично натоварен с толкова много категории и понятия, в това число и анализи без знанието на които е трудно да бъде разбран и практикуван. По същество той е синтез от произведени от Райх понятия и използвани идеи и категории от други науки – и естествени и социални. Тази ситуация е осъдила Райх на противоречив индивидуален прочит на неговото творчество. Разбира се и на такава свобода която често граничи със загубата на чувство за реалност. Идеален пример за такъв прочит е описанието от разни автори на явленията оргазъм, характер и потискане. Може би и самият Райх дава силен повод за това. Важно е да се знае, че тук акцентът ще бъде поставен върху идеи и понятия, които са задължителни за построяване на достоверен образ на неговата личност и творчество.

Когато се анализира биографичната съдба на един учен, обикновено неговата творческа мотивация идва на първо място. Това е така защото тя обяснява защо и в името на какво твори! Би могло да се каже, че при Райх научната мотивация има два източника: Райх е дълбоко ангажиран със собственото си самопознание. Чрез науката той търси себе си или това което А. Адлер нарича статус на ценност . На второ място идват провокациите на средата, като цяло на живота. Той има дълбоки несъгласия с алогичното и аморалното устройство на обществата и насилието. Естествено, Райх не казва коя мотивация доминира. Тази която се генерира отвътре или тази която има генезис отвън. Разумно е да се допусне, че той примирява в себе си мотивацията за самосътворяване и уникалност, с мотивацията промяна на реалността и социален прогрес.

Като цяло той носи един конфронтационен стил на мотивация, както с външното, така и с вътрешното. Райх не приема себе си и света такива каквито са. Поради това  животът му е експеримент за промяна на човека и реалността. Това в определен смисъл го води не само към фройдизма и марксизма, но и към океана на екзистенциализма. Той винаги се преживява, като чужденец в собствения си свят и страда повече от всички приели услугите за добър живот като награда от своите господари. В същност за всичко той плаща с творчеството и живота си, без да намери желания и търсен диалог с обкръжението си.

Райх е роден през 1897г. в Добжнице – Галиция, област населена с руско и немско население, разположена по онова време в границите на Австро-Унгария. Семейството е асимилирано в немската култура. У дома се говори само на немски език. Бащата на Райх е производител и търговец на селскостопанска продукция. Като личност е мрачен, затворен и авторитарен, строг и безкомпромисен в изискванията си. Майката е красива, интелигентна и емоционално емпатийна жена. Семейната атмосфера е травматична до непоносимост. Децата са изолирани от контакт с други деца. Райх контактува единствено с три години по-малкият си брат. Той боготвори майка си, силно е привързан към нея. Когато, обаче е на 14 години тя умира, след като той съобщава на баща си за интимна връзка на майка му с негов учител. Бащата не може да понесе смъртта на съпругата си. Разболява се от белодробна болест и умира от туберкулоза, когато Райх е на 17 години. По малкият му брат също умира от туберкулоза през 1926г.

Семейните трагедии дълбоко нараняват Райх. Той остава сам в управлението на стопанството. През 1916г. идва в Галиция Първата световна война. Стопанството е разрушено и той поема по неизвестен път . Постъпва като офицер в редовете на Австрийската армия и воюва по фронтовете на Италия. През 1918г. е вече студент по медицина във Виенския университет, а година по-късно е практикуващ член на Виенския кръжок на Фройд. Така да се каже влиза в психоаналитичната армия. През 1922г. получава научна степен по медицина. В същата година е асистент на Фройд в първата психоаналитична клиника. Тогава се запознава със своя студентка и пациентка Ани Пинк и се жени за нея. Две години по-късно  ръководи семинар по психотерапия, в който се обучават първите психоаналитици.

Някъде към 1927 г. Райх манифестира засилен интерес към социално политическия живот. Това е и време, когато вече Фройд е отказал да го анализира, защото Райх е член на Виенския кръжок и има правило членовете да не бъдат анализирани. В същата година вече, назрява сериозен конфликт между Фройд и него. Действителната причина за този конфликт е различието в гледната точка за сексуалността. Райх мисли, че причина за всички неврози е сексуалната неудовлетвореност. Фройд не мисли така. Има различия между двамата и от светогледно естество.

Във времето от 1928г. до 1934г. животът на Райх тече доста драматично. През 1928г. влиза в редовете на Германската комунистическа партия. Участва в създаването на първата клиника по социална хигиена , предназначена за работници. В това време расте недоволството от неговата политическа дейност и социална активност. Той се бори за създаване на хигиенни центрове по цяла Германия в които се реализира политика за сексуално възпитание на жените, на работниците на техните деца и пр. Тези програми за социално възпитание и комунистическата му дейност водят до  намаляване на неговият авторитет, както в партийните, така и в аналитичните среди. През 1933г. е изключен от Германската комунистическа партия, а през 1934г.  от международната асоциация по психоанализа.

Това е време, когато се съсредоточава в съпоставителен план върху Маркс и Фройд. В тази връзка търси социалните корени на душевните и нервните болести. Това е опит да съгласува Марксизма с Фройдизма. Пише книгата „Функциите на оргазма“, работа която е посветена на Фройд.

Проблемът и темата за интеграцията на Марксизма и Фройдизма не е въпрос на гласуване на партийно събрание или на броя доклади на научен симпозиум. Завоалирано голяма част от литературата нещата се представят далече по елементарно. Съпоставянето на Фройд и Маркс е съпоставяне на две гледни точки за човешката природа и нейните характеристики, строго казано за диалектиката между разума и инстинкта.

Фройдизмът приписва на тази природа статичност и универсалност, докато Марксизмът историчност и изменчивост, в които е проектиран икономическият и културен контекст. Райх е първият изследовател който проглежда за едновременната диктатура на инстинкта и на културата в лицето на обществото. По късно Ерих Фром стига до извода, че природата на човека е и биологична и културна, но същността на същия този човек е социална. Той реализира и удовлетворява потребностите носени от инстинкта и такива придобити в индивидуалния живот по начин който е абсурден в животинското царство. Темата инстинкт култура е отворена и днес и разбира се има по сполучлива формулировка. Райх работи върху нея и прави опит да я обясни в интеграцията Марксизъм Фройдизъм. Дори самият Фройд е размишлявал върху превръщането на противоречието разум и инстинкт в кауза на социално движение.

Към 1933г. когато Хитлер идва на власт, Райх се развежда по политически и професионални причини с Ани Пинг. Година по-рано се запознава с Елиза Линдерберг – член на ГКП и балерина, а когато през 1934г. заминава за Дания – тя има битие за негова втора съпруга.

През 1934г Райх се установява в гр. Осло – столицата на Норвегия. Петте години прекарани в Осло /1934-1939г./ са време когато той вече се откъсва от ортодоксалната психоанализа и се ориентира към нова гледна точка за целта и смисъла на психотерапията. Това е време, когато стартира към него остра и враждебна кампания, никой не проявява разбиране към работата му, време в което се създава изолационен режим на пренебрегване. В Осло е поканен да чете лекции по психология и биология и да върши научно експериментална работа. Провежда изследвания в сферата на биоенергията, психофизиката и психологията. Успоредно с натиска и отхвърлянето на които е подложен търпи сложна вътрешна еволюция. Преразглежда връзката между марксизма и фройдизма, става подозрителен към политиката. Саморефлексира се като индивидуалист. Отхвърля идеите на комунизма, със аргумента, че те искат жертви в името на хуманизма.

В по-тесен план, журналистическата кампания е срещу неговата гледна точка за източника на неврозите. Атакуват се лабораторните  биоенергетични опити, атакува се и личността му, наричат го „шизофреник“, „параноик“, „еврейски порнограф“ и т.н. Изолацията била жестока. Параноята се обяснява с начина му на живот. Фройдистките кръгове не само го отхвърлят, но и го иронизират като шизофреник.

Във времето от 1936 до 1938г. във връзка с опитите, които провежда формулира понятия които се оказват фатални за по-нататъшния му живот и творчество. На първо място стои понятието ОРГОНННА ЕНЕРГИЯ или ОРГОН, понятие без което психосуматиката не може да диша. За какво става дума? Още при дефиницията на целта на психотерапията става ясно, че телесно ориентирания психоанализ има работа предимно с четири основни понятия: ОРГОННА ЕНЕРГИЯ, ОРГАЗЪМ, МУСКУЛНА БРОНЯ, И ХАРАКТЕР. Тези понятия са ключовите фокуси на телесно ориентирания психоанализ.

Понятието ОРГОННА ЕНЕРГИЯ или кратко ОРГОН е съдбоносно, както за Скандинавския, така и за Американския период от живота на Райх. С него се работи далече зад пределите на психоанализата и грубо казано, чрез него Райх доразвива учението на З.Фройд за енергията, като вкарва в него ново съдържание. Лабораторните изследвания го водят към обобщението, е общата основа на всички организми е така наречената ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ, която той нарича ОРГОН. Най-малките частици от които е съставена нарича БИОНИ. През 1937г. публикува научния труд „БИОНИТЕ“. На оргона се гледа като на биологична енергия, която е в същността на Фройдовото либидо. Ключовият извод е, че възстановяването, акумулирането и регулацията на енергията на оргона може да доведе до лечението на различни болести: рак, асма, епилепсия, стомах и др.

Трябва да подчертая, че вън от обстоятелството, че през 19-ти век и началото на 20-ти век човекът се интерпретира, като енергетична система и днес в много сфери, вън от физиката и математиката, се оперира доста свободно и доста интуитивно с категорията енергия. Метафорите за енергия са придобили формата на амбулантна стока, говори се за добра и лоша енергия, за тъмна и светла енергия, за болна и здрава енергия и т.н.

Райх е убеден, че е открил възможен път енергията на оргона  да бъде уловена от атмосферата чрез специален акумулатор и чрез него да се пренесе и вложи или имплантира в пациента с цел лечение. Върху тази идея работи в института по биология в Осло. С тази идея е свързана и неговата среща с Алберт Айнщайн през 1940г. в имението Мейн – на границата между САЩ и Канада. Срещата трае 5 часа, но резултатите ни са ясно формулирани, тъй като Айнщайн нито подкрепя, нито отхвърля идеята му. Независимо от това Райх мисли, че концентрацията на оргон в акумулатори може да се използва за регулация на организмичното равновесие на енергията, като това е базов признак за здраве.

През 1939г. Райх получава покана за извънреден професор по лечебна психология в Училището за нови социални изследвания в Ню Йорк. Разделят се с Лиза Линдерберг и прави трети брак с Лиза Олендорф, от която има син роден през 1944г.

След като опакова лабораторията от Осло и се преселва в САЩ започва нов живот. През 1942г. купува голям имот в щата Мейн, създава град от лаборатории, хотели, лекционни зали и създава условно казано града „ОРГОН“. Тук разширява експериментите и търси начин за освобождаване на хората от така наречения „Смъртен оргон“. Става дума за извеждането на смъртния оргон от тялото, който разболява. Опитите по   извеждането на „смъртния оргон“ предполагат разбиване на облаци, създаване на изкуствени дъждове и различни нови психофизични техники.

При физичното изследване на пациентите установява, че напрежението в мускулите има физични ефекти: топло, студено, сърбеж, болки, емоционална възбуда. Райх обяснява това с освобождаване на оргонна енергия.

През 1950г. Райх се насочва към разработката на устройства за акумулция на оргонна енергия от атмосферата. С тази акумулатори започва да лекува психосуматични и психични заболявания. Наред с психоаналитика от 20-те години и телесният от 30-те години в 40-те години се появява оргонният терапевт. Райх става такъв.

1954г. е съдбоносна за Райх – управлението по фармакология и хранителна промишленост при здравното министерство на САЩ издава постановление за забрана на производството и разпространението на оргонни акумулатори. Казва се, че лечението с тези апарати е несъстоятелно, а твърденията на Райх не са истинни. Това води до забрана на неговите книги и издаваните от него вестници. Той се влошава и депресира, мисли че има съдбата на Христос, търси опора в космическото добро, идентифицира се с велики идеи и вярва, че това което прави го води към истината.

Райх не се съобразява със забраната на съда и продължава изследванията си, мисли че съдът няма компетентност да го съди, относно научни факти. Даден е под съд и е осъден на 2 години затвор, по причина неуважение към съда. Лабораториите, книгите, дори и тези които нямат връзка с оргонните акомулатори са прибрани и изгорени.

Райх умира в затвор на ФБР в Луисбург – Пенсилвания на 03.11.1957г. Погребението по думите на третата му съпруга протича като „масова психоза“.

Райх води битка на три фронта – със себе си, с науката и с невежеството на човечеството. Може би някой ден някой ще му се извини от името на другите живи и мъртви, за нещо. Едва ли!

Когато се анализира творчеството на Райх и се съотнася с различни периоди от неговия живот следва добре да се знае, че каквото и да се казва той си остава жалон в психоаналитичното движение. В този смисъл твърде ярко се открояват идеите за приложението на психосоматиката в широките граници на психотерапията. Вече стана дума за тези понятия около които се строи неговата психотерапевтична система, но преди това трябва да се знае, че той полага в основите на психотерапевтичното си мислене две глобални предпоставки.  Те водят началото си от Древния Изток.

Първата се отнася до факта, че свързващото звено между  физичното и психичното е  енергията, а втората гласи, че психичните преживявания посредством енергията придобиват физически запис в определени полета на тялото, т.е психичното се соматизира, като енергетичен запис на равнище живо тяло. Тези точки в източното мислене, по правило се наричат чакри.

Фундаментално различие между Фройд и Райх е гледната точка за източника на неврозите, а от там и за целта на психотерапията. Докато Фройд вижда източника на неврозите в определени вътрешни конфликти, Райх директно извежда източника на неврозите от сексуалната неудовлетвореност. Преведено на разбираем език това означава липсата на способност за пълноценен оргазъм. Той казва, че всеки на когото се отдава да бъде малко естествен, разбира, че на физически   болният човек е необходимо пълно и постоянно генитално удоволствие. В този смисъл целта на психотерапията е да направи пациентът способен на оргазъм. Разбира се, той дава просторно описание на гениталния оргазъм и вагиналната импотентност, без да ги свежда до това на което казваме еякулация. По широко казано, лечението и структурата на неврозите има произход в соматичната сфера, точно казано в соматичното съдържание на либидото. Това вече, ориентира психотерапията не толкова към осъзнаване на безсъзнателни съдържания, а в разкриване на причината за липсата на сексуална потентност.

За да бъде по ясно, добре е да се знаят какви са основните функции на оргазма, свойство на всяко живо същество.

Първо – напълване на половия орган с течност – кръв.

Второ – интензивно възбуждане – биотласък.

Трето – преход от секс, възбуда, към мускулни съкращения – биоенергетично освобождаване. Това в същност е емоционално освобождаване на енергия и е ключовият момент в оргазма. Според него енергията тече отвътре, навън.

Четвърто – физическа релаксация – разхлабване, отпускане, уравновесяване, вътрешен хомеостазис.

На практика райхианската терапия работи с явлението мускулна броня. Понятието мускулна броня е визитната картичка на терапевтичната практика. Райх внимателно наблюдава своите пациенти, анализира индивидуалния им живот и стига до важния извод, че техните движения, пози, говор, изразност, мимика, пантомимика и др. имат връзка с техния характер и личност. Нещо повече, той задължава пациентите да откриват с какви напрегнати части и особено мускули на тялото свързват преживяванията или как една емоция, една възбуда се отразява физически върху тялото на човека. От времето на Аристотел е ясно, че емоцията може да получи израз в различни движения, пози, мускулни усещания и други физиологични прояви като зачервяване, изстудяване, изпотяване, плач, ступор, сърцебиене и др, но което ще рече, че емоцията винаги се соматизира.

Тук възниква големият еволюционно психологически проблем – защо психичното се соматизира? С други думи, соматизацията на чувствата, на какво е прочит и телесен запис? Разбира се, на нещо което идва и е идващо от вътре! Райх пише, че мускулните спазми или конвулсии са соматична страна на потискането, на неизразяването. Кардиналният извод който прави е, че хроничното мускулно напрежение блокира една от трите еволюционно формирали се подбуди на живия организъм: тревожност, гняв и сексуална възбуда.

От своята практика той стига до извода, че в седем части на тялото енергетичният поток може да доведе до промени и задържане на телесно равнище, което променя психичното  функциониране на човека. Всъщност това задържане функционира като енергетичен блокаж и има физически израз. Това е всъщност мускулната броня. Нейното разрушаване е цел на психотерапията. За да бъде разрушена Райх предлага три инструмента:

Първо – натрупване на енергия в организма – чрез система от дихателни упражнения и техники. Между другото дълбокото  дишане има сложна връзка с енергетичните процеси в организма.

Второ – пряко въздействие върху хронично напрегнати мускули и зони – става дума за натискане, пощипване, масаж, разтриване, потупване и пр. По принцип тук е позволен телесен контакт между терапевт и пациент.

Трето – междуличностна връзка – инструмент който не бива да се подценява и който го има и в психоанализата. Става дума за сътрудничество, обсъждане, изразяване, откриване на блокирания сегмент, планиране на стил на живот и т.н. При този инструмент се работи не само с телесната, но и с характеровата броня, която от своя страна се формира по правило в детството като резултат от напреженията при социализацията на детето.

Сегментите в които могат да бъдат открити мускулните блокажи са: окулярен, орален, шиен, гръден, диафрагмален, коремен и тазов. Това са полета от човешкото тяло, в които конкретният човек изгражда енергетичните блокажи за които става дума тук.

Същността на телесно ориентираната психотерапия, не може да бъде разбрана без да се знае различието в подхода и спрямо психоаналитичната терапия. Не е достатъчно да се каже, че различието между Фройд и Райх е различие в познанието на етиологията на неврозите. Нещата са далече по сложни.

В началото Фройд работи с този материал, който пациентите продуцират по време на хипноза и асоциативни диалози. За кратко време той установява, че такъв материал може да се получи и без хипноза, като директно бъде интерпретиран. В случая психоаналитикът обяснява и убеждава пациента в безсъзнателната природа на симптомите. Резултатите от пряката интерпретация на симптомите зависела от готовността на пациентите да приемат обясненията на терапевта. Появата на съпротиви обаче насочва към идеята, че е по-добре директната интерпретация да се изостави, като се замени с опит безсъзнателното да се изведе в съзнанието, т.е. да се осъзнае. Така и по лесно се разрушават съпротивите.

Извеждането на безсъзнателния материал в съзнанието е повратен момент в психотерапевтичната техника на Фройд. Чрез тази техника се потвърждава идеята, че симптомите изчезват когато изтласканите съдържания се осъзнават. По правило, това е така, но тук се появява проблемен въпрос – ако осъзнаваното не се окаже достатъчно симптомът да изчезне, съществуват ли други фактори за неговото изчезване. Фройд променя гледната си точка и по-късно приема, че не е задължително във всички случаи симптомът да изчезне. Тази своя позиция оповестява публично пред виенското психоаналитично общество.

Като анализира този факт Райх пише, че „афективното отреагиране на изтласканите идеи, почти винаги подобрява състоянието на пациента, но за кратко време. /Райх, В. Анализ личности. М., 1999, с. 17./ Този въпрос  изисква да се каже каква ориентация на психотерапевтичния подход предписва Райх? Според него по-съществена и значима е ориентацията наричана икономическа, структурна или организационна. Гледната точка на Райх е, че пациентите страдат от неадекватна структура на либидото, от нарушена количествена организация, наречена още икономическа. Проблемът за категориите количество и качество в теорията на неврозите е доста сложен и спорен, но Райх има някакво право да говори за количество. Той установява, че има лица у които при продължителна и прецизна терапия не получават решения на проблемите си, но има и такива, които дори при непълно лечение и работа с безсъзнателното трайно оздравяват. „При сравнението с тези групи се оказва, че тези клиенти чиито проблеми не са решени или били последвани от рецидив, не се установява регулярен сексуален живот или продължава сексуалното въздържане, а от тези чийто проблеми се решили, дори при непълен анализ бързо започнали постоянен и успешен сексуален живот“./Пак том, с.18/ За успешен сексуален живот се признава този който съдържа оргазъм. Прави се извода, че нормалното и ненормалното функциониране на сексуалността зависи от структурата, от организацията на либидото което било заприщено или освободено.

Това са пациенти у които гениталното развитие, по-точно неговото равнище не било достигнато в детството. В същност либидото било блокирано в генитални зони от детството. Всъщност става дума за анален, орален, и генитален еротизъм. Ако тези пациенти са жени имат нарушения във вагиналната потентност, а ако са мъже в еякулацията или в ерекцията. Ерекцията не говори за структурата на либидото. Според Райх най-важното е, адекватното сексуално удовлетворяване. Структурата на организмичната импотентност именно в неспособността да се достигне удовлетворена либидна потребност. Това означава, че неврозите имат соматично ядро или кратко казано блокаж. Лечението и структурата на неврозите има генезис в телесната сфера, в соматичното съдържание на либидото. Това е вече друг фактор наред с осъзнаването на безсъзнателното, като терапевтична техника.

Важно е твърдението на Райх, че за удовлетворяването е потребен оргазъм, но до това не води аналитичната работа. Пациентът иска сексуална удовлетвореност, а предгенеиталното не води до оргазъм. Това означава, че висш терапевтичен фактор е този процес който произвежда генитален оргазъм. На практика това означава, че пациентът в сътрудничество с терапевта трябва да постигне регулярен и удовлетворяващ го генитален живот. Отделен е въпросът дали това е възможно да се постигне чрез механизма на сублимацията, но това е друга тема.

Психосоматичната идеология на Райх е теоретична и практическа защита на лечение  на неврозите основано на подхода от телесното, от соматичното към психичното, към адекватното съзнателно. Това е пътят към построяването чрез терапията на здравия човек. Може да се каже, че трудовете на Райх заслужават съвременен прочит защото са действителен източник за обогатяване на психотерапевтичното и общокултурно познание.

Възгледите, понятията и техниките, които Райх остави след себе си заслужават дълбоко преосмисляне и достоверни изводи. пространството затворено между полюсите душа, тяло е необятно и Райх е направил опит да го опише в системна картина. Неговата дейност води до разкриване на ролята на телесното в организацията на психичното и в същото време до структурата на психичното като фактор на свободното телесно съществуване. При това, не става дума за конструкция на човека, в която душата и тялото са отделни инстанции, а за цялост в която едното и другото се превръщат в причина за съвършенство.

Теорията и практиката на Райх насочват ясно и към качеството на образа на психотерапевта. Уверено и недвусмислено той подчертава, че без висок духовен ръст на психотерапевта, той не би могъл да функционира в това качество. Известният американски последовател на Райх, Елсъд Бейкър твърди, че едва ли има смисъл терапевтът да лекува пациентите си ако сам е носител на мускулни брони, ако не е способен да съпреживява детайлно пациента си. Конкретно казано, терапевтът не бива да лекува пациентите си, ако те идват при него с такива проблеми, с които самият той не може да се справи, ако ги притежава. С други думи, не можеш и не бива да лекуваш такива проблеми, с които не можеш да се справиш ако самият ти ги притежаваш, ако не си телесно и психически здрав. Такава позиция Райх изповядва  притежава още по времето, когато е ортодоксален психоаналитик.

В самопознанието си като психотерапевт, райхианците и неорайхианците се срещат с един теоретичен и практически проблем, който като решение е спорен и широко отворен. Става дума за това, че при разрушаването на мускулните брони, а и при проявите ни в живота следва да поощряваме, дори да упражняваме, пациента към свободно изразяване на подтиснати емоции от рода на гнева, страха и агресията. В определени школи и направления, да речем в бихейвиоризма, се мисли, че спонтанното изразяване на емоции формира човека като агресивно същество. Б.Скинер казва, че човек прави това което е било преди. Тук има нещо истинно, но има и нещо неистинно. В психологията и преди всичко в живота много обобщения не работят, не се отнасят до всички хора и ситуации. Това прави науката вероятностна. Не може да се предсказва със сигурност човешкото поведение, както и последиците от интервенцията в психиката.Валдо Бернаскони в своята практика казваше „трябва да натискате за да се изрази емоция, но да знаете до кога“.Такъв обобщаващ поглед към теорията на Райх е повърхностен. Тук освобождаването на емоции има терапевтична цел и граници, а от друга страна всеки пациент е различен от другите и в този смисъл уникален.

Важното е да се разбере, че възгледите на В.Райх формират специфичен модел на взаимоотношения между терапевта и пациента. Този модел предполага доверие у пациента, че терапевтът е здрав /без брони/ и може да се справи със задачата си. Терапевтът е задължен да вдъхва увереност в това, че е искрен, че е прав и способен на човешко сътрудничество. Тази проблематика е съдържание на неорайхианската практика, но това е вече друга тема.

Проф. Павел Александров

 

 

 

 

 

 

Facebook Comments

About the Author:

Leave A Comment